Област Монтана


Регионален център: Монтана - http://oblastmontana.org/

Площ: 3627 км2

Население: 148 098 души (по данни от преброяване 2011)

Общини: 11 - община Берковица, община Бойчиновци, община Брусарци, община Чипровци, община Георги Дамяново, община Лом, община Медковец, община Монтана, община Вършец, община Вълчедръм, община Якимово

  • Разположение, релеф, природни дадености

    Разположена е в централната част на Северозападна България. Северна граница на областта е р. Дунав, която е и държавна граница с Република Румъния. На югозапад областта граничи с Република Сърбия, на юг е ограничена от северните склонове на Стара планина. Съседна област в западна посока е Видин, в източна – област Враца и в южна посока – област София.
    Важно предимство на областта, свързано с местоположението й, е факта, че през територията й минават два от европейските транспортни коридори от мрежата TINA - коридор №4 (път Е79) Видин-Монтана-Враца-София-Кулата (РП І-1) и коридор №7 (р. Дунав). През територията на област Монтана преминава и най-краткият път от Видин за София – второкласен път ІІ-81 през Старопланинския проход Петрохан, който обслужва и пристанище Лом, като му осигурява връзка с гръцкото пристанище Солун.

    Пристанище Лом е второто по големина речно пристанище в България след Русе. Река Дунав е свързана чрез т. нар. "Европейски канал" с реките Майн и Рейн и свързва Северно море с Черно море.

     

    Релеф

    Релефът на област Монтана е разнообразен. Северната част на областта, разположена в Дунавската равнина е равнинна. В южна посока, към Предбалкана релефът  преминава в планински.  Южните части на областта включват територията на най-масивния дял на западна Стара планина с най-висок връх Ком – 2016 м. Тук се намира и Петроханската седловина, през която минава най-краткия път от северозападна към югозападна България.

     

    Природни дадености

    Полезните изкопаеми в областта са основно с местно значение - предимно строителни материали, варовик, индустриални минерали, гранит, диабази. В община Чипровци има флуоритово находище, още: железни, сребърни и оловни руди. Медни, сребърни и златни находища има край селата Говежда, Дива Слатина, Дълги Дел и Копиловци.
    С по-голямо стопанско значение са залежите на глини и мергели с. Клисурица и при с. Долна Рикса.

  • Климат, почви, води, гори

    Климат

    Климатът в региона е умереноконтинентален, със студена зима и топло лято. Средната годишна температура е 11,1 °C.

     

    Почви

    Почвите имат ясно изразено зониране в посока север-юг. Дунавската равнина се характеризира с плодородните черноземни почви, в Предбалкана са разпространени сиви горски почви, а старопланинската част е заета от кафяви горски и планинско-ливадни почви. Характеристиките на преобладаващата част от почвите са много благоприятни за развитие на основните отрасли на земеделието и животновъдството. В община Берковица има специфични благоприятни условия за отглеждане на ягоди и малини.

     

    Води

    Главните реки са Огоста, Цибрица и Лом. На територията на област Монтана се намират язовирите "Огоста" и "Среченска бара" и около 50 броя микроязовири с местно значение.
    Язовир "Огоста", изграден на р. Огоста като част от напоителна система, е най-големия в Република България със земно-насипна стена и един от най-големите на Балканския полуостров, с водовместимост 500 млн. куб. м. язовир "Среченска бара", с полезен обем 15,5 млн. куб. м е изграден като източник за водоснабдяване на областните градове Монтана и Враца, градовете Берковица, Мездра и други селища от двете области.

    Минералните извори са най-ценните приридни богатства на областта. С национално значение са топлите минерални извори в община Вършец - гр. Вършец и с. Спанчевци, използвани за лечение сърдечно-съдови заболявания, заболявания на централната и периферната нервна система, ендокринно–обменни, на опорно-двигателния апарат и др. Извори с топла минерална вода, които могат да имат стопанско значение, се намират в с. Бързия, а също в селата Боровци и Замфирово, община Берковица.  

     

    Гори

    Склоновете на Стара планина са обрасли с широколистни и иглолистни гори. Горско богатство включва масиви от бук, дъб, цер, бял бор, черен бор и смърч. Разпространени са много билки, между които: жълт и червен кантарион, риган, маточина, бял равнец, липа, черен бъз, черен и червен глог, червен божур и др.

  • История

    Историята на област Монтана е многовековна и датира от най-дълбока древност.

    По-пълна представа имаме за живота на хората тук през каменно-медната епоха (халколита) - пето и четвърто хилядолетие пр.н.е. Хората тогава се заселвали на високи тераси, близо до извори или край реки, където има наносни плодородни почви за засяване и за пасища на добитъка. Такива има в Монтана, на височината "Кремениш", северозападно от с. Долно Белотинци (на 10 км от Монтана), на височината "Градо" до с. Охрид, в местността "Армалуй" до гр.Вълчедръм, при с. , на височината "Багачина", югозападно от с. Сталийска махла, при с. Градешница и при гр. . Селищата, създадени на височини със стръмни склонове, можели по-лесно да се отбраняват и особено разцъфтели през късния период на каменно-медната епоха.

    През античността регионът е бил населяван от тракийското племе “трибали”. След като става част от територията на източната Римска империя, в района възникват поселищата Монтанензиум /Монтана/, Алмус /Лом/ и Медека /Вършец/, по-късно идват славяни и българи.Съвременната култура на областта е съхранила силното влияние на различните епохи, но дълбоко в своята същност тя е българска, европейска и общочовешка по дух.

    Земите покрай Дунав се споменават от древни автори, като места, където живеели "мизите", а след това и "трибалите". По-късно, след идването на римляните, по името на трибалите и мизите били наречени две области, а северните български земи през вековете и до днес наричаме Мизия.

Чудесата на България


Няма намерени резултати