„Медийни политики и регулатори в България и Европа. Нови регулативни механизми.“

„Медийни политики и регулатори в България и Европа. Нови регулативни механизми.“


КАЛЕНДАР:

05.05.2017 г. / гр. София

 

ЗА ЗАПИСВАНЕ: 0888197743

ЗА ДАННИ ЗА ФАКТУРА: ТУК или на и-мейл: art.visa.bulgaria@gmail.com

ЦЕНА ЗА ЕДИН УЧАСТНИК: 120 лв.

 

АНОТАЦИЯ НА КУРСА

 

Очертаните промени в медийния сектор поставят въпроса за нови подходи в регулирането, които е добре да се възприемат от тези, които формират политиката в сектора. При демократичното управление винаги се е гледало с подозрение на всяко регулиране, което засяга свободата на изразяване и свободата на медиите като основа на личната свобода. Както посочва Декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа за мерките при прилагане на чл. 10 от Европейската Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (приета на 13 януари 2010 г. на заседание на представителите): „Свободата на изразяване и на информация, включително свободата на медиите, са неотделими от истинската демокрация и от демократичния процес.”

 

Медийното регулиране се възприема като процес на създаване на адекватни условия за упражняване на свободата на изразяване и медийната свобода, т.е. създаване на достатъчни политически, правни и социални гаранции за съответното прилагане на тези свободи. В контекста на новата конвергентна среда това означава подкрепа за функционирането и разширяването на новите услуги, и платформи с оглед насърчаване на свободата на изразяване и информация, още - медийната свобода, като фактори за диалог и разнообразие в съвременната демокрация. Няма унифициран метод за регулиране на старите и новите медии, който да е възприет в различните страни. Ситуацията по отношение на дефинирането и регулирането на новите медийни услуги е несигурна и съответно не съществува ново медийно регулиране, което да се прилага.

 

В много държави това, което е релевантно в реалната среда, е релевантно също така и в мрежата. В същото време различните участници в онлайн пространството не са нито осигурени, нито защитени. Ако държавите не могат да предложат убедителни регулативни отговори, регулирането на медийната среда се налага да бъде осъществено чрез саморегулиране и сърегулиране. Саморегулирането и сърегулирането отдавна се разглеждат като ефективни инструменти за въздействие върху ефективността и ефикасността на медиите. Препоръката на Съвета на Европа за ново понятие за медиите, съветва държавите членки да подкрепят усилията, насочени към саморегулирането и сърегулирането на медиите, които да допълват в един или в друг случай общата регулативна рамка.

 

Обучението акцентира върху:

  • промените в регулативната рамка свързани основно с транспонирането в националното законодателство на разпоредбите на Директивата на ЕС за аудиовизуалните медийни услуги. Целта е да се гарантира правото на гражданите да получават достатъчно и разнообразна информация, и да се осигури политически и културен плурализъм.
  • тристранният модел на саморегулацията в Европа (представители на издателите/или на продуценти и собственици на електронни медии; представители на журналистическата общност; представители на обществеността - експерти.)
  • четири подхода към саморегулация в страните от Източна Европа (регулирането на интернет; саморегулиране, инициирано от съществуващите органи за саморегулиране като прессъвети или етични комисии; саморегулиране, предложено от новите общности в мрежата - блогъри или други непрофесионални участници; въздействие отгоре, предприето от влиятелни играчи - политици или медийни собственици.)

 

На фона на динамичното медийно развитие се налага изводът, че регулирането също се променя бързо в търсене на нови конфигурации и решения. Нормите, правилата и процедурите, които управляват това сложно пространство, са повлияни от разнообразни фактори и сили. Това, което прави впечатление е, че те оформят нещо подобно на спонтанен ред в една напълно нова ситуация, в която тенденцията е саморегулирането и неинституционалните практики да преобладават.

 

В този контекст е важно, вземащите решения да се концентрират и върху същността на медиите като обект на регулиране. В многослойната медийна система е необходимо понятието за медии да бъде преосмислено и да бъде формулирано по-обстойно. Създаването на ново определение за медиите не е лесна задача и всеки опит трябва да се опира върху фундаменталната и неразривна връзка, която съществува между свободата на изразяване и медиите (Баренд, 2005).

 

В ретроспекция се извеждат приносите на новите медии да осъществяват ефективна и достъпна информираност, в зависимосто от обхвата, съдържанието и право на свобода на изразяване. Платформите и услугите в новата среда подпомагат по-пълноценното осъществяване и на други права - да се получава и разпространява информация „в“ и извън мрежата, както и на правото на събиране, сдружаване, и на свързване, с цел упражняване на активно, но отговорно гражданство. 

 

Промяната в информационната парадигма в ерата на новите дигитални технологии - интернет и засилващите се позиции на гражданското общество, имат своята социална интернет достъпна трибуна в лицето на новите граждански социални медии, и платформи -  форуми, блогове, онлайн вестници и списания.

 

ЛЕКТОР: д-р Мария Любенова