Област Ловеч


Регионален център: Ловеч - http://oblastlovech.org/

Площ: 4128 км2

Население: 141 752 души (по данни от преброяване 2011)

Общини: 8 - община Априлци, община Летница, община Ловеч, община Луковит, община Тетевен, община Троян, община Угърчин, община Ябланица

  • Разположение, релеф и природни дадености

    Разположена е в централна северна България. Граничи с областите: София, Плевен, Велико Търново, Габрово, София, Пловдив.

    През територията й минават две важни транспортни артерии: I-4 (София-Севлиево-Велико Търново-Шумен) и I-3 (Ботевград-Коритна-Бяла). Важна връзка за областта е път II-35, формираща транспортната ос през Стара планина: Троян - Кърнаре към област Пловдив.

    Най-близко летище – София.

     

    Релеф

    Релефът на околностите на Ловеч е хълмист и силно пресечен Две трети от територията е планинска, а останалата полупланинска и съвсем малка част - равнинна.

    В ловешките околности интерес представляват пещерите. Варовиковият характер на скалите е позволил да се създадат много карстови форми. Ловешките пещери, разположени в красивия пролом на река Осъм, са били обитавани от първобитния човек. Известни са около 16 такива пещери.

     

    Природни дадености

    Тук са пресечните точки на Балкана и Дунавската равнина. Намират се 9 резервата и защитени територии, които са част от огромния Национален парк “Централен Балкан”, сред тях: “Козята стена”,“Стенето”, “Боатин” и “Царичина”.

    Регионът е особено богат на пещери: Деветашката /една от най-големите у нас/, Съева дупка, Моровица край село Гложене, Рушовата край село Градешница, Табашката и В. Левски край Ловеч, десетки са край село Карлуково.

    Областта е известна и с термалните извори от национално значение в с. Чифлик, с. Шипково и с. Крошуна.

  • Климат, почви, води и гори

    Климат

    Климатът в областта е континентален, а в районите с по-голяма надморска височина – планински. Средната годишна температура е 12 °C. Лятото е сравнително горещо, а зимата - студена. Разликата между най-ниската и най-високата месечна температура е 20 °C. Река Осъм създава през летните горещини известна прохлада. Почти две трети от валежите падат през пролетта и лятото, което е благоприятно за селскостопанските култури. Преобладават западните ветрове.

     

    Почви

    Почвите са разнообразни – от кафяви горски и планинско-ливадни за района на Стара планина до алувиално-ливадни за речните долини.

    Сивите и тъмносивите горски почви заемат най-голяма площ и са основният почвен тип на територията на общината. Те са дълбоко карбонатни. Мощността на хумусния хоризонт е средно 30-35 см при тъмносивите и 65 см при сивите почви. Механичният им състав е тежко песъчливо-глинест и трудно се обработва. Подходящи са за отглеждане на пшеница, ечемик, овес, царевица, слънчоглед, фуражен грах, а при благоприятни климатични условия върху тях добре виреят лозя и някои овощни видове - сливи, круши, ягоди, праскови.

    Съществуват и оподзолени почви. Те имат добре оформен хумусен хоризонт и са подходящи за отглеждане на почти всички зърнени и фуражни култури и захарно цвекло.

    Алувиално-ливадните почви са разпространени предимно по долините на реките в общината. Имат лек механичен състав - песъчлив до средно песъчливо-глинест. Режимът на подпочвените им води е в зависимост от този на реките. Мощността на хумусния хоризонт е от 20 до 40 см, а съдържанието на хумус варира от 2 до 5%. Наличието на карбонати по целия почвен слой ги прави рохкави и леки за обработка след обилни валежи и поливания.

     

    Води

    По-големите реки, които преминават през областта са: Осъм, Вит, Златна Панега, Видима. Три са по-големите язовири: ”Сопот”, “Крапец” и “Александрово”. Минерални извори има в селищата Шипково, Чифлик и Крушуна и в планинските курорти Рибарица, Черни Осъм, Априлци и Беклемето.

    Районът е богат на карстови извори (Главна Панега в района на с. Златна Панега е втори по големина в страната) и пещери: Деветашката пещера (еднa от най-големите), Съева Дупка, пещерите в района на Карлуково, пещерите Табашка и Васил Левски, край Ловеч.

    На територията на община Ловеч подземните води се срещат като пукнатинни и порови. Циркулацията им се извършва от пукнатините на скалите и обикновено залягат на голяма дълбочина. Подхранването на тези води става от инфилтрацията на атмосферните валежи. Карстови води се формират във варовиците.

     

    Гори

    Според геоботаническото райониране на страната районът попада в Европейската широколистна горска област, Илирийска провинция, Дунавски хълмисто-равнинен окръг.

    Коренната растителност в района е била представена от смесени гори от цер (Quercus cerris L), граница (Quercus pubescens Willd) и виргилиев дъб (Quercus virgiliana Ten). Силното антропогенно въздействие върху екосистемите в района е изиграло съществена роля върху съвременната специфика на горската растителност.

    В средна Стара планина и Предбалкана преобладават широколистни едновидови и смесени широколистни гори от бук и дъб.

    На територията на областта е по-голямата част от Национален парк „Централен Балкан” с обща площ 71,669 ха, създаден за опазването на уникални, саморегулиращи се планински екосистеми със специфично видово разнообразие. Горите покриват 56% от територията на парка.

  • История

    Ловеч е едно от най-старите населени места в България. Следите от човешка дейност датират от най-дълбока древност, за което решаваща роля играе благоприятното разположение на града между планината и равнината, както и наличието на река. Откритите в ловешките пещери останки свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната ера.

    За първи жители на територията на град Ловеч се считат траките от IV-III в. пр.н.е. Първото селище по тези земи е град Мелта, столица на древното тракийско племе "мелди". Вероятно Мелта се е разпростирал на територията на днешния квартал Вароша. По-късно Римската империя завзема Балканския полуостров и на територията на Ловеч се изгражда римска станция, наречена Президиум, която е с тактическо значение, разположена на римски път, част от който може да се види и до днес в околностите на града.

    Ловешката средновековна крепост е разположена върху хълм, по-късно наречен „Хисаря“. Тук през 1187 г. е подписан мирният договор с Византия и формално е отбелязано началото на Втората българска държава. През XII век Ловеч е търговски център и един от най-известните градове в България. Преди избора му за български цар (1331), Иван Александър от рода Шишман, син на деспот Страцимир и Елена, е деспот на Ловеч. Около 1324-1325 г. в Ловеч е роден българският цар Иван Страцимир, втори син на Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора Басараб.

    Турското нашествие не подминава и Ловеч, но Ловешката крепост е една от последните завладени — чак през 1446 г. Дълго време след това Ловеч запазва някои привилегии, като забрана за заселване на турци в града и вземане на деца от местното население за еничари (кръвен данък). Първото име на Ловчански епископ срещаме през 1558 г. До 1852 г. в Ловеч (Лофча) има единствено гръцки владици.

    За първи път в документ от 1520 г., и за последен през 1830 г., градът е наречен заради богатството си Алтън Ловеч (Златен Ловеч). През XVII в. търговията процъфтява. Градът е търговски център на българските земи, а ловешките търговци излизат далеч извън пределите на страната. През 1768 г., със средства на Хаджи Василий от Ловеч, е украсен параклисът „Йоан Предтеча“ в Зографския манастир. От 1780 до 1784 г. Ловеч се развива най-бурно. Според някои данни тогава населението надвишава 20 000 жители. Приблизително такъв брой население (19 575 жители) градът достига отново едва през 1959 г. През 1784 г., по време на Руско-турската война, Ловеч е обсаден от руската войска и изгорен.

Чудесата на България


Няма намерени резултати