Област Хасково


Регионален център: Хасково ( http://www.hs.government.bg/ )

Площ: 5538 км2

Население: 246 238 души (по данни от преброяване 2011)

Общини: 11 - община Димитровград, община Харманли, община Хасково, община Ивайловград, община Любимец, община Маджарово, община Минерални бани, община Симеоновград, община Стамболово, община Свиленград, община Тополовград

  • Разположение, релеф и природни дадености

    Разположена е източната част на южна България и граничи с областите: Пловдив, Стара Загора, Ямбол и Кърджали, на югоизток - с  Република Гърция и Република Турция.

    Два ключови трансконтинентални пътя пресичат територията на областта: първият свързва западна и централна Европа с Истанбул, а вторият – северна Европа със Средиземноморието.

    Ж.п. транспорта е представен от линията София – Истанбул, през региона минава и магистрала Тракия.

     

    Релеф

    Територията на областта обхваща югозападните хребети на Сакар планина и в северните части на Източните Родопи. Около Хасково релефът е хълмист. Като северно продължение на Източните Родопи географите справедливо я наричат източнородопско предпланинско стъпало или Хасковска хълмиста област. Нейна западна рамка е височината Мечковец (860 м н. в.).

     

    Природни дадености

    На територията на община Хасково има обявени общо четири защитени природни територии на площ от 125 ха., които опазват територии с уникален ландшафт – месторастене на редки и защитени растителни видове.

    Полезни изкопаеми са оскъдни. Край с. Спахиево има разкрити находища на полиметални руди с добро процентно съдържание на редки метали – злато и сребро. Фундаменталните геоложки изследвания дават основание да се предполага, че в землището на общината има и други находища на полиметални руди, които трябва да бъдат проучени.

    Оттук тръгват реките Банска, Хасковска и Харманлийска. Бликат горещи минерални извори, тук се намират известните Хасковски минерални бани. Поради активната вулканична дейност, бушувала през терциера, в прилежащия към Хасково район има залежи на оловно-цинкови и други цветни метали.

  • Климат, почви, води и гори

    Климат

    Климатът в общината е умереноконтинентален, със силно подчертано средиземноморско влияние. То се изразява предимно с по-високи средни годишни температури и по-чувствително преместване на главните валежни минимуми и максимуми. Абсолютната стойност на максималните температури се оценява като една от най-благоприятните за страната.

    Средната годишна температура на въздуха в равнинните и низинните участъци e 12 оС , а за източните Родопи - от 13 оС.

     

    Почви

    Почвеното плодородие е изключително богато и е представено от всички характерни за зоната почвени видове: смолници, алувиално-ливадни и делувиални почви, има и канелени горски почви.

    На юг територията на областта е заета от ниските разклонения на източните Родопи. Големи пространства от тези полупланински области са покрити с бедни скелетни почви и са обезлесени. Изградени от неустойчиви седиментни и вулканични скали, те се характеризират с интензивно протичащи ерозионни процеси.

     

    Води  

    Преминаващи реки - Марица, Арда и Съзлийка. В областта има множество топли минерални извори и балнеологичните курорти в районите на Хасковски минерални бани и Меричлери, в Симеоновград и село Долно Ботево.    

     

    Гори

    Естествената растителност е представена от дървесните видове: благун, зимен дъб, цер, клен, мъждрян, габър, ясен. От храстовите растения се срещат най-често драка, келяв габър, глог, шипка, къпини. От създадените по изкуствен начин култури най-разпространени са черният бор, акацията, орехът. По-рядко се използват кедър, дъб, шестили, бреза и др.

    Горският фонд в община Хасково заема площ от 165 789 дка или 22 % от територията на областта.

  • История

    Според археолозите първото поселение на територията на Хасковска област датира от средата на новокаменната епоха - около 5 000 г., пр.н.е.

    Траките са наричали града „Марса“, а местността Асти. От там и пивоварите вземат името на местната марка бира Астика. След превземането на земите, турците назовават селището Хаскьой, в по-късни времена известно като Хаскьой край Узунджа, поради популярността на един от най-големите стокови панаири, провеждан в рамките на империята.

    На територията на областта има над 80 културно-исторически паметници с местно и национално значение, регистрирани от Националния институт за опазване паметниците на културата. Те са от различни епохи и са разпръснати из територията на общината – често намиращи се в горски и ненаселени местности. На практика повечето не са достъпни за посетители, поради несъществуващата или лоша инфраструктура до и около тях.

    Безспорен е факта, че още през ІІ в. около топлите минерални извори край Хасковски минерални бани – 14 на бр., е съществувало селище. Според историческите сведения тук е бил разположен така наречения град Топлицос /Топлика/ с над 12 000 жители. Разкритите археологически паметници потвърждават, че около минералните извори е кипял интензивен начин на живот през различните исторически периоди.

    Има редица останки от миналото и исторически паметници, които представляват интерес за туристите: старинни крепости Градището и Калето, минерални басейни от римско време и др.

    Крепостта от времето на траките - Градището се намира на 1.5 км северно от с. Горно Брястово и е била строена от големи ломени камъни без хоросан. Тя е елипсовидна, а стените й, дебели средно по 2,5 м., са разрушени. Дълга е 150 м. и широка 50 м., застроената площ е 5-6 дка и има два вътрешни зида.

    Крепостта Калето е в местността Св. Дух в рамките на селището Минерални бани и е добре запазена. Тя има форма на неправилен многоъгълник. Крепостните стени следват очертанията на терена, дебели са 2 м, високи са 3,5 м и заграждат около 2 дка пространство. Разкопките проведени през 1966-1970 г. разкриват два входа от южната страна и две потерни (малки врати) на западната и източната страни, които през Средновековието са зазидани. Установено е, че крепостта е съществувала от II в. до XIV в. и е служила за отбрана на селището, възникнало през II в. около минералните извори.

    Следа от Римската епоха е запазената и до днес забележителност, известна като “Стъпката”, която е изсечена в естествена скала. Тя се намира на 5 м от първия минерален извор, дълга е 2 м, дълбока 1м и широка 0,75 м. Според историците това е старинен саркофаг, а местното население е създало легенда за Богородица и за нейната “чудодейна стъпка”, затова и християни и мюсюлмани почитат това свято място и оставят конец или парче от дрехата си за здраве и щастие.

    Шарапаните (винарски камък "Шарап таш") са скални вдлъбнатини, направени от хората преди 2600-2800 години. Археологически разкопки датират тези находки около VIII-VI в., пр.н.е. Това са изкуствено направени вдлъбнатини в скалите с дълбочина 20-70 см. И диаметър 50-180 см. Всяка шарапана се състои от две нееднакви басейнчета с наклонен под и открито или закрито каналче. Името шарапана идва от турската дума шарап и означава вино. Това показва, че в тях обитателите на тези места са преработвали грозде за вино. Счита се, че шарапаните са свързани с култа към бог Дионисий. Винарски камък "Шарап таш" има в местностите Кара кая, Гарваница, Пожарището, Аврамов камък.

    Край с. Ангел войвода в местността Хисаря се намира крепост от ранновизантийската епоха. Тя представлява обширен комплекс от изсечени в скалите мегалитни съоръжения, скални ниши, гробница, жертвеник, винарна, скален диск и др. Тя датира от І хилядолетие преди Христа и е един от най-големите култови комплекси.

    Близо над с. Сърница до прохода Гидика се намират стени на римска крепост със сигнална кула. В нея е намерен един рядък ценен документ - военна диплома от император ЕЛАГАБАЛ, носеща дата 7 януари 221 г. Тя се намира в бившия придворен музей във Виена.

    Скалният комплекс "Орлови скали" до с. Сърница е комплекс от интересни и  величествени скали, някои от които достигат 30-40 м височина. Това е скален  феномен, наподобяващ средновековен замък със здрави кули. Тук е имало старо тракийско селище и до днес се виждат останки от крепост от новожелязната епоха. На много от скалите са издълбани трапецовидни култови ниши.

    Други интересни забележителности са т.нар. долмени (скални ниши). Това са гробници на знатни тракийски граждани. Направени са от 4 необработени трахитни плочи, побити в правоъгълна форма и покрити отгоре с друга почва. След погребението долменът бивал зариван с могилен насип от камъни и пръст. Долмените се намират край с. Сърница в местностите: Наредените камъни, Побит камък, Сойката, Орлови скали, Каракая.

Чудесата на България


Няма намерени резултати