Област Шумен


Регионален център: Шумен ( http://www.oblastshumen.government.bg/ )

Площ: 3379 км2

Население: 180 528 души (по данни от преброяване 2011)

Общини: 10 - община Хитрино, община Каолиново, община Каспичан, община Никола Козлево, община Нови пазар, община Шумен, община Смядово, община Върбица, община Велики Преслав, община Венец

  • Разположение, релеф и природни дадености

    Разположена е в централната част на североизточна България. Граничи с областите: Силистра, Добрич, Варна, Бургас, Сливен, Търговище и Разград.

    През област Шумен преминават първокласните пътища София-Варна и Русе-Варна, международен път №I7, и важните ж.п. линии София-Горна Оряховица-Варна, Бургас-Карнобат-Шумен-Варна и Русе-Каспичан-Варна. Тези и особености я формират като сериозна транзитна територия, която осъществява транспортни и икономически връзки в рамките на североизточния район и с Черноморието, като цяло.

     

    Релеф

    От релефна гледна точка, северната част на областта влиза в рамките на Дунавската равнина, а нейната южна част - в Предбалкана и Стара планина. Много голяма роля играят и карстовите и свлачищни процеси, както и ерозията. Шуменското плато и платото Фисек влизат в карствия район на област Шумен. Най-забележителни са пещерите Зандана, която е дълга 2220 метра, както и пропастта Тайните понори, която е дълга 1283 метра и дълбока 115 метра.

     

    Природни дадености

    Областта се разпростира върху Шуменско плато, части от Лудогорието и Провадийското плато, части от Самуиловите възвишения, Драгоевската планина и източната част на Стара планина. Природния парк "Шуменско плато", резерватите манастир Патлейна и Конски Кестен, разнообразието от пещери, природни и културни забележителности са предпоставки за развитие на туризъм.

  • Климат, почви, води и гори

    Климат

    Област Шумен е с ясно изразен умереноконтинентален климат. Това е така, заради местоположението й в югоизточната част на Дунавската равнина и възможността през нея безпрепятствено да нахлуват северозападни, северни и североизточни въздушни маси. Макар и Черно море да е близо до област Шумен, неговото влияние върху климата е незначително, заради преобладаващия западноизточен пренос на въздушни маси.

     

    Почви

    На територията на община Шумен са разпространени карбонатни черноземи (в районите на Велино, Царев брод, Макак, северно от Мътница и Мадара), типични черноземи (в землищата на Дибич, Мадара, Панайот Волов), плитки и каменисти карбонатни черноземи (по склоновете на Шуменското плато), излужени черноземи (в землищата на Ивански, Ветрище, Друмево), оподзолени черноземи (срещат се като острови сред излужените черноземи и сивите горски почви), сиви горски почви и плитки почви в землището на с. Ивански. Ливадно-черноземните почви заемат заливни тераси в землищата на селата Дибич и Вехтово. Разпространението на алувиално-ливадните почви е ограничено в заливните тераси на реките.

     

    Води

    Най-голямото водно течение с постоянен воден отток е р. Голяма Камчия. Други по-важни реки, които протичат през общината са Поройна, Дивдядовска, Пакуша, Мадарска.
    На територията на Шуменска област са изградени множество водоеми, като преобладават малките водохранилища. Най-големият водоем (извън територията на общината) е яз. Тича, използван за водоснабдяване на общините Шумен, Търговище и Велики Преслав, както и за напояване. Минерална вода с много добри качества за пиене има открита при с. Мараш, разположено на 10 км от Шумен.

     

    Гори

    Горските ресурси са представени и от храстови екосистеми, които са формирани от смрадлика, чашкодрян, диво грозде, драка, глог, леска и бъз. В резервата “Букака” се опазва горски масив от мизийски бук на възраст повече от 100 години – най-големият оцелял горски масив от този вид в Дунавската равнина.

    Върху заливните тераси на реките се разкриват смесени екосистеми от ясен, бряст, габър, цер, върби и тополи. Основни горски видове, срещащи се тук са няколко вида дъб, габър, бряст, ясен, клен, липа, топола, акация, люляк, дива черница и дива круша.

    По северните склонове на Шуменското плато, както и по други склонове със северна експозиция, са запазени отделни съобщества от мизийски бук.

  • История

    В Шуменска област са открити множество праисторически обекти - некрополи, тракийски могили, укрепени селища и римски крепости. Районът е част от българската държава още от основаването си през 681 г. Съхранени са много археологически забележителности, свързани с историята на Първото българско царство. В региона се намират величествени останки от първите столици на България - Плиска и Велики Преслав. При царуването на цар Симеон, в така наречения "Златен век" на българската култура, са създадени книжовните училища на Плиска и Преслав. Те утвърждават България като център на славянската култура.

    Уникалния барелеф до селото на Мадарския конник е включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Култовото място близо до село Мадара е било почитано от траките, а след това и от българите.

    Името на Шумен като Симеонис (Шимеомис) се споменава за пръв път през ХІІ в.  През 1153 г. арабският пътешественик Идриси описва града като стар и прочут при полите на върховете, в добре напоявана и прекрасно обработвана покрайнина, със значителна търговия. Застъпва се и тезата, че Симеонис е видоизмененото арабско име на цар Симеон. През XIV в. дубровнишките търговци, за които селището се е явявало точно на пътя от Дубровник през София и Търново за Балчик и Силистра, изговаряли името му Шумна или Шуман. Бехайм, който описва походите на Владислав III Варненчик през 1444 г., нарича крепостта Шемла.  Иречек и Иширков обясняват етимологията на Шумен от шума, зашумен, тъй като градът се намирал в гориста и зашумена местност.
    След като римляните завземат тези територии, те построяват военен кастел на мястото на руините на тракийското укрепление.  Старобългарското укрепление на това място датира от VII-X в. През вековете, около мястото, където днес се намира съвременният град са били строени предпазни стени и кули. Така старобългарското укрепление се превръща в добре защитен феодален град с вътрешен и външен укрепителен пояс с 28 кули, 3 порти, църкви и работилници.

    Градът пада под османска власт след продължителна обсада. След Освобождението първоначално градът запада поради загубата на пазари за занаятите, но после се съвзема. През епохата на Възраждането Шумен се превръща в един от най-активните занаятчийски и търговски центрове.

Чудесата на България


Мадарски конник и крепост

Мадарски конник и крепост


Конникът е най-старият каменен релеф в Европа и най-загадъчния паметник на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
детайли
Велики Преслав

Велики Преслав


Коя е най-голямата християнска църква в средновековна Европа? "Свети Петър" в Рим? - тя е много късна. "Света София" в Истанбул? -да, само че около 200 г. по-рано блясъкът й е засенчен от златната базилика в град Велики Преслав.


детайли