Област Сливен


Регионален център: Сливен ( http://www.sliven.government.bg/ )

Площ: 3544 км2

Население: 193 609 души (по данни от преброяване 2011)

Общини: 4 - община Котел, община Нова Загора, община Сливен и община Твърдица

  • Разположение, релеф и природни дадености

    Сливенска област е разположена в югоизточна България.  На юг тя граничи с Ямболска област, на изток – с Бургаска област, на север – с областите Велико Търново, Търговище и Шумен, а на югозапад – с област Стара Загора.

    Най голямото пристанище в България - това в Бургас е на 102 км в източна посока от града.

     

     

    Релеф

    В релефно отношение са формирани два района: на север – полупланински и

    планински, а на юг – равнинен.

     

     

    Природни дадености

    Полезните изкопаеми, които се добиват на територията на областта са горивно-енергийни ресурси, медни руди, кварцит за динасов огнеупор, кварцит за феросилиций.

    Регионът е утвърден като един от големите производители на селскостопанска продукция, като традиционно е застъпено отглеждането на зърнено-житни култури, овощарството, лозарството и зеленчукопроизводството. Структуроопределящ отрасъл за областта е овощарството. Почвено-климатичните условия са най-благоприятни за отглеждането на прасковената култура, поради което тя заема най-големи площи от овощните видове и е основна култура за района и най-голямата площ в страната засадена с прасковени насаждения е в област Сливен.

    На територията на област Сливен се намират Природен парк “Сините камъни”, който е район с висока и средна значимост за опазване на биологичното разнообразие и местността Карандила – най-масово посещаваната и най-достъпната част за туристите, която е свързана с града посредством въжена линия.

    Има много природни забележителности в община Котел – скални образувания, пещери, два резервата, водопади, природозащитени обекти. А в община Твърдица е най-високия връх в източна Стара планина, предполагащ развитие на ски туризъм и дълъг снежен сезон. 

    С голям потенциал за развитие са сливенските минерални бани, които от 1967 г. са курорт с национално значение.

  • Климат, почви, води и гори

    Климат

    Област Сливен обхваща територии, които спадат към областите с умереноконтинентален и преходноконтинентален климат, дължащ се на средиземноморското влияние. Характеризира се с кратка зима и прохладно лято,  средногодишна температура на въздуха 12.4 °С.

     

    Почви

    От почвените типове най-характерни са карбонатните черноземни смолници, черноземните смолници и излужените черноземни смолници.

     

    Води

    Основен воден ресурс е р.Тунджа, най-големия приток на р. Марица с водосборен басейн около 7 800 кв.км. На река Тунджа е изграден един от най-големите язовири в страната – Жребчево, който е с обем над 400 млн. куб.м. Основното му предназначение е за напояване.

    Важен хидроложки ресурс за областта са минералните извори в близост до Сливен и Нова Загора - село Баня, около които са се развили балнеолечебни курорти.

     

    Гори

    Горската площ на област Сливен възлиза на 151 042 ха от тях 92% са покрити с гори. Преобладават видовете бук, зимен дъб и цер. Средната възраст на горите е 58 г., с превес на широколистните видове – 82%. Областта разполага със значими недървесни горски ресурси – билки, гъби, горски плодове и др.

    В Природен парк "Сините камъни" висшите растения са представени от 734 вида от 349 рода и 88 семейства. Най-голям е броят на покритосеменните - 702 вида.  Голосеменните са 7 вида, папратите - 11 вида, хвощ - 1 и мъхове - 13 вида. В Червената книга на България са включени 27 вида, като 21 - са редки и 6 - застрашени от изчезване. С международен статус на защита са 6 вида. Някои от тях са: урумово лале (Tulipa urumoffii), нежен лопен (Verbascum humile), давидов мразовец (Colchicum davidovii ), персийски крайспорник (Cheilanthes ), горска съсънка (Dnemone sylvestris). По-голяма част от територията на парка е покрита с широколистни гори (около 88%), като доминиращи са смесените широколистни гори. Храсталачните и тревни съобщества върху силикатна основа заемат по 2% от територията, а около 8% е покрита с вторични степни и сухи калцифилни тревни съобщества. Характерни за района са формациите на мизийски бук (Fagus silvatica ssp. moesiaca) обикновен габър (Carpinus betulus), горун (Qvercus dalechapii), цер (Qvecus cerris), явор (Acer Pseudoplatanus), келяв габър (Carpinus orientalis).

  • История

    Следи от най-стари селища на територията на Сливен са датирани от VI хил., пр.н.е.(новокаменната епоха). Останки от примитивни каменни сечива са открити в местността Хисарлъка — невисок хълм в града. Пак там са намерени и следи от тракийско селище около V - III в., пр.н.е.- тракийска керамика и елинистични монети. Околността на днешния град Сливен е била заселена от тракийските племена асти, кабилети и селети. Тяхната независимост просъществувала до времето на Филип Македонски и Александър Велики, които ги покорили, но не за дълго. През същата епоха походи през Сливенско извършват персите, келтите и бастарните.

    Районът на Сливен става част от Римската империя най-вероятно около 72 - 71 г., пр.н.е, когато са покорени Кабиле и Аполония. През 46 г., пр.н.е. землището на града е включено в новосъздадената римска провинция Тракия.

     

    Нов етап от обитаването на Хисарлъка е от началото на новата ера (II-IV в.). От този период са намерени и първите писмени източници за наименованието на тогавашното селище — Туида (Суида, Цоида). Името най-вероятно е тракийско. Хиерокъл го определя като един от четирите града в източноримската провинция Хемимонтус, създадена като част от диоцеза Тракия при Диоклециан. За нуждите на този град е построен и римският път от Анхиало по горното течение на Тунджа до Сердика на запад.

    В намерен надпис от началото на III в., селището е наречено „тържище“ и най-вероятно е спадало към територията на града Августа Траяна, (Стара Загора). Добрите икономически възможности на селището са видни и от светилището на Зевс и Аполон, което е открито на територията му.

    След преместването на столицата на Римската Империя в Константинопол, селището е укрепено като е издигната крепост върху хълма. Използваната техника е с триредови тухлени пояси и пристенни стълбове, които са завършвали с тухлени арки. Имало е и таен проход към реката на запад.

    Крепостта избягва нашествието на готите през 378 г., но е разрушена при набезите на хуните през V в. Възобновена е по време на император Анастасий I (491 — 518 г.), като новата крепост запазва плана на старата, но е значително по-укрепена.

    Във вътрешността на града са разкопани останките на трикорабна базилика с баптистерий (пристройка към ранно християнските храмове, където са кръщавани възрастни), която е била разрушена най-вероятно от хуните и възстановена по времето на Юстиниан I. По-голяма базилика е била построена южно от крепостта, което свидетелства, че селището не се е ограничавало само до територията на укреплението (около 40 дка), а се простира и в околната местност. От „Списъкът на Епифан“ става ясно, че градът Туида/Цоида е седалище на епископ, подчинен на Адрианополската митрополия. С последното е свързан и любопитният факт, че до това време епископско седалище е бил по-големият и богат град Кабиле (между днешните Сливен и Ямбол). През IV в., най-вероятно заради близостта на двата града, които са в различни провинции, Кабиле е напуснат, а населението му преместено в Диоспол (днешен Ямбол). Седалището на епископа обаче по неизвестни причини е преместено в Туида, което много вероятно е сложило началото на пословичното съперничество между Сливен и Ямбол. Туида/Цоида престава да съществува около 598-599 г., когато отново е разрушен.

     

    Районът на гр. Сливен влиза в пределите на Първата българска държава около 705 г., като част от заселената със славяни област Загоре, дадена на Тервел според договора му с византийския император Юстиниан II Ринотмет. На мястото на Туида възниква старобългарско селище, чието име е неизвестно. Началото му не е датирано, но е преди 870 г., от когато е намерен оловен печат на княз Борис-Михаил. От този период са открити няколко тухли с гравиран върху тях прабългарския знак Ипсилон, фланкиран с две храсти.

     

    Градът продължава да съществува и след унищожаването на Първата българска държава. В средата на X в. за кратко е бил във владение на печенезите, след което започва упадък. През 1153 г. Сливен за пръв път е споменат със сегашното му име от арабския географ Идриси, който пише, че той бил „прочут още и от по-старо време“.

     

    По време на Втората българска държава е център на духовен живот. В околностите му са построени 24 манастира, които оформяли комплекс, наричан Малка Света гора.

Чудесата на България


Няма намерени резултати