Област Пловдив


Регионален център: Пловдив - http://www.pd.government.bg/

Площ: 5972,9 км2

Население: 683 027 души (по данни от преброяване 2011)

Общини: 18 - община Асеновград, община Брезово, община Хисаря, община Калояново, община Карлово, община Кричим, община Куклен, община Лъки, община Марица, община Първомай, община Перущица, община Пловдив-град, община Раковски, община Родопи, община Садово, община Съединение, община Сопот, община Стамболийски

  • Разположение, релеф и природни дадености

    Разположена е в централна южна България. Областта заема кръстопътно положение. На север граничи с област Ловеч, на изток граница е област Стара Загора, на югоизток са разположени област Хасково и област Кърджали, на юг граничи с област Смолян, на запад граничи с област Пазарджик, на северозапад има обща граница с област София.

    През територията й преминават важни международни и вътрешни ж.п. линии и шосейни магистрали - международният път Е 80 - Белград-София-Пловдив-Истанбул както и автомагистрала "Тракия". Тя се пресича и от  два еврокоридора - №8 и №10. Евроазиатският транспортен коридор, по трасето на коридор № 8, и историческият „път на коприната”, който е от изключително значение за нашата страна, свързва страните от средна Азия, тези от северното Черноморие, Бургас, Пловдив-София, Скопие, Тирана, Италия и т.н. Не по-малко важен е и транспортен коридор №4, който също свързва Европа и Азия, преминавайки през територията на областта.

    Добре развит е и железопътния транспорт, а летище Пловдив осигурява авиотранспортните връзки на областта, като се обслужват граждански и товарни полети.

     

    Релеф

    Релефът на областта е мозаечен, представен от редуването на планински склонове,

    котловини и низини, речни долини, формира различни видове ландшафт – оголени от ерозията скали и зъбери, лесисти планински склонове, благодатна земеделска земя. Имайки предвид разнообразната територия, върху която е разположена областта е обяснимо и наличието на твърде разнообразен геоморфоложки и геоложки строеж, както по възраст на скалите, така и по възраст на формациите. Високите планински части са изградени от предпалеозойски метаморфни скали – гнайси, амфиболити и кристалинни шисти и палеозойски южнобългарски гранити. Характерни са много стръмните склонове, някои от тях с ниска устойчивост. В котловината са образувани вътрешно котловинни възвишения известни като Пловдивските тепета. Областта се пресича от Маришката разломна зона. Високата сеизмична активност е характерна за района.

     

    Природни дадености

    Защитени територии резервати: Резерват “Червената стена” (ботаничен резерват - 645 вида висши растения, от които 96 ендемични таксона и 38 таксона, включени в Червената книга на България), “Изгорялото гюне” (дървовидна хвойна, келяв габър, космат дъб, люляк, жасмин).

    Защитени местности: “Находище на блатно кокиче”, “Дъбите” – “Конска поляна”(вековни букови и дъбови гори), “Мъртвицата”(единственото във  вътрешността на страната естествено находище на бяла водна лилия), “Марциганица” (дървесната растителност е с преобладаващ изкуствено залесителен характер), “Дебелата кория”,“Чинар дере”(едно от последните естествени находища на източен чинар), “Кричим”(уникална лонгозна гора),“Дъбето”(запазена вековна гора от благун и летен дъб), “Усойката” (черен бор), “Лале баир”(родопско лале),“Дванадесет дръжкоцветни дъба”, ”Аязмото”, “Караджов камък”, “Находище на дървовидна хвойна”, “Перестица”,“Средна поляна”, “Върлищница”, “Шарения остров”, “Голица”, “Гонда вода”, “Чивира”, “Средногорец”, “Барикадите”, „Анатема”, „Гъстите дъбчета”.

    Природни забележителности: “Фосилни находки”(единични кости, кътни и бивни зъби на мастодонти и дейнотериуми), “Младежки хълм”(четинеста звъника, румелийска жълтуга, фривалдскиев зановец, мехуресточашково сграбиче и тракийски равнец), “Данов хълм”( сиенитни скали, представляващ уникално геоморфоложко образование), “Хълм на освободителите”, “Гаргина дупка”( пещерата е едно от най-важните убежища за зимуване и размножаване на редки и защитени видове прилепи), “Белинташ”(място за почивка на едри грабливи птици), „Сучурум”(водопад).

  • Климат, почви, води и гори

    Климат

    В климатично отношение районът не е еднороден – в равнинните части той е преходноконтинентален, а във високите части – планински.

    Върху климата съществено влияние оказват елементите на ландшафтът (природен и антропогенен) - релефът, ориентацията на склоновете, падините и възвишенията, в населените места - застройката, нейната плътност, ориентация и характер, вид и ориентация на уличната мрежа, наличието или отсъствието на растителност, водни площи, изкуствени покрития и т.н., които довеждат до формирането на съответния микроклимат, характеризиращ се с различни екологически потенциали.

    В континенталните части на областта лятото е горещо, зимата суха и студена, с характерни летни засушавания, предопределящи необходимостта от напояване при интензивно земеделие. Средногодишната температура на въздуха за областта е 12,3°С.

     

    Почви

    Под дългогодишното влияние на почвообразуващите фактори – материнска скала, климат, растителност и дейността на човека, на територията на област Пловдив са се оформили следните почвени различия: чернозем-смолници, слабо и силно излужени, глинести и тежко песъчливо-глинести; чернозем-смолници, силно излужени, слабо до средно оподзолени, еродирани; канелено-горски почви, слабо и средно излужени; канелено- горски почви, силно излужени до слабо оподзолени, средно и леко песъчливо-глинести; алувиално-светли и алувиално-ливадни светли, глинесто-песъчливи почви; делувиални почви, леко песъчливо-глинести.

     

    Води 

    Пресича се от множество реки, между които Марица и нейните притоци – р. Пясъчник, р. Стряма, р. Въча, р. Чепеларска и др.

    Има множество минерални извори.  В близост до Пловдив и като част от областта е община Хисар, която е известна със своите лековити минерални извори. Термалното находище се състои от 22 извора, от които шест са получени след дълбоки сондажи.

     

    Гори

    Горският фонд на Пловдив възлиза на 188 232 хектара. Най-голяма площ от горският фонд заемат иглолистните насаждения – 29,2 % следвани от издънковите за превръщане – 28,8 %, реконструкции – 23,6 %; широколистни високостъблени – 15,2 % и нискостъблени – 3,2 %.

  • История

    На територията на Пловдивска област се намират обекти от всички културни епохи по нашите земи, а Пловдив, е един от най-старите градове в света. По данни от Министерство на културата 263 са паметниците на културата в област Пловдив в категория „национално значение”. За архитектурно-исторически резервати са обявени: старинната част на Пловдив, античния театър в Хисаря и старинната част на село Свежен.

    Културно-историческото наследство на град Пловдив е уникално не само за България, но и за Европа и света. Неговата историческа, познавателна и атрактивна стойност не може да бъде сравнена с никой друг град в България. Ето защо мотото на града е “Древен и вечен”. В Пловдив са напластени култури и ценности от  праисторическо, тракийско, римско, византийско, турско, възрожденско време и съвременността. За да може днешното поколение да се докосне и опознае тези ценности, като и да ги пренесе в бъдещето, културното и историческо богатство трябва да бъде опазено, съхранено и подходящо експонирано.

    Античният театър е построен от Марк Аврелий през II в. Той е най-впечатляващата постройка от Римско време, запазена до наши дни. Високото качество на използваните материали и художественото изпълнение доказват огромното социално значение, което се е придавало на театъра.

    Тракийски царски дворец в с. Васил Левски, община Карлово. На 3 км. южно от село Васил Левски, се намира един от най-големите, известни на човечеството, тракийски градове, разположен на над 25 дка разгърната площ. Най-интересната част от този град е царският дворец, разположен на открита площ от 600 кв.м.

    За периода 1966–1991г., в община Родопи са проучени, декларирани и обявени недвижими паметници на културата от почти всички исторически епохи. Културното наследство на общината е свързано главно със старите римски пътища, от които най-известни са Траяновият път и Националният Археологически резерват "Хисаря". В Хисарският район има уникални паметници на културата от всички исторически епохи, като някои от тях датират от най-дълбока древност (V-ІV хил.пр.Хр.). Водещо място в това отношение се пада на Националния археологически резерват "Хисаря". Той е единствен по рода си паметник на културата, който дава комплексна представа за укрепителната система, градоустройството и архитектурата от епохата на късната Римска империя. Разположен е на площ от 30 хектара.

    Почти всички разкрити паметници на културата са експонирани в подходяща паркова среда и са достъпни за посещение от туристите. Най-атрактивният археологически обект безспорно е оригинално запазената през вековете римска крепостна стена. От гражданската архитектура на римския град Диоклецианопол най-интересни са археологическите обекти, съсредоточени в съвременния парк “Момина сълза”: императорска резиденция, амфитеатър, римски терми и римска жилищна сграда. Крепостната стена, както и гореизброените археологически обекти датират от края на ІІІ и началото на ІV в.

    Много важен факт за отбелязване са паметниците на културата, свързани с християнския култ. В района на гр. Хисаря са открити най-много ранно християнски базилики в България. Те отразяват цялостното развитие на ранно християнската култова архитектура от периода ІV – VІ в. с всички нейни характерни елементи. Общият им брой е 10. От тях 3 са експонирани и са достъпни за посещение.

    Твърде интересна за туристите е и римската гробница, която е запазена в оригинал. Със своята пъстроцветна подова мозайка тя е единствения по рода си представител на римската гробнична архитектура в България. Защитното съоръжение на гробницата е напукано и изисква цялостен ремонт.

    Сред археологическите обекти в Хисарската община безспорен интерес представлява и “Тракийският култов комплекс” , с. Старосел.

    През каменно-медната епоха се появяват първите светилищни центрове и храмови комплекси. Най ранният от тях и най дълго ползваният е Кукова могила край с. Дуванлий.

    В землището на Калояново има селищни могили от неолита /т.н. Калайджийска могила/, от средния неолит /в местността Караорман/, на антични поселения в група от седем тракийски надгробни могили в местността Дюнлюка, а на около три километра южно от селото, в местността Хисарлъка, още личат останки от римска крепост.

    Следи от праисторическо селище и 76 надгробни могили са разкрити и край с. Ръжево Конаре. Праисторическа селищна могила от епохата на късния неолит има и край село Житница. В близост до селото е разкрита богата находка от сребърни монети, сечени по времето на Александър Велики. В землището на общината се намират голям брой могили, които са част от царския некропол на тракийското племе одриси.

    На 3 километра западно от град Съединение са разпръснати девет тракийски могили, дали и името на местността “Деветте могили”. Край тях е минавал стар път, наричан и досега “друмът”. Той е прекосявал диагонално полето, минавал е край Хисаря над с. Найден Герово и е гонил прохода “Кривча” в Средна гора, като в миналото този път вероятно е имал връзка с пътя към Бесапара и Родопите. При римската крайпътна станция към с. Мало Конаре, “друмът” прекосявал големия римски път и пресичал р. Марица.

    Векове наред преди идването на римляните по нашите земи около силния карстов извор в непосредствена близост до някогашната перущинска махала "Пастуша", траките създали свое селище. В района му са открити 29 надгробни могили, сред които най-известните са Духова могила и Банова могила.

    Средновековната крепост "Перистица" се намира на около десетина километра южно от Перущица, в непосредствена близост до някогашния манастир „Свети Тодор”. Крепостта е строена от византийския император Юстиниян I (527 – 565 г.). За първи път името й се споменава през XIII в. и се свързва с името на българския цар Михаил II Асен. "Перистица" се споменава и през 1344 г., когато крепостта била преотстъпена от  византийците на българския цар Иван Александър. Червената църква е сред най-забележителните паметници от V – VI в. Повечето от нашите и чуждите изследователи се обединяват около идеята, че Червената църква край Перущица е била изградена в края на V или началото на VI в.,при управлението на император Анастасий.

    Община Асеновград има стратегическо място в националната и европейска мрежа от транспортни и културни коридори. Територията на общината е вход на поклоннически пътища към Родопите и Беломорието. Тук е най-голямата манастирска агломерация в Родопите (родопската Света гора), свързваща Балканския коридор “Виа Игнация” с културната ос „Юг-север“ и по транспортен коридор №9 към великотърновската Света гора и румънските манастири.

Чудесата на България


Караджов камък, Кръстов камък и Белинташ

Караджов камък, Кръстов камък и Белинташ


Трите големи загадки на Родопите.


детайли