Област Добрич


Регионален център: Добрич - http://dobrich.government.bg/

Площ: 4723 км2

Население: 189 677 жители  (по данни от преброяване 2011)

Общини: 8 - община Балчик, община Добрич, община Добрич-град, община Генерал Тошево, община Каварна, община Крушари, община Шабла, община Тервел

  • Разположение, релеф и природни дадености

    Разположена е в североизточна България, в източната част на Дунавската равнина и Добруджа. На север граничи с Република Румъния, на изток с Черно море, на юг с Варненска област, на югозапад със Шуменска област, а на запад със Силистренска област.
    На територията на областта са гранично-пропускателните пунктове Дуранкулак и Йовково.

    През област Добрич не минават международни транспортни коридори, изключение е международния път Е87, свързващ страните от ОНД и Финландия с Турция. 
    През Добричко преминава и ж.п. линията Констанца-Варна, която е връзка между Русия, Украйна и Молдова с Република Турция.

     

    Релеф

    Релефът е равнинен. Характерни са ниските плата (до 200 м височина). Тя е развита върху Мизийската надстроечна платформа. От гледище на количествената оценка на преобладаващите морфографски особености на релефа, районът спада към равнинно-хълмистия тип релеф.

    Дунавската равнина се характеризира с низинен и хълмисто-платовиден релеф и се поделя на три части. В източната част на Дунавската равнина, в обсега на Лудогорието и Добруджа, съвпадаща с темето на северобългарския плосък свод, релефът придобива хълмисто-платовиден характер с максимална височина 500 м. За релефът на Добруджа са характерни ниските плата до 150-200 м височина, развити в областта на стъпалното пропадане към Варненското структурно понижение. Съществуващите притоци на река Дунав са с непостоянен отток като протичат във врязани каньоновидни долини, със сухи дерета и плоски вододели.

     

    Природни дадености

    Климатът е един от най-сухите в страната, с малко валежи през лятото и влажна зима. Областта е популярна като житницата на България, заради типичния за региона селскостопански поминък - отглеждане на пшеница, фуражни и технически култури. В района на Шабла има находище на газ. Полезни изкопаеми в областта почти няма. Най-ценни са нефтът и газът в района на Тюленово, още находището на газ край Каварна.

    Езерото Шабла е една от най-големите в България, където виреят два от най-красивите защитени и редки видове растения - водна и жълта лилия.

    Резерватът "Калиакра" - единствения резерват в България, включващ и акватория, морска площ. Оттук минава и единия от двата основни маршрути за миграция на птиците - "Виа Понтика”.

     

  • Климат, почви, води и гори

     

    Климат

    Районът принадлежи към източния климатичен район на Дунавската хълмиста равнина от умереноконтиненталната климатична подобласт на европейско континенталната климатична област и климатичния район на северното Черноморие.
    Климатичните условия се доближават до условията на източно-европейския климат, като най-съществени черти са малките валежи за относително студената за съответната географска ширина зима  с до 30 °C по-ниска от отговарящата на географската ширина и горещо и сухо лято. Регионът е един от най-сухите в страна. Заради влиянието на черноморската климатична подобласт, обаче зимата е мека и влажна.

     

    Почви

    Преобладава безлесния ландшафт. В разпространението на черноземите в добруджанския район се наблюдава известна хоризонтална зоналност, подобна на тази в Дунавската хълмиста равнина (от Дунав към Стара планина). По северната граница са разпространени типични черноземи, а в южна посока преминават слабо излужени и излужени черноземи. Сравнително тясна ивица покрай румънската граница е заета предимно със средно мощни дълбоко мицеларни типични черноземи. В комплекс с дълбоко мицеларните типични черноземи или във вид на неголеми петна, се срещат карбонатни и плитко мицеларни типични черноземи. 

     

    Води   

    Водните ресурси на територията на област Добрич главно подпочвени води и по-малко реки. Подземните води са важно звено във водния баланс на района.

    Най-водообилни са сарматските варовици в Черноморската депресия и Източна Добруджа. В тях се формира напорен грунтов поток с посока движение на изток към Черно море, който се  дренира от редица извори край Балчик, Каварна и р. Батова, а също така и подводно от крайбрежните езера и Черно море. 

    Естествените езера в област Добрич са Дуранкулашкото, Езерецкото и Шабленското. Има няколко кални езера с находища на лечебна морска кал, най-големи от които са Шабленската тузла, Таук лиман и Балчишката тузла.

    В областта има изградени и множество микроязовири.

     

    Гори

    На територията на региона са разпространени представители на тревните, храстовидни и дървесни видове, някои от които са характерни за крайбрежната част на района, а други са характерни за равнинна Добруджа. Преобладаващият тип гори са смесените широколистни, предимно издънкови, дъбови гори със съпътстващи видове габър, ясен, липа. Създадени са и много култури от акация, червен дъб, липа и иглолистни.

    От храстите преобладават предимно дрян, глог, кучи дрян и др. Тревната покривка е гъста, състояща се предимно от житни треви.

    Делът на горите в област Добрич към територията на областта е 12% при среден за страната 34% и е един от най-ниските за България.

  • История

    Добрич е наследник на антично римско селище от ІІІ-ІV в. сл. Хр. По-късно тук възниква древнобългарско селище. Съвременният град възниква през VІІІ в. сл. Хр. като голям пазарен район.

    На 1,5 км от центъра на град Балчик, на брега на морето, се намира дворец, построен в европейско-ориенталски стил, който от 1931 г. до 1938 г. е бил резиденция на румънската кралица Мария. Дворецът е разположен на две нива. В горната част, върху покрито със зеленина скалисто възвишение, има Ботаническа градина, в която могат да се видят над 600 вида редки растения от цял свят.

    На 2 км южно от Камен Бряг и на 18 км североизточно от Каварна се намира Националният археологически резерват „Яйлата” - приморска тераса с площ 300 декара (45,3 хектара), отделена от морето с 50-60 метрови скални масиви. Тук се намира пещерен „град” от 101 „жилища”, заселени още през V хилядолетие, пр.Хр. Три некропола (фамилни гробници) от III - V век са издълбани в скалите.

    В региона са съхранени останки от древни гръцки колонии и тракийските културни центрове, средновековни крепости и етнографски забележителности.

Чудесата на България


Няма намерени резултати