Област Силистра


Регионален център: Силистра ( http://silistra.government.bg/OA-SILISTRA/home.nsf/pages/bg/NT00000CEA?OpenDocument )

Площ: 2846 км2

Население: 119 474 души (по данни от преброяване 2011)

Общини: 7  - община Силистра, община Кайнарджа, община Ситово, община Главиница, община Дулово, община Алфатар, община Тутракан

  • Разположение, релеф и прородни дадености

    Разположена е в североизточната част на България, на границата с Република Румъния. Тя обхваща източната платовидна подобласт на Дунавската хълмиста равнина. Според административното деление, граничи с Русенска, Разградска, Шуменска и Добричка области.

    В областта са осигурени четири вида транспорт – по р. Дунав, автомобилен и железопътен транспорт, изградена е и инфраструктура за осъществяване на въздушен превоз. ГКПП Силистра – Кълъраш, фериботния комплекс Силистра – Кълъраш и Ро-Ро терминалът Силистра – Рени осигуряват най-преките пътни връзки с Турция и Румъния и страните от ОНД.

     

    Релеф

    В по-голямата си част релефът е равнинен, с надморска височина до 200 м, но суходолията, ориентирани към река Дунав му придават хълмист характер. Успоредно на брега се среща типична льосова гърбица.

     

    Природни дадености

    Природни и исторически дадености на региона дават възможност за развитието на познавателен, културен, екологичен, селски и ловен туризъм. Най-интересния природен обект в областта е езерото Сребърна. То се намира в западно от град Силистра и е част от биосферен резерват "Сребърна", включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. В река Дунава има формирани острови, някои от които са подходящи за отдих (плаж) и туристически цели.

    Защитени територии са 2 природни забележителности : „Пещерата” и „Два летни дъба”. Защитена местности са: „Горната Кория”,  „Меджит Табия”, „Паметника” „Малък Канагьол”,  „Суха река”,  „Пеликаните”.

    Защитени зони с цел опазване на дивите патици по НАТУРА 2000 са 4 на брой: „Суха река”, „Сребърна”, „Хърсовска река” и „Лудогорие”.

  • Климат, почви, води и гори

    Климат

    Климатът се характеризира с умереноконтинентален характер и попада в крайдунавската климатична подобласт. Характерно за района е горещото лято, ранно настъпване на пролетта и силното застудяване през зимата. По крайбрежието на р. Дунав средната годишна температура е с 0,6ºС по-висока от останалата територия на областта. Лятото е сухо и горещо – средната юлска температура е 22,8ºС.

    Валежите в района са неравномерно разпределени и недостатъчни, като най-големи количества падат през пролетните и ранните летни месеци, а най-малко през зимата. Снежната покривка се задържа 50-60 дни с дебелина 16-30 см. Преобладаващите ветрове са северозападни и западни.

     

    Почви

    Преобладаващи са излужените черноземи – плодородни почви, особено подходящи за отглеждане на всички по-важни селскостопански култури - пшеница, царевица, слънчоглед, цвекло, люцерна, лозя и овощни дървета. По Дунавското крайбрежие са разпространени алувиално-ливадни почви (най-подходящи за отглеждане на зеленчукови и фуражни култури), ливадно-черноземни почви, северно от с. Нова Черна – торфено-блатни почви. Върху дебела льосова подложка в югоизточната част на областта са развити силно излужени и оподзолени черноземи (подходящи за почти всички зърнени и фуражни култури) и тъмносиви горски почви (подходящи за отглеждане на пшеница, ечемик, овес, царевица, фуражен грах и др. (неподходящи са за технически култури), по суходолията – еродирани излужени черноземи.

     

    Води 

    Реките, които текат през региона, са малки. Река Дунав е естествен воден път свързващ Силистра с централна и източна Европа.

    Река Дунав се характеризира с максималният месечен отток през месец май и с пролетното прииждане на реката /черешови води/. Високите пролетни води заливат островите в района и речните тераси до дигите. През някои години заливанията се задържат до месец август. В по-голямата част от долината на р. Дунав са построени диги за защита на крайбрежните земи от високите дунавски води. Построена е и напоителна система от помпени станции и канали, които коренно са променили хидроложките условия на района. Много благоприятни условия за развитието на горско дървесна растителност има по ниските (заливаемите) и в по-малка степен по високите тераси на р. Дунав и разположените в нея острови /всички са заливаеми/.

    Построени са микроязовири, които в миналото са използвани за напояване сега са общинска собственост и са извън горския фонд.

    Подпочвените води по платовидните равнини са на най-малко на 25 м дълбочина.

    Гори

    Липсват вековни гори - пейзажът се разнообразява от полезащитни пояси. Климатичните условия и почвите са изключително благоприятни за развитие на земеделие. В областта е развито селското стопанство, като предимно се отглеждат зърнени и технически култури.

  • История

    Град Силистра – античният Дуросторум, е основан през 106 г., след Хр., когато по нареждане на император Траян на територията на днешния град е настанена една от елитните единици на Римската империя – ХІ Клавдиев легион. Това е началото на една забележителна и славна история.

    През 169 г. императорът философ Марк Аврелий обявява Дуросторум за самоуправляващ се римски град – муниципиум. Между ІІ и VІ в. Дуросторум е главният фортпост на империята срещу варварите. Тук е роден “спасителят на Рим”, наричан още “последният римлянин” - Флавий Аеций. Пак тук през 303 – 307 г. постигат мъченическа смърт 12 светци, превърнали се във фундамент на християнството в българските земи.

    През епохата на Първото българско царство при хан Омуртаг в Дръстър е изграден Дунавският дворец на българските ханове, в който през 896 – 897 година се установява самият цар Симеон Велики. През 927 г. градът става резиденция на първия български патриарх Дамян.

    Между ХІ и ХІІ в. Дръстър е столица на северните български земи – Подунавие. През Второто българско царство пък е митрополитска резиденция и столица на Теодор Светослав и Иванко Тертер.

    Сред основните забележителности са остатъците от късноантична римска гробница и турската крепост Меджиди Табия.

    До XX в. тук са били построени няколко крепости, има запазени къщи и църкви от епохата на Възраждането, обединени в етно комплекса Рибарската махала в Тутракан, който е единственият архитектурен комплекс от този тип в България.

    Сред историческите забележителности в Силистренска област са Кючук-кайнарджанската чешма в с. Кайнарджа и военната гробница край с. Шуменци.

Чудесата на България


Няма намерени резултати