Област Смолян


Регионален център: Смолян ( http://www.region-smolyan.org/ )

Площ: 3193 км2

Население: 121 752 души (по данни от преброяване 2011)

Общини: 10 - община Баните, община Борино, община Чепеларе, община Девин, община Доспат, община Мадан, община Неделино, община Рудозем, община Смолян, община Златоград

  • Разположение, релеф и природни дадености

    Разположена е в южна България. Граничи с областите: Пловдив, Пазарджик, Кърджали и Благоевград, а на юг с Гърция.

    Основната транспортна връзка с вътрешността на страната се осъществява чрез второкласен път Е 86 Пловдив-Смолян –Рудозем - граница с Република Гърция.

    На територията й има и един ГКПП, на границата с Р Гърция.

     

    Релеф

    Родопският релеф на област Смолян е съчетание от високи била, разделени от дълбоки речни долини. Областта е планинска, обхваща източната част на Родопите - вековни иглолистни гори и пасища. Надморската височина на областта е от 600 до 2191м.  Територията е набраздена е от много с високи била, дълбоки долини и реки.

    Средната и западна част на областния център Смолян е заета от високите билни части на дела от Родопите - Перелик (Снежанка – Преспа), с най-високия родопски връх – Голям Перелик (2191 м). Лъчеобразно спрямо този дял са разположени долините на р. Черна – в централната част със Смолянската долина, на р. Арда – в югоизточната част, на р. Бяла – в североизточната част, на р. Широколъшка – в северозападната и р. Тенес дере – в западната.

     

    Природни дадености

    Областта разполага с богати ресурси, в това число мек климат през цялата година, разнообразен релеф, подходящ за почивки и туризъм, и невероятни условия за ски през зимата.  Разполага с големи и богато населени гори с различни видове растения и животни, големи водни площи и не на последно място балнеоложки възможности.

    Родопите са изключително богати на водни минерални ресурси. Всичко това определя туризмът като една основна и приоритетна задача и индустрия в областта.

    Сред природните забележителности на област Смолян са биосферните резервати: „Казаните”, „Сосковче”, „Момчил дол” и „Амзово”, феномените Чудните мостове, още Триградското ждрело, пещерите Дяволското гърло, Ухловица и Ягодина.

    В региона има много реки, като по-големите от тях са: Арда, Въча, Чепеларе, Върбица, Черна река и Девин. Язовирите Доспат и Въча предлагат отлични условия за риболов. Минерални извори изобилват в района на гр. Девин и селата Баните, Беден, Михалково, Лясково. В Смолянската котловина са разположени и красивите Смолянски езера.

    Област Смолян е богата на полезни изкопаеми - има съсредоточени находищата от цветни и редки метали, минерални извори и др.

     

  • Климат, почви, води и гори

    Климат

    Почти цялата област попада в преходноконтиненталната климатична област, но климатът е значително разнообразен под влиянието на релефа (надморска височина и орографски прегради, изложение на склоновете).

    Като цяло климатът е планински, с подчертано беломорско влияние. Зимата е мека и снежна, липсват остри и продължителни застудявания благодарение на оградните ридове от запад и север. Лятото е прохладно и влажно, а есента - продължителна и топла.

    Характерна особеност е, че в района на връх Рожен /с. Проглед, с. Момчиловци, с. Соколци / дори през лятото температурите могат да достигнат до 0°C. 

     

    Почви

    Почвеното разнообразие в Смолянска област не е голямо. Най-характерни са кафяви горски почви. По механичен състав тези почви са песъчливо-глинести и глинесто-песъчливи, рохкави. Хумусният им хоризонт има малка мощност – 10-20 см, а профилът 40-60 см. Съдържанието на органичното вещество е ниско и определя почвите в общината като слабо хумусни.

    Най-голямото свлачище в България се намира в местността Смолянски езера.

     

    Води

    По-големи реки в областта са Арда, Въча и Чепеларска река. Водните ресурси на територията на община Смолян се формират от оттока на повърхностните и подземните водоизточници. Водоснабдяването на населените места се осъществява основно от подземните води на общо 220 бр. извори. Делът на повърхностните води (реки и дерета), използвани за питейно водоснабдяване, е незначителен.

    На територията на общината са установени общо 7 минерални извори (вкл. и два термални).

    По протежение на гр. Смолян преминава р. Черна (дълга приблизително 48 км), ляв приток на р. Арда. Река Черна извира от югоизточните склонове на връх Карлък, преминава на изток и достига точката си на вливане близо до с. Средногорци. Основният приток е р. Бяла. През територията на общината преминават още реките: Широколъшка, Стойченска, Мугленска , Арда и Малка Арда. Сред основните водни ресурси са и шестте микроязовири, с общо количество на полезния обем над 800 хил. куб. м.

    "Смолянските езера" - една от известните природни забележителности в района, се намират в началото на града към връх Превала. С разнообразният си животински и растителен свят те привличат много туристи и риболовци.

    Най-високото разположено е езерото под връх Сечимека. То е и най-дълбоко (4.5 м) и е с дължина 150 м.

      

    Гори

    Върху голяма част от територията се простират гори - 2 093 хил. дка (66%), а земеделските земи заемат 851 хил. дка (27%).

    Преобладават иглолистните гори и пасища. Планинският характер на района благоприятства виреенето на средноевропейски растителни видове. Най-високо е разположен горският пояс от смърч, бял бор и бук с подлез от боровинки. Сред най-разпространените дървесни видове са: бяла ела, бял и черен бор, мура, смърч, явор, габър, бук, дрян и др.

    Забележително в района е вековното дърво чинар, пренесено през Беломорието през 1720 г.

    Изключително разнообразна е флората и фауната на територията на община Смолян. Ценни представители на флората са: малка ежова главичка, родопски крем, родопски силивряк, родопски магарешки бодил, родопска горска майка, мурсалски чай, които са редки и защитени видове.

  • История

    Името на Смолян идва от славянското племе смоляни, които живеели по тези места. Смолян води началото си още от най- дълбока древност. Носил е имената Аетос, Езерово, Ахъ-Челеби, Пашмакли и пр.

    Още според античния гръцки историк Херодот, Родопа била населена с траки преди около 2500–3000 години преди началото на нашето летоброене.

    Филострат описва митологичния родопски герой Рес (Рез) като жрец, живеел край Аетос и участвал в борбата за Троя със своята конница. За същия Рес, Омир чрез устата на Долон казва: „Аз видях неговите коне, най-хубави и най-едри, по-бели от сняг, бързоноги като вихър“.

    Старогръцки източници свидетелстват, че родопското светилище за Дионисий бил издигнат на високия връх Зилмисос, а според съвременни версии днешния Карлък. С този район се свързва и пребиваването на Орфей.

    През 1936 г. в около запазените развалини на старата крепост над Смолян - „Аетос“ (Орел) са направени разкопки, разкриващи крепостни зидове от камък и хоросан, дебели близо два метра, което е определено от археолозите като старо славянско селище - „Могилата“.

    В местността Могилата (3 км северозападно от Смолян, непосредствено до пътя за Пампорово) е открит и ранно християнски манастирски комплекс от V-VI в. Трикорабната базилика в центъра на комплекса има тристенна апсида, едноделен нартекс и северно помещение към нея. Впечатляващи са нейните размери: дължина 19.50 м, ширина 12 м, а заедно със страничното преддверие — 17 м. Вътрешните размери на носа са 12 х 10.60 м, едноделен нартекс — 10.60 х 3.40 м. Манастирската сграда заема площ 310 кв. м и има пет помещения, отделно магерница (кухня) — 8.80 х 4.80 м и две пещи, застлани с огнеупорни тухли. Манастирският комплекс е разполагал със собствена стъкларска работилница. В историята на най-старата смолянска черква са разчетени два периода: от втората половина на V в. до края на VI в. и от края на IX до края на XIV в., когато била разрушена от османците.

    Съществуването на манастирския комплекс съвпада с първия период от функционирането на базиликата. Новооткритият раннохристиянски комплекс край Смолян, както и по-рано проучените култов център край с. Барутин (с трикорабна базилика от края на IV в.) и култов център „Гела“ (с трикорабна базилика от VI в.), потвърждават писмените сведения за налагането на християнската религия в тази част на стратегическата планина.

    Други забележителности в Смолян са: Мерамовата, Сариевата и много други възрожденски къщи, художествената галерия, Али-Бейският конак, Пангаловата къща, медникарската чаршия и др.

Чудесата на България


Няма намерени резултати