Област Кюстендил


Регионален център: Кюстендил - http://www.kn.government.bg/

Площ: 3084.3 км(площта й е 2.7% от територията на страната)

Население: 136 686 души (по данни от преброяване 2011)

Общини: 9 на брой - община Бобошево, община Бобов дол, община Дупница, община Кочериново, община Кюстендил, община Невестино, община Рила, община Сапарева баня, община Трекляно

  • Разположение, релеф, природни дадености

    Разположена е в югозападна България  и граничи със Софийска и Пернишка области, а на юг – с Благоевградска. На запад, границата на областта съвпада с държавната граница на Република България с Република Македония и с Република Сърбия и Черна Гора.

    Административният център на областта – гр. Кюстендил е исторически обособен важен комуникационен възел. Той е разположен на 86 км от гр. София на първокласен път № 6 /Е870/ и на 22 км от КПП Гюешево. Първокласният път № 6 (Границата-Кюстендил-Радомир-София-Подбалкана-Бургас) е главната пътническа артерия и връзка на столицата със съседна Македония, през Куманово и Скопие. От града на югоизток започва второкласен път № 62 (Кюстендил-Дупница-Клисура-Самоков), а на северозапад – третокласния № 601 (Кюстендил-Драговищица-Долно Уйно-Границата).

    Преминаването на европейските коридори Е8 и Е4 през територията на областта, зоните на концентрация на уникални природни и културно-исторически забележителности, са важна предпоставка и реални условия за развитие на туризма и комплексно социално-икономическо вътрешно и трансгранично сътрудничество.

     

    Релеф

    Територията на областта представлява сложна мозайка от планини и котловини. Релефът е разнообразен – плодородна котловина и долини, разделени с хълмисти земи и планини. Северната и западната част на област Кюстендил имат силно разчленен релеф, включващ части от граничната Милевска планина, Чудинска планина, Земенска планина и на изток Конявската планина. На юг Кюстендилското краище достига долината на р. Драговищица, планината Лисец и долината на р. Бистрица. Южната част на областта обхваща дялове на Осоговската планина, планина Влахина и Северозападна Рила със затворените между тях и Краище по-ниски земи – котловината Каменица, Кюстендилската котловина и Дупнишката котловина. А северната част е планинско-котловинна (планините Лисец, Чудинска, Земенска и Конявска, и Каменишката, Кюстендилската и Дупнишката котловини).

    Интересен обект е Чокльово блато, което е разположено в землището на с. Байкал на 880 м и представлява най-голямото торфено находище в България с площ на водното огледало 160 ха и обща площ 320 ха.

    На територията на Кюстендилска област са разположени и части на две от най-мощните интрузивни планини в България - Рила и Осогово.

     

    Природни дадености

    На територията на Кюстендилска област е разположена част от Национален парк “Рила”. Той е най-големият национален парк в България и един от най-големите европейски паркове. Включва безлесните части по билото на Рила планина и част от горските иглолистни комплекси под него в четирите главни дяла на планината на обща площ 81 046 ха.

    В НП “Рила” са включени 4 резервата – “Парангалица”, “Централен рилски резерват”, “Ибър” и “Скакавица”. Те са защитени територии, които са образци от естествени екосистеми с характерни и забележителни диви растителни и животински видове и местообитания.

    Особен интерес представляват Стобските пирамиди разположени в последните издънки на Югозападния дял на Рила край с. Стоб. Намират се от двете страни на вододелния рид (предимно от южната му страна), разделящ суходолията Гръчковец (от север) и Бусовец (от юг). Разделени са на отделни групи, наречени от народа с различни имена – Кулите, Чуките, Самодивски комини и др. Най-известната група е наречена Сватовете и е свързана с легенда. Голяма част от земните пирамиди са увенчани с каменни шапки.

    В Осоговската планина е разположен природния разерват “Църна река”, обхващащ представителна екосистема на първични букови съобщества в климаксова фаза и представящ най-характерните биоценози за региона. На територията на планината са разположени още: природната забележителност “Юч бунар” – група дървета от секвоя на възраст от 110 г. и природна забележителност “Вековна букова гора”, в непосредствена близост до средновековния манастир “Св.Лука”. Недалеч от м. Бекбунар се намират планински торфени блата с характерна растителност, които представляват интерес за екотуризма.

    Резерват “Габра” е разположен във Влахина планина в м. Малкия средок, край с. Църварица. Той е един от най-старите резервати в България, обявен през 1949 г. на площ от 89,2 ха. Защитената територия е естествено насаждение от черен бор с примес от зимен дъб, цер, бук и габър. Възрастта на дърветата е от 50 до 60 г., а височината им надминава 40 м.

    Сред природните забележителности в областта са Земенския пролом, пещерите Темната дупка и Хайдушката воденица, Скакавишкия водопад.

  • Климат, почви, води и гори

    Климат

    Според климатичната подялба на страната, на територията на Кюстендилска област се формират три типа климат – умереноконтинентален, преходноконтинентален и планински.

    Умереноконтинентален климат имат Каменишката и Сапаревската котловини, нископланинският пояс по северните склонове на Рила и Осогово, както и планините Лисец, Чудинска, Земенска и Конявска. Средногодишните температури са 9-10 °C, които са малко по-ниски от средногодишните температури, характерни за извънпланинските територии на България. Най-студен месец е януари, а най-топъл - юли.

    Преходноконтиненталният тип климат е характерен за Кюстендилската и Долнодупнишката котловини и прилежащите нископланински територии на Осогово и Рила. Средногодишните температури са 10-11,5 °C. Характерна особеност на вътрешногодишното разпределение на валежите в преходната зона е редуването на максимумите и минимумите през три месеца, като средногодишните валежи възлизат на около 600 мм с максимуми през май и ноември, и минимуми - през февруари и август.

    Планинският тип климат се проявява в средновисоките и високите части на Рила и Осогово, където средногодишните температури са в диапазона от + 5 °C.

     

     

    Почви

    Територията на Кюстендилска област се характеризира с голямо разнообразие на почвената покривка. Характерни за териториите с надморска височина до 700-800 м са канелените  горски почви, които са разпространени в котловините и ниските части на планините. Дебелината на почвения профил е от 70 до 120 см, а на хумусния хоризонт – до 35 см.

    В Кюстендилската, Сапаревската и Долнодупнишката котловини са разпространени смолници. Те се отличават с тежък глинест механичен състав и високо естествено плодородие.

    В прилежащите към котловините склоновете са разпространени плитки ерозирали канелени почви с дебелина на почвения профил до 55-60 см.

    Почвите, характерни за планинския пояс са височинно зонирани и са представени от разновидности на кафявите почви, тъмноцветните планинско-горски почви и планинско-ливадните почви.

    От азоналните почвени типове най-разпространени са алувиалните и алувиално-ливадни почви (по речните тераси на по-големите реки), делувиалните почви (в подножията на планините) и фрагментарните почви – регосоли, литосоли и рендзини (по билата и склоновете на Земенска и Конявска планина).

     

    Води       

    От водните ресурси с най-голямо значение за Кюстендилска област са речните и термоминералните води. Цялата територия на областта се отводнява от р. Струма и нейните притоци. По-големите притоци на Струма водят началото си от едни от най-водоносните планини в България – Рила и Осогово.

    В Кюстендилската котловина по-добре развити са десните притоци на Струма (Драговищица, Бистрица, Новоселска и Елешница), а в Долнодупнишката котловина – левите притоци (Джерман и Рилска).

    В планината има над 140 постоянни и 30 временни езера. По-голямата част от тях са разпространени във вид на езерни групи. На територията на северозападна Рила по-големите групи ледникови езера са Седемте рилски езера, Мальовишките, Градинските, Карагьолските и др. В басейна на р. Валявица, в м. Паничище е образувано и тектонското езеро Паничище, което има диаметър 160 м и дълбочина 4 м е обрасло с хидрофилна растителност.

    Термоминералните води имат важно значение за туризма. В Сапарева баня се намира единствения на балканския полуостров гейзер, с температура на минералната вода 103.5 °C, а Кюстендилските термоминерални води имат температура 73 °C. Тези води имат редица лечебни свойства, свързани със специфичния им йонен и газов състав. В село Невестино има извор на питейна минерална вода.

     

    Гори

    Растителността в района е представена предимно от сухолюбиви (ксерофилни) съобщества, в които преобладават формациите на дъба (цер, благун и горун). В подраста на тези съобщества има келяв габър, мъждрян, офика, шипка и червена хвойна. В зависимост от надморската височина, в съобществата участват и виргилиев дъб, липа, бряст, явор и обикновен габър.

    В планинските територии с височина над 800 м растителността е височинно зонирана, като в Осоговска планина има добре развит буков пояс, който достига до 1 600 м. Над него фрагментарно е развит иглолистен пояс със смърч, ела и бял бор. В най-високите части са разпространени субалпийски растителни съобщества.

    В Рила, за разлика от Осогово, среднопланинският пояс е съставен главно от смърчови и бялборови съобщества. Характерни за Рила са и горите от бяла мура. В субалпийския пояс на Рила е разпространен клек, който отсъства като пояс в Осоговска планина.

    В карстовите територии от Краището са разпространени типични субсредиземноморски съобщества, представени от шипка, мъждрян, келяв габър и воден габър. Наличието на тези съобщества се обяснява със специфичните микроклиматични условия и карбонатна геоложка основа от устойчив на изветряне варовик.

    По долините на реките се срещат типични влаголюбиви (хигрофилни) видове, представени предимно от елша, върба, топола и др.

     

  • История

    През античността тракийското племе дентелети обитава горното течение на Струма. Създадени са две големи тракийски селища - Пауталия (днешния Кюстендил) и Германия (днешната Сапарева баня), които впоследствие са включени в римската провинция Вътрешна Дакия.

    Кюстендил има неповторимия шанс да съхрани посланията на осемдесетвековната си история в динамиката на своето развитие. Той е един от "вечните" градове на България. Разположен в полите на "Сребърната" планина Осогово /според средновековните карти, в подножието на Свещения хълм Хисарлъка, край горещи, лековити минерални извори, градът живее и въздейства с притегателната си сила през всички епохи.

    Археологическите открития отнасят началото на селищните традиции в неолита /новокаменната епоха/ и халколита /каменно-медната епоха/, VІ-ІV хилядолетие, пр.н.е. Магнетичното въздействие на горещите минерални води ражда известния в античността култов център - Пауталийския асклепион, наследил култовото средище на тракийското племе дентелети. Край минералните извори се извисяват храмове, посветени на Аполон, Асклепий, Хигия и Теллесфор, жертвеници на богове от тракийския и гръко-римски пантеон.

    През римската епоха северно от Асклепиона се изгражда грандиозната укрепителна система на Пауталия. Тя охранява град с богата градоустройствена култура. Жилищата са украсени с мозайки, стенописи, скулптури, а за отоплението им се ползва горещата минерална вода.

    През средновековието, по време на Първата българска държава, градът известен вече със славянското име Велбъжд, е център на обширна област. Регистрирани, декларирани и обявени са над 1000 паметника на културата между които са: 17 на брой средновековни църкви по поречието на р. Струма (ХІІ-ХVІІ век), над 50 антични могили с уникални стенописи (Средновековна църква "Св.Георги" - ХІІ-ХІІІ век).

    В края на ХІV в. градът преминава под властта на Османската империя и новото му име е Кюстендил. След Освобождението бързо набира темпо не само възстановяването на града, но и художествения живот.

    Кюстендил е популярен в чужбина и като градът на българския художник Владимир Димитров – Майстора.

Чудесата на България


Няма намерени резултати