Област Стара Загора


Регионален център: Стара Загора ( http://www.sz.government.bg/index.php )

Площ: 5152 км2

Население: 333 265 души (по данни от преброяване 2011)

Общини: 11 - община Братя Даскалови, община Чирпан, община Гълъбово, община Гурково, община Казанлък, община Мъглиж, община Николаево, община Опан, община Павел баня, община Раднево, община Стара Загора

  • Разположение, релеф и природни дадености

    Разположена е в централна южна България. Обхваща Старозагорското поле, Казанлъшката долина, част от Стара планина и Средна гора и граничи с областите Сливен, Ямбол, Хасково, Пловдив, Габрово и Велико Търново.

    Пресича се от магистралите Тракия и Марица.

    През територията на областта минават ж.п. линиите София-Бургас (през Пловдив), Русе-Стара Загора-Подкова и Нова Загора-Симеоновград.

     

    Релеф

    Според физикогеографско райониране на България, област Стара Загора е разположена в Средногорския район. Той обхваща източната част на Горнотракийска низина, главно басейна на р. Сазлийка. Загорският физикогеографски район е формиран на мястото на плиоценски гребен, запълнени езерни и езерно-блатни седименти.

    Релефът е разнообразен и се разделя на три геоморфоложки района:

    Средногорски район - със заоблени била и невисоки върхове, полегати склинове, разчленени от множество слабо врязани долове и реки и ярко изразени била и долове. По характерни била са: от вр. "Грашка могила" до над с. Колена, от вр. "Морулей" през м. "Дормушов камък" до м. "Гола могила" над с. Дълбоки и вододелното било между Стара река и Черковска река, започващо от вр. "Божурова могила" през м. "Джамбазли" до м. "Узунова могила" над с. Оряховица.

    Равнинен район - разположен е изцяло в старозагорското поле и е характерен с разпръснати малки комплекси гори сред обработваемите земи. Релефът е типично равнинен.

    Сакарски район - обхваща северозападните разклонения на Сакар планина - водосбора на яз. Розов кладенец. Релефът е хълмист. Типични за релефа на района са Главанските възвишения, през които минава пътят Нова Загора-Свиленград.

     

    Природни дадености

    В района виреят рядко срещаните в България екзотични дървесни видове магнолия, кедър, смокиня, лавър (дафиново дърво), нар, бадем, райска ябълка, кипарис.

    Северозападно от Стара Загора на около 16 км се намират старозагорски минерални бани, а северно от града на около 15 км има друг минерален извор, в село Ягода.

    Казанлъшката долина е известна със благоуханните си рози, от които се добива скъпоценно розово масло, използвано широко в парфюмерията.
    Тук са Резерватите „Соколна” и „Каменица”, и защитените територии до Енина и Мъглиж. Има впечатляващи скални формации, красивите водопади (Кадемлийско пръскало, Бабско пръскало, Търниченско пръскало, Големият скок и др.), както и много пещери.

    В резерватите има съхранени вековни гори - Ветренскатa и Туловската гора. В село Гранит може да се види и най-старото дърво в България - Гранитския дъб (Quercus robur), съществуващо от 1640 г.

    На територията на област Стара Загора се намират следните защитени природни обекти: "Казането", "Змеева дупка", "Кратера на вулкана", "Милкини скали",  "Боздуганова кория".

    В западната част на сърнена Средна гора, на 15 км северозападно от Стара Загора са разположени старозагорските минерални бани. Основен лечебен фактор в курорта е минералната вода, която излиза на повърхността с температура около 40 °C и дебит 13.6 л/сек.

  • Климат, почви, води и гори

    Климат

    Климатът е преходноконтинентален. Зимата е мека и топла. Малката надморска височина, еднообразието на нейната заравнена или леко нахълмена повърхност, орографската отвореност на юг са предпоставки, формиращи сравнително хомогенен преходноконтинентален климат. Разпределението на климатичните елементи по сезони определя две хидротермични фази: влажна и хладна фаза - късна есен, зима и ранна пролет; суха и гореща фаза – късна пролет, лято и ранна есен.

    Средногодишната максимална температура +17,9 °С и средногодишната минимална температура + 8,0°С са сравнително високи и обуславят формирането на горещ климат през лятото и сравнително мек през зимата.

     

    Почви

    Преобладаващите почви са канелени горски. Има и черноземни смолници, алувиално-делувиални, хумусно-карбонатни и антропогенни почви.

     

    Води

    Територията на Стара Загора се характеризира с разнообразие по отношение на водните запаси. Реките в този район са от Беломорския водоносен басейн. Главен воден ресурс и водоприемник е р. Сазлийка (Сютлийка), с множество притоци: р. Бедечка, р. Банянска, р. Коленска, р. Оряховска, р. Яворска, р. Дермен дере, р. Ерен дере и множество малки и големи дерета. Всичките водят началото си от сърнена Средна гора.

    Съществуват множество минерални извори в регионите на Павел Баня, старозагорски минерални бани и село Ягода.

    Язовир „Копринка” е един от най-големите в страната. 

     

    Гори

    Характерни горски съобщества са ксеротермните гори от цер, благун и космат дъб. Най-разпространените дървесни видове са: зимен дъб, благун, цер, космат дъб, келяв габър, мъждрян, сребролистна липа, мекиш. Насажденията, които те образуват са предимно от издънков произход (поради нискостъбленото им стопанисване в миналото), а по състав са както чисти, така и смесени. В състава на растителните формации участвуват: драка, леска, трънка, глог, шипка, дрян и други храсти.

    Тук е единственото известно за науката находище на Звъниколистен тъжник (Spiraea hipericifolia), защитен от Закона за биологичното разнообразие и включен и в Червената книга на Република България. Намира се в  местността Карасиврия, северно от гр. Стара Загора.

  • История

    Историята на града започва с неолитните жилища от 6–5 хилядолетие пр.н.е. Неолитните жилища край Стара Загора са най-запазените неолитни жилища в Европа, а медния рудник е най-старият експлоатиран в Европа.

    Смята се, че в района на днешния гр. Стара Загора е основано селище от траките под името Берое, което означава желязо (ще в древността се е добивало желязо от мини в района до Стара Загора). Някои учени считат, че селището Берое, е основано около средата на IV в., пр. н. е. от Филип II Македонски, или че поне той го е преименувал. Същото име са носили и други градове в древна Македония, някои от които съществуват и до днес - Верия в Гърция и Бейрут, столицата на Ливан.

    Римският император Траян (един от най-великите императори на Римската империя) преустроява града и го кръщава на себе си - Улпия Августа Траяна.

    Областта Загоре влиза за първи път в границите на България след обсадата на Константинопол от арабите през 717 година, при която хан Тервел оказва помощ на империята с конница и пехота, разбива и 30-хилядната арабска армия. За благодарност Византия отстъпва на България стратегическата област Загоре с център Берое. Българите наричат града Боруй (видоизменена форма на Берое или от старобългарската дума „бору” - крепост). След това градът многократно преминава ту във Византия, ту в България. При посещението си в града през 784 г. византийската императрица Ирина възобновила крепостните стени, за да удържи натиска на младата българска държава и му дава своето име – Иринополис.

    След падането на България под византийско владичество градът е прекръстен на Верея. През турското владичество градът отново е водещ културен и икономически център. Той е първия български град, преименуван с българско име още преди Освобождението, поради голямата будност и настойчивост на старозагорци. През 1854 г. се взема решение от старозагорския български елит, градът да се прекръсти на Железник (превод от Берое), заради  добиваното желязо там още в древността. Но това име не се налага за дълго и през 1870 г. при учредяването на Старозагорската епархия на църковния събор в Цариград, се взема решение в официалните документи на Османската империя градът да фигурира с името Стара Загора.

Чудесата на България


Казанлъшката тракийска гробница - перла в историята на света

Казанлъшката тракийска гробница - перла в историята на света


Пет златни венци принадлежали на тракийски владетели, между които и венецът на  тракийския цар Сефт III, са в България


детайли