Област Перник


Регионален център: Перник - http://www.pernik.e-gov.bg/

Площ: 2392 км2

Население: 133 530 души (по данни от преброяване 2011)

Общини: 6 - община Брезник, община Ковачевци, община Перник, община Радомир, община Трън, община Земен

  • Разположение, релеф и природни дадености

    Разположена е в югозападна България. Граничи с областите София, Кюстендил, София-град, а на северозапад с Република Сърбия.
    Регионът обхваща  части на планините Верила, Витоша, Люлин и Вискяр, Пернишко, Радомирско и брезнишки полета. Преминаващи реки са Струма и Ерма.

    През региона преминават транспортните коридори №4 север - юг /Е79/ Видин-София-Кулата и коридор №8 запад – изток /Е871/ Гюешево-София-Бургас, които са най-преките пътни артерии между страните от западна, средна и източна Европа, и са обект на интерес от редица чуждестранни инвеститори.
    Голямо значение за областта има и железопътния транспорт. Важно стопанско значение имат ж.п. линиите София-Перник-Благоевград-Петрич, София-Перник-Гюешево, a най-близкото летище отстои само на 40 км от областния център.

     

    Релеф

    Релефът е котловинно-планински. Средна надморска височина - 720 м. Областта се характеризира се с твърде разнообразен релеф, съставен от много невисоки планини.

    Пернишката котловина е разположена върху площ от 157 км2 . Средната надморска височина е от 600 до 900 м. Наблюдават се някои неблагоприятни геоложки процеси, като свлачища, срутища и др. На редица места територията е обезлесена, което активизира ерозионните процеси. Само 26% от общата територия е обработваема.

     

    Природни дадености

    Община Перник обхваща Пернишката котловина по горното поречие на р. Струма, част от Национален парк “Витоша” и ботаническия резерват "Острица".

    В прилежащите й планини са изградени туристически хижи и заслони, курортен център с минерална вода в с. Рударци и язовири в селата Ярджиловци, Мещица, Студена и Боснек.
    Има минерални извори в близост до град Брезник и село Рударци.
    Районът е изключително богат на минерални ресурси – находища от въглища, руди, глини и варовик, което определя развитието на индустрията и я превръща в основен икономически сектор за областта.

    Уникално природно творение, създавано през хилядолетията от борбата между вода и скала е “Ждрелото” на р. Ерма, наричано Трънското и Ломнишкото ждрело, по името на близките до него град и село. През 1961 г. “Ждрелото” е обявено за природна забележителност и е един от 100-те национални туристически обекти.

  • Климат, почви, води и гори

    Климат

    Почти изцяло територията на Пернишка област попада в умереноконтиненталната подобласт на Европейско континенталната климатична област. Радомирското, Брезнишкото, Пернишкото и Знеполе спадат към климатичния район на високите полета на Западна и Средна България.

    В районите в близост до планините Витоша, Люлин, Голо Бърдо и Любаш / Рударци, Кладница, Студена и Перник/, климатът е по-влажен и се характеризира по-големи количества валежи. 

     

    Почви

    Преобладаващите почвени типове са: канелените-горски, чернозем-смолниците, хумусно-карбонатните (рендзини) кафявите-горски, алувиално-ливадните и делувиално ливадни те почви.

     

    Води  

    В областта има два основни минерални водоизточника - в кв. "Бяла вода" и в с. Рударци. Минералната вода при с. Рударци се използва за балнео-профилактични цели и се продава като трапезна вода в страната и в чужбина.

    Безценен дар за Трънската община е трапезната минерална вода в с. Банкя. Тя е с постоянна температура 18°, леко минерализирана, чийто състав се доближава до Евианската вода.

    Една от забележителностите на гр. Брезник е прочутата “желязна” минерална вода, която извира от южната страна на лесопарк “Бърдото”, в местността “Лесков дол”. Отличена е със златен медал на световното изложение в Лондон през 1907 г. и има високи лечебни свойства.

     

    Гори

    Растителната покривка е еднородна – предимно тревиста. В ниските части тя е заменена от селскостопански култури, а в по-високите са естествени ливади и пасища.

    От храстите най-разпространени са глог, шипка, трънка, дрян, къпина и др. Основните дървесни видове са дъб, бук, акация, габър, черен и бял бор. Средната възраст на горите е около 40 години. Преобладават горите с издънков произход, разстроена структура и ниска продуктивност.

    Защитени територии и паркове на територията на област Перник са 3: Национален парк “Витоша”, Ботанически резерват “Острица”, Защитена местност “Чокльово блато”, където има защитени широколистни и иглолистни  видове.

  • История

    На мястото на сегашния град Перник е имало крепост - резиденция на известния вожд Кракра, който се сражава и остава непобеден от войските на византийския император Василий II Българоубиец. Запазените крепости, древни селища, средновековни църкви и манастири, са предпоставка за развитие на културния туризъм в този регион.

    Крепостта Кракра (средновековната крепост Перник Адева), е разположена в югозападната част на град Перник, на десния бряг на река Струма на неголямо скалисто плато. Мястото на крепостта поради голямото си стратегическо значение е населено още от траките през V - VI в., пр. н. е. През III в., пр. н. е. е разрушено, но по-късно отново е възстановено от тях като укрепление.

    Смята се, че сегашната крепост е построена по времето на хан Омуртаг, когато селището влиза в пределите на българската държава и става гранична крепост. Върху развалините на старото укрепление са били издигнати двойни стени, подсилени с три правоъгълни кули. Крепостната стена върви по естествените очертания на платото на хълма Кракра, широка е над 2 м и обхваща над 4,5 ха.

Чудесата на България


Няма намерени резултати