Област Русе


Регионален център: Русе - http://www.ruse.bg/

Площ: 2791 км2

Население: 235 252 души (по данни от преброяване 2011)

Общини: 8 - община Русе, община Бяла, община Борово, община Вeтово, община Две могили, община Иваново, община Сливо поле и община Ценово

  • Разположение, релеф и природни дадености

    Разположена е в североизточна България. Северната граница на областта минава по поречието на река Дунав. Областта граничи още с 4 области: Силистра, Разград, Търговище и Велико Търново, а географското й местонахождение я прави важен европейски и републикански транспортен кръстопът.

    На територията й се пресичат два от основните паневропейски транспортни коридора – транспортен коридор №7 и транспортен коридор №9, допълнени от коридора ТРАСЕКА: Европа-Кавказ-Азия. Преминават и следните важни международни пътища: Е70, Е83 и Е85. Тук е единственото засега мостово съоръжение през река Дунав на територията на България.

    Пристанище Русе на р. Дунав е едно от трите пристанища с национално значение и най-голямото българско речно пристанище. Включва пристанищата Русе-Изток, Русе-Център, Русе-Запад, Свищов, Сомовит, Тутракан и Силистра.

    На 17 км от гр. Русе се намира летищен комплекс Щръклево.

    Важно стопанско значение имат ж.п. линиите Русе-Горна Оряховица и Русе-Варна.

     

    Релеф

    Областта заема част от източната Дунавска равнина, Бръшлянската низина /най-голямата крайдунавска низина/, западните склонове на Разградските височини и Лудогорското плато. Релефът е равнинно-хълмист. Териториите в близост до Дунав се характеризират с ниска заливна част с високи подпочвени води и с надзаливна част, образувана от кредни скали, покрити с льос и черноземни почви.

    Лудогорското плато е изградено от варовици и мергери, покрити с льос, а реките Черни и Бели Лом са разположени в каньоновидни долини. Общият облик е полупланински с  пейзажна атрактивност.

     

    Природни дадености

    Природен резерват „Бели Лом” – разположен е по поречието на р. Бели Лом,  югоизточно от гр. Ветово в местността Голямата кория.

    Природен парк „Русенски Лом”, който е обявен за защитена територия през 1970 г. и обхваща поречията на река Русенски Лом – последен десен приток на р. Дунав и притоците й между селата Сваленик, Писанец, Кошов и Иваново. Богатото биологично разнообразие и ландшафт, уникалното културно-историческо наследство, превръщат парка в притегателен център за развитието на вътрешен и международен туризъм.

    Рибарниците при с. Мечка – орнитологично важно място, гнездилище на водоплаващи и други птици. Намира се в местността Стълпище край с. Мечка на брега на р. Дунав.

    Рибарниците при гр. Ветово – природна забележителност. Разположени са по поречието на р. Бели Лом в землищата на гр. Ветово и гр. Цар Калоян.

    Пещера „Орлова чука” – природна забележителност. Намира се на 35 км южно от Русе и на 3 км североизточно от с. Пепелина, в долината на р. Черни Лом. Пещерата с площ от 80,0 ха е втора по дължина в България - над 12 км, с галериите. Проходимата дължина на пещерата е около 1300 метра. Обитава се от 15 вида пещерни животни, от които 8 вида прилепи.

    Манастирът „Света Марина” при с. К. Върбовка е единственото място в област Русе, където има действащ минерален извор.

    Влажна зона „Калимок-Бръшлен” – защитетена местност, обхващаща територия и от съседната Силистренска област.

    Екосистема по поречието на р. Янтра – красиви природни формирования, разположени на територията на две общини – Бяла и Ценово.

  • Климат, почви, води и гори

    Климат

    Районът на област Русе попада в умереноконтиненталната климатична област. Резкият контраст между зимните и летните условия характеризира климата на общината като подчертано континентален. Средната годишна амплитуда, която е около 26° C е най-голямата за страната.

    Характерни за областта са студената зима (абсолютна минимална температура - 27° С) и сухо, топло лято (абсолютна максимална температура + 44.0° С). Есента и пролетта са краткотрайни. Мъглите по поречието на Дунав са типично сезонно явление.

     

    Почви

    Почвите в областта са черноземни, сиви горски, алувиални и алувиално-ливадни. Съчетанието от релефа, климатичните условия, водния ресурс и почвеното разнообразие дават възможности предимно за отглеждане на зърнени и фуражни култури, зеленчуци, лозя.

     

    Води  

    Водният ресурс на Русенска област се базира най-вече на водите на р. Дунав. През територията на областта минават и реките Янтра и Русенски Лом, но ползването им е ограничено заради каньоновидното им поречие.

     

    Гори

    Русенска област е бедна на горски масиви. Степента й на залесеност е над два пъти по-ниска от средната за страната. Наличните горски масиви са силно редуцирани като преобладават широколистните и смесения тип гори.

  • История

    Около I – II в., пр. Хр. по русенските земи са живели траки, което се доказва от остатъците от античното селище Сексагинта Приста (в превод - Шейсетте Кораба). Смята се, че градът е основан от император Веспасиан (69-79 г. н.е.). Градът се среща в летописите и с имената Пристис и Пристаполис и е съществувал  до VI в. , когато е бил разрушен от аварите. Възстановен е едва през XV в., когато в Брушкия пътеводител е отбелязан под името Роси, а в Султанския регистър като - Руси. В някои хроники от средновековието Русе и Гюргево са дадени като единно селище.

    През XVI в. влашкият владетел Михай Витязул прави опит да освободи града от турците, но неуспешно и той е разрушен. През XVII в. Русе отново е възстановен, но вече с име Русчук. Превръща се във важно пристанище и силна гранична крепост. В 1864 г. градът става център на Дунавската област в Османската империя.

    В област Русе повече от 260 сгради са паметници на културата. Чрез повече от 20 сгради област Русе се вписва в международната инициатива „Знак за европейско наследство” – съвместен процес на Европейския парламент и Съвета на Европа.

    От тракийско време в региона са останали около 250 могили.

    Тук е открито известното Русенско съкровище с фигури на животни и митологични сцени, край Борово. 

    Има няколко крепости от римско време - Ятрус (до с. Кривина), Тигра (до с. Мартен) и една от средновековието – в село Червен.  

Чудесата на България


Няма намерени резултати