Подновяват проучванията на Скумсале, Кулата и Качулата край Стрелча

30.11.2011г.

Подновяват проучванията на Скумсале, Кулата и Качулата край Стрелча

Област Пазарджик

Имаме предположения, че някои от обектите са свързани с небесни явления, коментира археологът доц. Алексей Гоцев от Националния археологически институт с музей при БАН. Екипът от учени, които през миналата година се включиха в проучването на трите местности - Скумсале, Кулата и Качулата край Стрелча, е обнадежден, че от 2012-а общинската администрация ще им помогне финансово да продължат и завършат работата си по обектите.

 

Досега проучванията са правени само с помощта на частни спонсори, тази година екипът се надява, че и общината в Стрелча, ще помогне. Подобни находки като Скумсале, Кулата и Качулата има на още няколко места в България, но не и с такава концентрация. една от хипотезите, е че скалните образувания имат нещо общо с небесни явления - в местността Качулата обектите са така организирани, че точно на 22 юни - деня на лятното слънцестоене, през един от процепите да се вижда изгревът на слънцето. Тепърва ще се уточнява дали тези предмети са имали практическа или само ритуална роля.

 

Проучванията в района се извършват под ръководството на доц. д-р Алексей Гоцев, помощник-ръководител е Николета Петкова - редовен докторант от ЮЗУ "Неофит Рилски". Консултант на екипа е проф. д.к.н. Васил Марков, д-р Алексей Стоев директор на филиала ИКСИ - БАН Стара Загора, доц. Д-р Деян Вангелов от СУ "Климент Охридски".


Археологическият обект Скумсале е разположен на билото на водоразделен рид, ориентиран в посока север-юг, с наклон в южна посока. Кулата и Качулата са разположени на една права линия. От двете страни има стръмни, гористи склонове, които се спускат към дерета, на юг граничи с шосето Стрелча-Копривщица. На изток има река. При теренни обхождания в миналото е регистриран археологически обект - селище от античността, което представлява комплексен паметник с впечатляващи размери - дължина 1300 м, широчина 600 м, състоящ се от многобройни, последователно разположени изолирани скални групи, които се издигат и доминират над околния терен. Всяка от тях е "приобщена" към паметника по различен начин, като са оформени скални арки, трон, пиростии, скални площадки, яйцевидно оформено съоръжение, провирачка.

 

За съжаление, находките на Скумсале са пострадали не само от набези на иманяри, но по тях личат и следи от добив на камъни, които значително са променили и разрушили облика му. Определеният централен жертвеник е монолитен блок, с размери 52,70 м и широчина около 12 м. Разделен е в северната си част от проход, при което се оформят две части - северна и южна. Северната е по-малката страна. На южната страна има 12 м дромос - път. Вкопаванията са с различна големина и форма и са предназначени да поемат изсипваната в тях течност, която изтича по специални улеи или в следващото вкопаване.

 

В местността има данни за човешко присъствие от IV в. и II втори в. пр. Хр., което вероятно означава, че е посещавана от праисторически хора в продължение на 3000 г. и през две епохи.

 

На 12 км северно от Стрелча, по пътя към Копривщица, в местността Кулата е открит скален мегалитен комплекс, който е имал важна роля в мито-ритуалните практики на древните народи, живели на това място, смятат учените. Впечатляващото тук е, че наред с хоризонталните кръгли вкопавания има множество вертикални ниши, които са характерни за Източните Родопи. Същинската част на светилището се намира върху голям скален блок, намиращ се на около 50 м надолу по пътеката. Сравнително малко по размери, то впечатлява с архитектурните си решения. От северната му страна е разположено голямо вкопаване тип "казан". Пред него е оформена "пиростия" - съоръжение, свързано с гадателски практики и с мита за Дионис. Скално изсечена арка, оформена от един монолит, е единствената от такъв тип на територията на Стрелча от известните досега. Кулминацията на светилището е скален трон, поставен върху две игловидни скали, с приблизително кръгла форма. Когато човек седне на трона пред очите му се разкрива спираща дъха гледка - целият южен хоризонт на 180 градуса като в далечината се синеят склоновете на Родопите и Рила. На по-ниското ниво около трона се оформя пътека, която обхожда подножието му. Интересен е фактът, че тронът както и арката са ориентирани към изгрева на пролетното слънце, което загатва, че мястото не е случайно и е служело за провеждане на езически ритуали, свързани с възраждащата се природа. На север пътеката се разширява в площадка, която стъпаловидно слиза към подножието на масива. Площадката и околните скали са осеяни с вкопавания с правилни форми, които не будят съмнение за изкуствения им произход. В южното подножие на трона пътеката преминава под скална арка, която сякаш е изсечена в скалата. Проучванията на обекта ще внесат допълнителна яснота за организирането на сакралното пространство в древна Тракия.

 

Обектът в местността Качулата е разположен на около 7 км на север от Стрелча. Представлява изолиран скалист връх с отлична експозиция във всички посоки. В най-високата част е изправен голям вретеновиден монолит, който доминира над цялата околност. По монолитните каменни блокове ясно личат следи от човешка дейност - два скални трона с различна ориентация - единия обърнат на изток, а другия на североизток, вкопавания в различна форма - овални, елипсовидни, тип "казан" и от така нар. Маркови стъпки. Самото възвишение от северната част е заобиколено от неголеми скали, разположени равномерно и със следи от обработка по тях. Един от основните проблеми при този паметник е интензивната иманярска намеса.

 

Въпросите, които поставят тези паметници, са разнородни. Отнасят се както до организирането на сакралното пространство, така и до определянето на хронологията на тяхното използване. Предстои да се установи системата на повторяемост, йерархичност, функционалната им характеристика и взаимовръзките между тях. Близостта на обекта до главен туристически маршрут е важна предпоставка той да се превърне в желана туристическа атракция.

 

Автор: Арт Виза България