Област Пазарджик


Регионален център: Пазарджик - http://www.pz.government.bg/news.php

Площ: 4459 км2

Население: 275 548 души (по данни от преброяване 2011)

Общини: 11 - община Батак, община Белово, община Брацигово, община Лесичово, община Панагюрище, община Пазарджик, община Пещера, община Ракитово, община Септември, община Стрелча, община Велинград

  • Разположение, релеф и природни дадености

    Разположена е в централна южна България, в западната част на Горнотракийската низина. Включва части от Пазарджишкото и Пловдивското полета, части от западните Родопи, Рила и Средна гора и граничи с областите - Благоевград, Пловдив, Смолян и София.

    Транспортната инфраструктура на областта е представена от част от евроазиатския транспортен коридор, свързващ западна Европа с близкия Изток и средна Азия по трасето Лондон-Калкута. Международната автомагистрала Тракия, като участък от европейския път Е80, я свързва със западна Европа и Истанбул, а други удобни пътища- с останалите области в южна България.

    През територията на областта по трасето на автомагистрала “Тракия” преминава транспортен коридор № 8, свързващ Черно море с Адриатическо море.

    Областта се пресича от международен железопътен път Белград-София-Истанбул и магистралата София-Пловдив-Бургас.

     

    Релеф

    Релефът е твърде разнообразен – равнинно-низинен, хълмист, планински и котловинен. В териториалния обхват на областта попадат  части от западните Родопи, Рила, Същинска и Ихтиманска средна гора, както и западната част от Пазрджишко-пловдивското поле. Тук е и високопланинската Чепинска котловина.

    Пазарджишкото поле е едно от най-равните полета на България. Особено равна е средата му около Пазарджик и на изток от него. То е наклонено към коритото на р. Марица. От двете страни на Марица и притоците й се е образувала ниска, но широка незаливна тераса с най-хубавите алувиални почви на полето.

     

    Природни дадености

    Най-важните природни ресурси в областта са горите, водите и минералните извори. Природните дадености и разнообразният релеф са предпоставка за разпространението на елитни популации от мечка, благороден елен, елен лопатар, муфлон, сърна, дива коза, дива свиня, вълк, глухар и др.

    На огромни площи са разпространени десетки видове гъби - мана­тарка, пачи крак, печурка, челядинка, масловка, сърненка, както и горски плодове - червена и черна боровинка, малина, къпина, шипка и др. Повече от 100 вида са диворастящите лечебни растения.

    Площта на защитените територии възлиза на 11 225 ха, 4,5% от общата площ. В западната част на региона се намира Национален парк „Рила”. Обявени са и четири биосферни резервата: „Купена”, „Дупката”, „Манатарица” и „Беглика”, като първите три са включени в програмата МАБ Човек и биосфера на ЮНЕСКО. Същите се стопанисват от Министерство на околната среда и водите (МОСВ).

  • Климат, почви, води и гори

    Климат

    Климатът е умереноконтинентален, с черти на планински във високите части на Родопите. Средната температура за годината е 11,3 °C. Околните планини образуват валежна сянка и общата годишна валежна сума е 515 мм/м 2 при средно за страната 650 мм/ м2, което е наложило рационалното използуване на съществуващите водни ресурси.

     

    Почви

    Почвите в Пазарджишка област са плодородни: алувиално-ливадни, делувиално-ливадни, смолници и канелени горски. В съчетание с преходно-континенталния климат, те са благоприятни за развитието на зеленчукопроизводството, овощарството, лозарството, зърнопроизводството и производство на етерично-маслодайни култури.

    Високопланинската част е заета предимно от кафяви горски почви, които на много места са скелетни, подходящи за картофопроизводство, производство на хмел и пасищно животновъдство.

     

    Води 

    Районът е богат на водни ресурси. Главната отточна река на региона е р. Марица с нейните по-големи притоци: Тополница, Луда Яна, Яденица и Чепинска река. В регионите на градовете Велинград, Брацигово, Костандово и селата Варвара и Баня (в близост до гр. Панагюрище) има и много минерални термални извори.  Важен източник на вода са подпочвените и подземните води. Те са резултат от валежите и се разполагат в няколко пласта на водоносните хоризонти.

    На територията на областта са изградени и множество язовири: “Батак”, “Белмекен”, “Широка поляна”, “Тополница” и др. Те се използуват за добив на електрическа енергия и за напояване. Неоценимо богатство са геотермалните и карстовите извори. 

     

    Гори

    Общата площ на горския фонд възлиза на 258 613 ха, което е 57% от общата площ на областта. Преобладават иглолистните гори - 63% в планинската зона, смесените иглолистно широколистни гори в полупланинската зона и широколистните гори - 37% от залесената площ. Основни дървесни видове са: белият бор - 36%, дъб - 18%, смърч - 17%, бук - 13%, черен бор - 6%, ела - 4%, други широколистни - 5% и други иглолистни -1% от площта.

  • История

    Град Пазарджик е възникнал като естествен търговски център в региона преди 5 века - през 1485 год., а през 1934 год. му е дадено името “Татар – Пазарджик”. Неговите основатели са били татари, а името му било дадено от техният вожд – Султан Баязид II. От търговски център, градът се превърнал във важен икономически и административен център. Днес Пазарджик е център на една от най-проспериращите области в България.

    Територията на областта е била населявана още от най-дълбока древност, свидетелство, за което са регистрираните над 50 открити селища и селищни могили от новокаменната, каменно-медната и бронзовата епоха. Пазарджик е един от центровете на атрактивна античната култура, създадени от траки, гърци и римляни. Безспорни свидетелства от тази епоха са Панагюрското златно съкровище, запазените над 1000 надгробни могили, светилища, храмове, големият търговски център – емпирион Пистирос от V-ІІІ в., пр. Хр., край гр. Ветрен.

    През средновековието тук са изградени много български крепости с военно-стратегическо и административно значение като крепостта Цепина – седалище на деспот Слав, крепостите Баткун, Ватрахокастрон край Брацигово и др. От този период е и уникалната църква “Св. Димитър” в с. Паталеница от ХІІ-ХІІІ в.

    Османското владичество оставя следи от многообразна вековна култура с монументалната архитектура на сгради с религиозно и административно предназначение, часовникови кули, мостове и чешми. Един от най-добрите образци на църковната архитектура от епохата на Възраждането е църквата “Св. Богородица” в Пазарджик, чийто уникален дърворезбен иконостас е дело на майстори от Дебърско-мияшката школа.  Панагюрище е център на Априлското въстание от 1876 г., което има решаваща роля за Освобождението на България. За тези героични дни свидетелстват къщите музеи в Панагюрище, Брацигово, църквата-костница “Св. Неделя” в Батак, станала последно убежище на въстаниците. След Освобождението  през 1878 г. се поставят основите на демократичното и модерно развитие на страната изграждат се държавни и общински институции, полага се началото на стопанския и културен напредък на възстановената държава.

Чудесата на България


Няма намерени резултати