Софийска област


Регионален център: София - http://www.sofoblast.government.bg/

 

Площ: 7059 км2    (втората по големина област на територията на страната, след област Бургас и първата по броя на общините, включени в нея)

Население: 247 489 (по данни от преброяване 2011)

Общини: 22 – община Антон, община Божурище, община Ботевград, община Годеч, община Горна Малина, община Долна баня, община Драгоман, община Елин Пелин, община Етрополе, община Златица, община Ихтиман, община Копривщица, община Костенец, община Костинброд, община Мирково, община Пирдоп, община Правец, община Самоков, община Своге, община Сливница, община Чавдар, община Челопеч

  • Разположение, релеф, природни дадености

    Разположена е в централната част на западна България. Тя граничи с областите на София-град, Монтана, Враца, Ловеч, Пловдив, Пазарджик, Благоевград, Кюстендил, Перник, на запад – с Република Сърбия.

    През региона минава международна ж.п. линия Белград-София-Истанбул, националните ж.п. линии София-Варна и София-Бургас, автомагистралите Тракия и Хемус.

    Дефилето на река Искър и планинските проходи Петрохан и Витиня са връзка между Северна и Южна България.

     

    Релеф

    Софийска област заема значителни части от западната старопланинска зона, софийското Средногорие и високопланинския етажиран релеф на горните склонове на Рила. Наличието на високо котловинни полета обуславя планинския и полупланински характер на областта.

    Регионът е с разнообразен релеф и е пресичан от много реки, най-големите от които са Искър, Марица, Тополница и Нишава. Има минерални извори в близост до гр. Костенец, Долна Баня и селата Белчин и Пчелин. Областта обхваща части от Западна Стара Планина, Ихтиманска Средна гора, Рила (с най-висок връх - връх Мусала, 2925 м), планините Верила и Плана, и части от Софийското, Самоковско, Ихтиманско, Златишко-Пирдопското и Ботевградското полета.

     

    Природни дадености

    В област София има повече от 300 защитени местности и природни забележителности - резервите на "Маричини езера", Скакавица, Барикадите, пещерите и скалите край Лъкатник, водопадите Скакля, Скакавица, Сини вир, Костенец резерватите „Бистришко бранище" и „Торфено бранище", природните забележителности „Кътински пирамиди", „Алекови водопади", „Самоковището" и др.

    Биологичното разнообразие на района е съхранено в Природния парк „Витоша”, където многобройни живописни маршрути дават възможност на много хора да се наслаждават на прекрасната природа. Природните условия благоприятстват развитието на курортни селища и спортните и туристически отрасли. Ски курортът Боровец е международен ски-център, Искрец, Костенец и Долна баня са балнео курортни селища.

  • Климат, почви, води, гори

    Климат

    Климатът в областта се характеризира с топло лято и студена зима. Пролетта е прохладна, докато есента е топла и често по-продължителна. В района на столицата климатът е по-влажен и с по-големи количества валежи, поради близостта на планината Витоша. 

     

    Почви

    Под влияние на разнообразието от природни фактори, в равнинната и хълмисто-планинската част на Софийската котловина са формирани 13 почвени типа.

    Софийското поле е заето предимно от канелени горски почви. Те са формирани върху разнообразни почвообразуващи материали (пясъчници, андезити, варовици и др.) под изключителното въздействие на широколистна горска растителност. Ограничено разпространение в по-високите участъци, заети с излужени канелени горски почви, имат и канелено-подзолистите горски почви. На северния склон на Витоша, Люлин, Лозенска планина и южния склон на Стара планина, на площи със значителен наклон, са разпространени и плитки канелени горски почви. Излужените чернозем-смолници са разпространени в същите райони, в които са разпространени и канелените горски почви. Двата почвени типа образуват една зона, но смолниците заемат по-ниските части на релефа. Ограничено разпространение източно от София имат засолените и заблатените почви. Характерно за тях е, че са силно преовлажнени почти през цялата година. Заемат най-ниските форми на релефа. Най-разпространени в планинските територии са кафявите горски почви.

     

    Води 

    В областта има наличие на термални и термоминерални води в изобилие. През многовековната си история София добива известност с обилните си топли минерални извори. Българската столица е една от най-богатите на света по брой и разнообразие на минерални води. На територията на града и в близките околности се намират над 40 термоминерални находища.
    Тези от тях, които са донесли старата слава на София като балнеоложки център, получили са широка популярност и около които са се създали курортните зони с редица балнеолечебни бази, са слабо минерализираните води в Горна баня, Княжево, Панчарево и най-вече минералната вода в центъра на града или както е известна - Централна Софийска баня. Всички тези минерални води са с ниска минерализация и физико-химичен състав, подходящ за ежедневна употреба, както за трапезни, така за балнеолечение и балнеопрофилактика на някои социално значими заболявания.

    Част от минералните води на Софийска област се бутилират и се разпространяват като трапезни и за приготвяне на безалкохолни напитки. Успешно се развива бутилиращата индустрия при изворите в Горна баня и Банкя. Особено внимание заслужава минералната вода в Панчарево, защото тя е една от малкото в България, подходяща за пиене от бебета и малки деца, поради ниското си съдържание на натрий. Между останалите минерални води в столицата има и такива, които може да се бутилират като натурални, питейни или лечебни.

     

    Гори

    В равнинните части на Софийската котловина, които сега са заети от селскостопански култури, има тревисти видове, като садина, белизма, луковична ливадина и др. В тези формации често се срещат отделни представители на дървесна и храстова растителност, които са остатъци от съществувалите някога горски и храстови съобщества.

    По-често се срещат зимен дъб, цер, глог и др. С деградацията на горите и храстовите съобщества, тревната растителност постепенно навлиза в разредените гори и храсталаци, където се формират вторични тревни съобщества. По подножията на оградните планини в миналото са били разпространени зимен дъб, космат дъб, клен, дива круша, келяв габър и някои други дървесни видове. Тези горски видове са били съпътствани от степни и ливадно-степни тревни видове, които сега се срещат само върху най-неплодородните плитки и ерозирани почви. Над 800-900 м надм. в. е развит по-влаголюбив тип гори от зимен дъб, трепетлика, габър, а на още по-голяма височина - и от бук.

  • История

    Многобройните и ценни археологически паметници, художествени произведения и отбранителни съоръжения, които сa разкрити, красноречиво говорят за разцвета и значението на Сердика. Като кръстопътен град в източната Римска империя, тя е понесла много удари от нашествия на варварите. През времето на техните набези е претърпяла и големи поражения.

    През VI в. по времето на Юстиниан, Сердика отново е важен град в източната Римска империя. Наскоро след това градът попада под ударите на нахлуващите на Балканския полуостров славянски племена, което довежда до пълното му славянизиране.

    През IX в., по времето на Хан Крум, Сердика получава славянското име Средец и става важно военно, политическо и културно средище на обширната средновековна българска държава.

    Византийското владичество през XI в. и XII в., когато градът е известен с името Триадица, прекъсва за известно време неговия разцвет. През XIII в. и XIV в. Средец отново процъфтява в икономическо и културно отношение.

    Към края на XIV в. градът вече се нарича София. По това време той е силно укрепен и богат град, с добре развито занаятчийство и търговия. На 3 април 1879 г., след освобождението на България от турско робство, София е обявена за столица на България, поради географското си разположение и потенциал за икономически растеж.

    Следи от човешкия живот по тези земи, датиращи от късния палеолит, са открити в пещерите край с. Лъкатник. Има останки от римски крайпътни станции в района на Драгоман, Ихтиман, Вакарел и др., и останки от средновековни селища - край Ихтиман, Костинброд, Копривщица, Самоков.

    Етрополският манастир е основен книжовен център през епохата на Възраждането. В края на XVIII в. процъфтява Самоковската художествена школа.

     

Чудесата на България


Няма намерени резултати