Област Плевен


Регионален център: Плевен - http://www.pleven-oblast.bg/

Площ: 4337 км2

Население: 269 752 души (по данни от преброяване 2011)

Общини: 11 - община Белене, община Червен бряг, община Долна Митрополия, община Долни Дъбник, община Гулянци, община Искър, община Кнежа, община Левски, община Никопол, община Плевен, община Пордим

  • Разположение, релеф и природни дадености

    Разположена е в централната част на Дунавската равнина и част от Предбалкана. Граничи с областите: Враца, Ловеч и Велико Търново, на север с р. Дунав.

    Основните транспортни артерии, свързващи територията на областта с останалите части на страната са ж.п. линията София-Варна, с отсечката си Червен бряг-Горна Оряховица , меридионалната ж.п. линия Свищов-Троян, с ж.п. възел Гара Левски, както и първокласните шосета от София за Варна и Русе. С по-ограничено значение са шосейните пътища в южна посока, минаващи през Старопланинските проходи – Троянски, Шипченски и прохода на Републиката, и тези които свързват Плевен със съседните области и оттам с южна България.

    За развитието на инфраструктурата благоприятства излазът на р. Дунав, като и дължината на бреговата линия от 72 км. На територията на областта функционират четири пристанища - в гр. Никопол, с. Сомовит, с. Загражден и с. Байкал.

    На р. Дунав се намира и ГКПП - Сомовит.

     

    Релеф

    Релефът на Плевенска област е твърде еднообразен. Централната, северната и източната част на областта са равнинни и леко хълмисто-равнинни, а южните и югозападните части имат изразен хълмист характер. Общият наклон на пластовете в западната и централна част е на север-североизток. В същата посока са ориентирани и главните реки. Релефът е дълбоко разчленен от широките долини на реките Искър, Вит и Осъм. Подходящ за земеделие-зърнени и технически култури, лозя, зеленчуци. Не създава трудности за изграждане на техническата инфраструктура и развитието на населените места. Неблагоприятни явления са свлачищата край р. Дунав.

     

    Природни дадености

    Област Плевен разполага с много добро географско разположение със сравнително добре съхранена природна среда. Налице са запаси от нерудни полезни изкопаеми даващи възможност за производство на строителни материали. Има наличие на плодородни почви, предпоставка за развитие на продуктивно земеделие.

  • Климат, почви, води и гори

    Климат

    Климатът на Плевенска област е умереноконтинентален. Средните януарски температури са -2 до -3 °C, средните юлски - 23 °C. Налице е голяма средногодишна амплитуда.

    Годишните суми на валежите варират - в северните и средните части сумата е равна и малко по-висока от тази за страната. Максимума на валежите е през лятото, а минимума през зимата. Ветровете са преобладаващо западни, но често се срещат северни и североизточни. Обилните снеговалежи и ветровете създават проблеми от навявания. Южните ветрове пролет предизвикват бързо снеготопене и оттам наводнения.

     

    Почви

    Почвите в областта са преобладаващо черноземни. По долините на реките и по брега на р. Дунав има ливадно-блатни почви, подходящи за тополови и върбови насаждения.

     

    Води

    Най-важните водни ресурси в региона са р. Дунав и нейните притоци, реките Искър, Вит и Осъм. Районът предлага условия за екотуризъм и балнеоложки туризъм.

    Водният потенциал на района е значителен. В хидрографско отношение областта е част от басейна на р. Дунав и е с добре развита хидрографска мрежа. Отводнява се от реките: Искър, Вит и Осъм. Построени са и множество средни и малки язовири, по-големите от които са “Каменец” и “Горни Дъбник”.

     

    Гори

    На територията на област Плевен горските ресурси са незначителни и без стопанско значение, малки по площ и мозаечно разпръснати сред работни земи. По-значителни горски комплекси има в землищата на селата: Николаево, Беглеж, Горник, Леслец, Сухарче, Девенци, Радомирци. Всичко гори са леснодостъпни с изключение на тези по островите на р. Дунав.

  • История

    Област Плевен има повече от 450 археологически и културни обекти, като от тях, около 215 паметници на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. В областта съществуват следи от живот от преди хилядолетия.

    Най-ранните доказателства за човешки живот и дейност на територията на област Плевен се отнасят към края на новокаменната епоха. Остатъци от тяхната материална и духовна култура са открити по цялата провинция “Мизия”. Траките, едни от най-ранните заселници по тези земи, също оказват влияние върху историческото развитие на региона. През I - II в. от н.e. римляните завладяват територията с наименованието “Сторгозия”. През периода ІV – VІ в. тази крепост се е намирала на главния път от Улпия Ескус/при с. Гиген/ през Балкана за Филипопол. Цивилното селище Улпия Ескус възниква в началото на I в., по времето на император Август. По времето на император Траян, през 106 г. се превръща в град, но бележи нов подем по време на император Константин Велики. Улпия Ескус бил разрушен в края на VІ век. В хода на преселението на народите, в края на VІ в. и началото на VІІ в. по тези земи се заселват славяните, което приключва периода на античната цивилизация.

    Недалеч от днешния Плевен, между ІХ и ХІ в., е съществувало славяно-българско селище, като съставна част от Второто българско царство. За пръв път днешното име Плевен се споменава през 1270 г. в грамота на унгарския крал Стефан V.

    В околностите на Плевен се намира и село Вълчитрън. То е само на 22 км югоизточно от града. Там е открито Вълчитрънското златно съкровище през 1924 г.

    В град Долни Дъбник се намират множество паметници от Плевенската епопея. Той се намира на 15 км западно от Плевен.

    Имената на Плевен и на други населени места от областта, стават известни по света през време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. – Телиш, Горни Дъбник, Гривица и Пордим.

Чудесата на България


Няма намерени резултати