Още за художествената творба

09.11.2014г.

Още за художествената творба

Изследването и изясняването на процесите свързани със създаването и реализацията на художествената творба са безспорно обект на многослойни теории, които намират и в настоящето своите тълкувания, особено когато сме свидетели на  появата на нови, нетрадиционни форми на пластичните изкуства. Теорията и историята на изкуството са открито поле за непрестанно обновяващи се сентенции и заключения относно изучаването процесите на художественото творчество и характеристиките на понятието „художествена творба”. 

 

Художествените творби имат особено обществено-културно съществуване, като неразделна част от културния живот на обществото. Те носят естетическите и художествени ценности на времето в което са създадени, в тях се отразяват стиловите особености и съпътстващите ги перманентно промени. Тълкуването на художествената творба е по своя смисъл особен вид импровизация, която обаче изисква наличие на естетическа доказателствена основа, подплатена с професионални познания в областта на съответното изобразително изкуство.

 

В труда „Философия на изкуството” Шелинг тълкува създаването творбата на изкуството, като използва особеното значение на термина „конструиране”. Да се конструира изкуството за него означава не да се създаде реална творба, а да се разбере вече създаденото произведение, да се познае чрез мястото му в универсума. А „универсума” за Шелинг е онова най-висше и най-достойно познание, което трябва да се разграничи от изучаването на историята на изкуството, на самото изкуство и неговото емпирично разгръщане, от анализа на частите на елементите на художественото произведение, на правилата на техническото изпълнение, от всичко онова, което по идващата още от античността традиция се означава като ars poetica.

 

Авторът на издадената през далечната 1779 г. „Всеобща теория на изящните изкуства” Г. Зулцер (1720-1779) определя творбата на изкуството като „произведение на вкуса” и по-точно: „...предмет, чиято същност има полезно влияние върху нашето въображение и нашите наклонности така, че той поражда у нас живо впечатление. Следователно към произведението на  вкуса принадлежат две неща: материя или сюжет, който обладава някаква определена вътрешна ценност и живо негово изображение.”

 

В труда „Максими и мисли. За литературата и за изкуството”, великият Гьоте, спирайки се върху проблема за отношението на изкуството към природата, дава един сентентционен израз за художествената творба:  „Тъкмо това, което в художественото произведение изглежда за неведущите като природа, не е природа (видяна отвън), а човекът (природата отвътре).”           Създаването на художественото произведение не означава приоритетно и основно да се поддържа определена идея, а да се предаде търсена форма, т. е. да се намерят начини чрез които резултатно ще се „съобщи” тази идея. Художникът има специални взаимоотношения и правомощия при определяне природата и визуализацията на творбата, защото той има власт над нейното тълкуване. В този смисъл тези авторски пълномощия предопределят правото да определи физическите и естетически граници и качества на творбата.

 

В естетически аспект определенията и тълкуванията за същността на художествената творба са както многобройни (съобразно утвърдени естетически теории и идеи), така и понякога дори се изключват взаимно. В този смисъл проф. В. Ангелов („Естетика на авангарда”, С, 2007) представя някои от многобройните определения на художествената творба, между които: „Творбата като неизчерпаема многозначност” (Кант), „сублимиране на либидото” (Фройд), „органично единство”, постигнато чрез многообразието” (Харолд Осбърн), „скок в другостта” (Андре Марло), „черна дупка” (Лиотар), „епифания на истината за битието”( Хайдегер). Не само различните гледни точки, но и историческата динамика на изкуството допринася за това хаотично разноречие.” („епифания” от стгр. epiphaneia– явяване, в смисъл божествено явление – бел. моя, Бл. П.)

 

Художествените произведения от определено стилово направление, независимо от какъв вид са, споделят характерния или близък за тях начин на съществуване, съобразно наложилата се във времето естетическа норма. В историята на изкуството дори има сравнително дълги периоди, когато спазването на нормата видимо преобладава над нарушаването й. Но същите тези произведения могат едновременно с това, по един или друг начин, да нарушат или пренебрегнат в някаква степен, валидната за даденият момент от развитието си, наложилата се естетическа норма. В момента когато подобно произведение на изкуството се появи пред публиката, в него може да бие на очи само онова, което го различава от установената до този момент норма. (Например, когато за първи път е била показана известната творба на Едуард Мане „Закуска на тревата” се  предизвиква огромно възмущение на критиката и публиката.) Но по-късно, в подобни случаи, винаги проличава определена степен от наличие на определени връзки с предходните дотогава естетически норми.

 

По отношение на проблема за изследванията и определенията на същността на художествена творба в изобразителните изкуства са познати различни формулировки, които в повечето становища се допълват взаимно, но са налице и нови подходи. За П. Флоренски творбата „..има някакъв смисъл, който е изразен чрез определени средства, а те са организирани в единство”. Според В. Кандински решаването на проблема за формата и цвета в композицията е в основата на живописната творба. Коментирайки проблема около възприемане на творбата „Кутии „Брило” на Анди Уордхол, Артър Данто заявява:  „...това е проблем на художествените теории”, т. е. те съставляват в дадена епоха „света на изкуството”, като създават онази „теоретична среда”, която служи за основа при оценяването на творбите и определяне критерии за тяхното приемане като изкуство. В теорията на Джордж Дики  за да се легитимират произведенията на изкуството те трябва да получат онзи „статут”, който се присъжда от „упълномощени за това институции”.

 

Сред съвременните определения и теории за идентификацията на понятието „художествена творба” интерес представляват и тези на П. Бурдийо, който въвежда понятието „поле на изкуството”, Х. Бекер счита, че не „големият поток” на съвременното изкуство трябва да е определящ, а Д. Шато търси „истината” в „...напрежението и комбинирането на тези различни предложения”.

          

Художествената творба е особена цялост, която функционира естетически и тази нейна функция е иманентна за нейната природа. Начинът на съществуване на едно произведение на изкуството не може да излезе извън тази природа (т. нар. „артефактна субстанция”).              

 

Ако разбираме проблема за отношението между художественото съдържание и художествена форма като основен проблем при създаването на творбата, тогава самият въпрос за определението на понятията „художествено съдържание” и „художествена форма” става второстепенен. Но едновременно можем да сме сигурни, че изработването на подобни критерии и производни теоретични постановки е онова което ни ръководи при изработване на критичен анализ на художествената творба. В този смисъл познаването и използването на определенията за същността и ролята на художественото съдържание в произведението на изкуството, както и начините чрез които се изгражда художествената форма има вторичен или следствен характер. В многообразните области на изкуствата се създават множество художествени творби. Дали, обаче всички те са плод на същинското изкуство, отговарят ли на нашите художествени критерии, има ли наличие на художествено творчество? Само при познаването на комплекса от художествени критерии за преценка и анализ на художествената творба (идейни, стилистични, тематични, естетични, философски и др.) може да се присъди пълноценна и смислена художествено-естетическа преценка на определена художествена творба.

 

Според американския философ и професор по изкуства и дизайн в Университета в Мичиган Кендъл Уолтън приписването на художествени свойства на едно произведение на изкуството зависи от това дали го разглеждаме в подходяща художествена категория. Но тъй като броят на категориите е безкрайно голям, обикновено се тръгва от свойствата на самото произведение и установените категории в контекста на творчеството, за да се определи съответстващата категория.

 

Съвременното авангардно и неоавангардно изкуство от края на ХХ и началото на нашия век легитимира многобройни течения и концепции, които в определена степен водят понякога до почти пълното отрицание на традиционните художествени ценностни понятия. Съществуват произведения в които алогичното и ирационалното са изведени на преден план в художествено-изразното им послание. Художественото им съдържание много често става несъвместимо с представената форма, което води до абсолютно объркване на традиционните ни понятия и знания от позициите на съвременната естетика и художествената критика. Проф. Валентин Ангелов изразява интересно мнение относно наличието на съвременното „несъответствие” в изкуството по отношение на определенията за художествената творба – „Несъответствие, благодарение на което художествената форма – като „кондензатор” на сетивността – придобива признаците на свят в себе си, който ни потопява в емоционален опиум и покоряваща хипноза. Сетивността се превръща в област, където разумът търпи крах. Затова са толкова много и толкова различни определенията на художествената творба, коронованото царство на сетивността.” („Естетика на авангарда”)

 

Съвременните авангардни стилове и направления в изобразителното изкуство, активното развитие на дигиталните и мултиметийни художествени концепции и визуализации поставят нови естетически и изкуствоведски проблеми при разглеждане статута, усещанията и посланията на подобни художествени творби. Традиционната (а и настоящата) естетика, като че ли е объркана и безпомощна пред хипермодернизма на авангардните творби на съвремието, а взаимоотношенията между естетическото и художественото стават още по-сложни в желанието си да изградят теоретичните дефиниции на този вид произведения на изкуството.      

 

Независимо каква е визията и формата на послание на съвременното художествено изкуство, то е безспорно ценностен продукт, породен от съзидателната страна на творческия процес,  защото „...би трябвало да приемем, че изкуството е нещо, за което е постигнат някакъв консенсус, че точно това е изкуство. Ценността е проблем на известно социално съгласие, при все вървящото с това съгласие усъмняване.” (Св. Стефанов, „Културни измерения на визуалното”, С, 2006).

 

За известния френски изкуствовед Жан Бодрияр съвременното постмодернистично общество, комуникиращо предимно чрез електронни средства за информация,  предлага и не толкова оригинални творби, а много често копия или онова, което той нарича с термина „simulacrum” (от лат. – „подобие”). Този начин на срещи с художествени произведения е несъмнено привлекателен, но той е и „...една реалност, която всъщност не съществува, освен виртуално”

 

Наличието на подобни процеси не трябва да се счита като абсолютна промяна в статуквото ни за понятията „изкуство” и „художествена творба”. Масираното раздвижване на авангардистичните направления в сферата на изкуствата, скъсването или преиначаването на традиционните понятия за визуализирането на възприятията им, както и налагащата се „интер-артистичност” и „интер-медиалност” между отделни видове изкуства, доведе почти до несъвместимост на считаните за основа на теоретичните анализи понятия. Голяма част от проблемите които вълнуват съвременната теория и критика на изобразителното изкуство са свързани именно с прекъснатата от авангардните модернистични изяви връзка между понятията „изкуство” и „творба на изкуството”. Разширяване изявите на нетрадиционните визуални и интерактивни послания на авангардните постмодерни форми в една част от съвременните произведения на изобразителните изкуства поставя пред творците нови предизвикателства, обвързани с процесите на съзиданието и възприемането на крайният художествен продукт.

 

Артпроцесите на съвремието не могат да загърбят възможностите и предимствата на електронната визуална комуникация, на интерактивните инсталации и др. Изкуството на съвремието винаги поражда нови норми и критерии, които винаги са съпътствани по-често от многобройни и разнородни въпроси, отколкото от категорични отговори.         

 

b.papazov@abv.bg