Област София-град


ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД ( http://sfoblast.government.bg/ )

Регионален център: гр. София

Площ: 1344 км2

Население: 1 359 520 жители (по данни от преброяване 2011)

Общини: 1 - Столична община - http://www.sofia.bg

 

  • Разположение, релеф и природни дадености

    София е разположена в котловина и е заобиколена от няколко планини - Витоша, Люлин, Лозен, Средна гора и Стара Планина. Регионът се пресича от р. Искър и от нейните притоци реките Перловска, Владайска и др. Граничи с областите София и Перник.
    Пет планински прохода водят към града - Искърски, Владайски, Драгомански, Петрохански и Ботевградски.

    София е най-важният за страната железопътен възел и осъществява връзката с вътрешността на страната по 5 направления. Изградени са 8 гари (Централна, Смирненски, София-Север, Илиянци, Подуене, Искър, Захарна фабрика, Горна баня и спирка Надежда), със съответните локомотивни и вагонни депа.

    Автомобилният транспорт има перспективи за развитие поради факта, че в София се пресичат три трансевропейски транспортни коридора — 4, 8 и 10. Основните входно-изходни артерии са в направленията югоизток (автомагистрала Тракия), изток-североизток (автомагистрала Хемус и Задбалканските котловини), югозапад (направление Перник-Благоевград-Кулата), и северозапад (направление Сливница-Калотина).

    Въздушният транспорт е представен с най-голямото летище в страната - София.

     

    Релеф

    Релефът на земната повърхнина, върху който са разположени град София и Софийска голяма община, се отличава с подчертано разнообразие. Надморската височина се изменя от около 500 м - при гр. Нови Искър до 2290 м - на Черни връх.

    Релефът, върху който е разположена територията на Софийска голяма община, може да бъде поделен на следните геоморфоложки единици: котловинно дъно, планински подножия и подножни стъпала, склонове и склонови стъпала на прилежащите планински системи, билни гърбища и долинни дъна.

    Дъното на котловината е заето с обширното Софийско поле, което преди около 8 млн. години е било езеро.

    Последният етап от изтичането на езерните води е протекъл преди 18-12 хил. години. От най-ниските части на тогавашното езерно дъно днес са останали малки по площ блата в поречието на р. Искър и Лесновска река (р. Стари Искър) между Кумарица и Равно поле. В резултат от осушаването и свързаната с него промяна на ерозионния базис реките, които се вливали в него, се всекли от 3 до 5 м в езерните наслаги, като са моделирали т. нар. „заливни тераси", които са акумулатори на подпочвени води.

    Подножната ивица е разположена в периферията на Софийското поле, на границата с Лозенска планина, Витоша, Люлин и Стара планина. Намира се във височинния пояс между 700 и 900 м, а наклонът на релефа й е от 5 до 8°. Тази ивица е част от един добре оформен пръстен от неспоени или слабо споени скални материали с кватернерна възраст, припокриващи по-старите езерни и речно-езерни отложения. Основен фактор за формирането на подножната ивица са транспортираните и отлагани от реките наноси, върху които впоследствие реките се всекли (Кална, Драгалевска, Боянска и др.).

    Витошкото стъпало е част от подножието. То представлява естествено продължение на Лозенска планина, тясно свързано с Витоша. Това стъпало има хълмист релеф и е разсечено от дълбоките долини на реките Бистрица, Железнишка, Лева и Ведена. В неговия обхват са застроени Бистрица, Железница и вилните комплекси в тази част на Софийската котловина.

    Витоша е планина, която внушително се издига над София. Нейната площ възлиза на 267 кв. км., като дължината й е около 20 км, а ширината й варира от 10 до 19 км. Планината има сравнително голяма средна надморска височина 1394 м (за сравнение Рила има 1487 м средна надморска височина). Витоша има 9 върха с височина над 2000 м и 14 върха с височина над 1500 м. Планината е млада по възраст на 6-7 млн. години. Въпреки че от Софийското поле планината прилича на вулкан, тя няма такъв произход. Скалите, от които е изградена, са представени от сиенит и монцонит. От тях са били изработени паветата, с които са павирани софийските улици преди „ерата" на асфалта. Големите скални струпвания от сферично огладени блокове в района на Златните мостове, Щастливеца, под Черни връх, Селимица, Янчова река, Бистрица и др. са остатъци от ледниковия период.

    Люлин е малка планина с тясно билно гърбище и доста стръмен северен склон към Софийското поле. Широкото й планинско подножие над р. Банкя и кварталите около него, е раздрано от врязаните в него планински долове, водите на които се оттичат в Банкенска река. Планината се прекъсва от Бучинския проход. През него и през Владайския проход минават най-преките връзки между София и Перник.

    Лозенска планина е уникална по своя произход. На нейно място е съществувало старо езеро преди около 10 млн. години. В неговите води са били отложени наноси, примесени с растителност, които днес знаем като Чукуровски въглищен басейн. Планината е ниска - най-високият й връх е Попов дял (1226 м).

    Плана по своята форма наподобява Витоша, но надморската й височина е с около 1000 м по-малка. Нейният релеф се отличава с широко заравнено било и много стръмни склонове, които се спускат към долината на р. Искър. Билното й равнище е слабо разчленено от притоците на реките Ведена, Планищина, Вуйна и др.

     

    Природни дадености

    Над столицата София се издига Витоша - най-посещаваната българска планина, с  множество прекрасни туристически центрове, отлично поддържани писти и ски съоръжения - Алеко и Златните мостове. Там са разположение и природни феномени - Боянски водопад и каменните реки.

  • Климат, почви, води и гори

    Климат

    София има умереноконтинентален климат.  Характерни са и значителни разлики между средните температури през различни години. Зимите в града са на границата между студените сибирски и меките средиземноморски зими, като основните валежи са от сняг и рядко духат студени ветрове.

    Като правило температурите в столицата са значително по-ниски от тези в останалата част на страната поради голямата надморска височина.


    Почви

    Софийското поле е заето предимно от канелени горски почви. На северния склон на Витоша, Люлин, Лозенска планина и южния склон на Стара планина, на площи със значителен наклон, са разпространени и плитки канелени горски почви. Излужени чернозем-смолници са разпространени в същите райони, в които са разпространени и канелените горски почви. По терасите на реките, които протичат през Софийското поле и по някои места в подножието на оградните планини, са формирани алувиално и делувиално-ливадни почви. Ограничено разпространение източно от София имат засолените и заблатените почви.

    Най-разпространени в планинските територии са кафявите горски почви. Те са формирани изключително под въздействие на горска растителност, в условията на голямо количество валежи. Почвообразуващите материали са предимно безкарбонатни скали - гранити, пясъчници, глинести шисти, гранитогнайси. Кафявите горски почви не са подходящи за земеделско ползване.

    Най-високите билни и склонови части на релефа, с надморска височина над 1700 - 1800 м, са покрити от планинско-ливадни почви.

    Общо 13 вида почви има на територията на област София-град.

     

    Води   

    От древни времена, районът е известен с минералните си води. Има много естествени извори и сондажни хидротермални източници в София и околността. Те се различават по своя химичен състав и температура. Водата на голям брой от тях е годна за пиене. Има построени Балнеоложки санаториуми и курорти и в районите Овча купел и Горна Баня, както и в самия град София.
    През София протичат няколко маловодни реки, най-големи от които са Владайска и Перловска. Край източните квартали тече река Искър, но в този си участък тя не е пълноводна. Известна е от древността с многобройните си минерални и термални извори (15 находища с общ дебит на водите 130 л/сек.). През последните 60 години са построени и изкуствени езера и язовири.  

     

    Гори

    В равнинните части на Софийската котловина  има тревисти видове, като садина, белизма, луковична ливадина и др. В тези формации често се срещат отделни представители на дървесна и храстова растителност, които са остатъци от съществувалите някога горски и храстови съобщества: зимен дъб, цер, глог и др.

    С деградацията на горите и храстовите съобщества, тревната растителност постепенно навлиза в разредените гори и храсталаци, където се формират вторични тревни съобщества. По подножията на оградните планини в миналото са били разпространени зимен дъб, космат дъб, клен, дива круша, келяв габър и някои други дървесни видове. Тези горски видове са били съпътствани от степни и ливадно-степни тревни видове, които сега се срещат само върху най-неплодородните плитки и ерозирани почви. Над 800-900 м надм. в. е развит по-влаголюбив тип гори от зимен дъб, трепетлика, габър, а на още по-голяма височина и от бук.

    Най-ниските територии на района около реките са заети от влаголюбиви видове върби и тополи, още - акация.

  • История

    София е една от най-древните европейски столици. Следи от няколко неолитни селища са открити на нейна територия (около днешния Дворец, както и в днешния квартал Слатина), които датират от 5000 г., пр.н.е.

    Културната история на региона е тясно свързана с историята на град София. Останки от античността и Средновековието се преплитат с паметници на съвременната българска култура. По време на Втората българска държава областта е бил един от най-важните центрове на българската християнска духовност и цивилизация.

    В полите на планините Витоша, Люлин и Стара планина са построени множество църкви, манастири и параклиси, повечето от които запазени до днес. В района на квартал Бояна се намира Боянската църква, известна с уникалните си стенописи и включена в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Многобройните археологически паметници, архитектурни забележителности, музеи, художествени галерии, театри и културни събития в София превръщат града в най-големия културен център в България.
    В софийска епархия действат към 200 православни храма и параклиса, над 40 манастира, съградени от ІV в. до днес. Забележителна е Софийската синагога една от най-големите и изящните в цяла Европа. Значим паметник и действащ молитвен дом е и Софийската джамия, известната като Баня баши, съчетаваща и хамам (баня) от топлия минерален извор в центъра на града, построената от най-видният османски архитект Синан в 1566 г. В града има новоизградена католическа катедрала Свети Йосиф, протестанстки храмове, има неголяма и се изгражда внушителна армено-грегориянска черква.

    В София са съсредоточени 14 от 100-те национални туристически обекта на страната.

     

Чудесата на България


Няма намерени резултати