Плиска разкрива още история

08.11.2011г.

Плиска разкрива още история

Област Шумен

 

Цитаделата в Плиска е част от укрепен жилищен дворец от най-късния период на живот в Плиска, края на 10 и първата половина на 11 век, според д-р Янко Димитров от Археологическия музей към БАН.

 

Това лято са проучени три жилища от типа "полуземлянка" в древното селище -  помещение с домакинско предназначение, с битова яма в него и други три ями, също използвани за стопански нужди. Най-забележителните находки са два моливдовула на император Василий Втори, наречен "Българоубиец" и на Дамян Добромир, патриций, антипат и дук на Тракия и Месопотамия. Печатите свидетелстват за получени в Плиска през последните десетилетия на Х и началото на ХІ в. кореспонденции. Не е случайно откриването на втори императорски печат, считат археолозите, тъй като през периода на византийското владичество Плиска е била важен център. Открити са и предмети, свързани с въоръжението и войнското снаряжение, както и битова керамика, характерна за периода.

 

От столичния период на Плиска са проучени останки от дървени огради. Установени са трасетата на общо пет такива съоръжения, датиращи от 9 век. При проучването им са открити фрагменти от две червеноглинени амфоровидни стомни и звънче-камбанка с позлата от 9 век. Предметите са сравнително редки за ранния столичен период и обогатяват информацията за ежедневния бит в дворцовия комплекс. Такива звънчета са характерни за по-късен период, 10-11 век, когато служат и като апотропей. Били са пришивани към дрехи или носени на врата, и точно поради качеството на звънеца като отблъскващ злите сили, те присъстват и в църковната утвар.

 

От ранния столичен период са открити останки от дълга дървена постройка. Следващият етап на строителство в този сектор е илюстриран с поредици от ями за дървеностълбови конструкции. През 10 век секторът е бил обособен от останалата част на Вътрешния град и защитен с каменна стена с тухлено-глинена основа.

 

От следстоличния български период, т.е. от 10 век, има разкрити няколко зида, даващи допълнителна информация за съществуването на голям комплекс от каменни постройки, защитени с каменна стена и обща площ около 130 дка.

 

От периода 10 и началото на 11 век пък са открити изрезка от меден съд с гръцки надпис, вероятно църковна утвар, потир или дискос. Формата на съда и съдържанието на надписа ще бъдат предмет на специални изследвания.

 

Автор: Арт Виза България