Област Ямбол


Регионален център: Ямбол ( http://yambol.government.bg/stk/ )

Площ: 3355 км2

Население: 131 477 (по данни от преброяване 2011)

Общини: 5 - община Болярово, община Елхово, община Стралджа, община Тунджа, община Ямбол

  • Разположение, релеф и природни дадености

    Разположена е в югоизточната част на България. На север област Ямбол граничи със Сливенска област, на изток – с Бургаска, а на запад с Хасковска област. Южната граница на Ямболска област съвпада с държавната ни граница с Република Турция и следва Дервентските възвишения.

     

    Релеф

    Релефът е равнинен и полупланински. Регионът обхваща Ямболското поле, Елховското поле, хълмовете Бакъджиците, част от Сакар планина, Светиилийските, Манастирските и Дервентските възвишения.

     

    Природни дадености

    В резервите Горна Топчия, Долна Топчия и Балабана, и в защитените територии на Ормана и Блатото има много редки животински и разстителни видове. Чистият въздух и красива природа дават отлични възможности за отдих и туризъм.

    По поречието на р. Тунджа са образувани лонгози, наречени ормани. За опазване на уникалната растителност в края през 1995 г. върху площ 116 136,2 ха във вътрешна Странджа е обявен Народен парк "Странджа".

    Има минерални извори в с. Стефан Караджово, край град Стралджа и до село Правдино.

  • Климат, почви, води и гори

    Климат

    Попада в умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област  - лятна сухота и проявено безводие. Пролетта е сравнително топла, есента също е топла поради затоплящото влияние на Средиземно и Черно море.

    Районът се характеризира със умерена влажност на въздуха и с добре проявен континентален режим. Летният максимум е през юни - юли, зимният минимум - през януари - февруари.

    Районът се характеризира като средно ветровит с процент тихо време - около 40 % средногодишно.

     

    Почви

    Почвената покривка е разнообразна. Черноземните смолници заемат значителни площи в ниските части на Средно тунджанското поречие и са подходящи за отглеждане на зърнени, фуражни и технически култури. Алувиално-ливадните почви се срещат около реките и са подходящи за отглеждане на зеленчуци, ориз и други. Тези почви са високопродуктивни.

     

    Води   

    Водните запаси в областта са ограничени. Единствено р. Тунджа предоставя по-големи възможности (четвърта по дължина в България - 398 км). Нейни по-големи притоци са Мочурица, Поповска, Калница.

    Подземни води са акумулирани в алувиалните образувания. За нуждите на гр. Ямбол в терасата на р. Тунджа е изградена водоснабдителна система “Ормана”.

    През 30 години на миналия век е обявено откриването на термоминерална вода, която е каптирана в шахтов кладенец, в банята. Измервана е температурата на водата в границите 15°С – 29°С. Водата  се отнася към сравнително рядко използвания клас нитратни води.  

     

    Гори

    Тъй като земеделските земи заемат по-голяма част от територията на областта, горските ресурси са ограничени. Естествената растителност заема съвсем ограничени пространства. Тя е изтласкана и се е съхранила само в онези места, които са по-малко годни за развитие на земеделието. Запазилите се тук-там единични дървета и групи от дървета говорят за предишно разпространение на обширни горски масиви.

    Представени са  храстови екосистеми, които са формирани от благун, цер, келяв габър, драка и др. По поречието на р. Тунджа са запазени лонгозни крайречни гори, наречени “Ормани”. “Горна Топчия”, “Долна Топчия” и “Балабана” са обявени за резервати, с цел запазване на природните дадености в тях.

    Горската растителност в района е представена основно от различни видове дъб, липа, ясен, върба, топола, габър и др. в поречието на Тунджа, лесопарк Боровец и Ормана, както и изкуствено създадените горски пояси.

  • История

    Ямбол е един от най-старите градове не само в България, но и в Европа. Данни за живот в околностите на града датират още от 6 хилядолетие, пр.н.е. В близост до града е голямото тракийско селище с името Кабиле, което е важна крепост в държавата на Филип Македонски и процъфтява в римско време до нашествието на готите, които го разрушават през 378 г. В Кабиле са били сечени монети, развивали са се занаяти и търговия.

    През 293 г. римският император Диоклециан преминава по долината на р. Тунджа и античното селище на територията на днешия Ямбол е наречено Диосполис, град на Зевс. Важното му стратегическо положение го прави винаги желан, както от българските, така и от визанатийските владетели. Средновековните хронисти споменават града с името Диамполис, Ямполис, и др. В надпис от времето на българския цар Иван Александър градът е наречен Дабилино. През средновековието Ямбол е важна крепост в Българската държава.

    През 1373 г. след дълга обсада средновековната Ямболска крепост пада под властта на османските турци. През време на турското владичество в града се е въртяла оживена търговия със зърнени храни, кожа, вълна, лой, мед, пъшкули, ориз, сирене и добитък, които били изпращани към Одрин и Цариград. През ХV в. в центъра на Ямбол е построен големият покрит пазар ”Безистена”, за който през 1667 г.  турският пътешественик Евлия Челеби казва: ”Има един солиден Безистен с четири железни врати. Такъв оживен и украсен Безистен в никоя друга страна няма. Всички ценни неща се намират в него в изобилие и на безценица”.

    През града е минавал “Соленият път” от Анхиало към Пловдив. В българската махала "Каргона" е била голямата занаятчийска чаршия и пазарът. В Каргона са построени и двата църковни храма “Света Троица” и “Свети Георги”, до която е изградена камбанария  висока 36 м.

    В региона са открити повече от 270 древни селища и около 1000 надгробни могили, повечето от които са разположени по поречието на р.Тунджа и нейните притоци.

    В Област Ямбол, в района на Сакар планина, е най-високата концентрация на мегалитни паметници - долмени (праисторически гробници, изградени от огромни каменни блокове). Открити са повече от 30 крепости от античността и Средновековието, използвани за защита на южната граница.

Чудесата на България


Няма намерени резултати