Област Габрово


Регионален център: Габрово - http://www.gb.government.bg/

Площ: 2023 км2 ( трета по големина в България)

Население: 122 702 души (по данни от преброяване 2011)

Общини: 4 - община Дряново, община Габрово, община Севлиево, община Трявна

  • Разположение, релеф и природни дадености

    Разположена е в централна северна България. На юг Габровска област граничи с област Стара Загора, на североизток с област Велико Търново и на северозапад с област Ловеч.

    Разположението й в централната част на България я определя като главен  стратегически транспортен, икономически и културен център на страната. През Шипченски проход минава важен шосеен път за южна България. Удобни пътища свързват Габрово с околните общински и областни градове в Северна България.

    През Габровска област преминават две от основните транспортно-комуникационни направления на страната пътищата София-Варна – І-5 (Е85) и Русе-Стара Загора - І-4 (Е772), които обслужват връзките в основните посоки – север - юг и изток - запад. Има три пътни участъка до билото на Стара планина: Трявна-Кръстец, Габрово-вр. Шипка и Габрово-м. Узана.

    Областта се пресича и от ж.п. линията Русе-Подкова, която свързва северна с южна България.

     

    Релеф

    Габровска област се характеризира с разнообразен полупланински и планински релеф. Oбхваща средните части на Стара планина и Предбалкана, долините на реките Янтра, Росица, Видима и Дряновска, както и няколко котловини, плата и възвишения около Габрово и Севлиево.    

    В геоморфологично отношение областта попада в обхвата на 2 различни части на Старопланинската област – Предбалкан и Стара планина, която е най-добре изразената планинска верига в рамките на Балканидите. Тя определя и значително голямата средна надморска височина на района (392 м).

    Релефът на района е силно пресечен и представлява поредица от малки долини, прорязани от дерета и оврази, тесни ридове и била със стръмни склонове. Релефните форми са усложнени от съвременните ерозионни процеси, изразяващи се чрез развитието на склонове, насипи, наноси и терасирания от човешката дейност.

    В непосредствена близост до града в местността Узана през 1995 г., е поставен специален знак, отбелязващ географския център на България.

     

    Природни дадености

    Националният парк “Централен Балкан” (II категория съгласно Международен съюз за опазване на природата и природните ресурси - IUCN) е третата по големина защитена територия в България (71 669,5 ха), която се простира в посока изток-запад на около 85 км и обхваща ивица със средна ширина около 10 км по най-високата част на Стара планина. Паркът включва гори и високопланинската безлесна зона, като в него се намират 9 природни резервата (I категория по IUCN), които заемат над 28% от територията му. Разпростира се на територията на 8 общини и 32 кметства.

    Резерват “Пеещи скали” е разположен в североизточната част на Национален парк ”Централен Балкан” по северните склонове на средна Стара планина и включва левите начални притоци на р. Росица.

    Горският фонд на защитената територия в Природен парк ”Българка” е 80,2% от общата му площ, като преобладават буковите гори. Този вид формира тук няколко растителни съобщества, представляващи интерес както за родната природозащита, така и за Общоевропейската екологична мрежа – НАТУРА 2000.

  • Климат, почви, води и гори

    Климат

    Областта спада към умереноконтиненталната климатична подобласт и обхваща части от средния климатичен район от Дунавската равнина, предбалкански климатичен район и планински климатичен район.

    За този район е характерна на студена зима с по-честа и по-интензивна поява на фьон, дължащ се на влиянието на Стара планина и отчасти на хълмистия терен. Това малко увеличава средните абсолютни максимални температури за януари и броя на топлите дни /с температура, по-висока от 5ºС/ общо за трите зимни месеца в сравнение с ниските северни части на Дунавската равнина. Влиянието на Стара планина се изразява в относително  увеличение на валежите главно за сметка на летните.

     

    Почви

    Почвеното разнообразие е голямо: сиви горски почви, плитки сиви горски почви, оподзолени черноземи и тъмносиви горски почви, алувиално-ливадни почви, светлосиви горски почви и др.

    Основния почвен фонд на областта е представен от сивите горски почви, заемащи около 72% от територията. Образувани са при условията на преходно континенталния климат и подчертаното влияние на горската растителност (дъб, габър, клен, липа и др.) върху кафяво-червеникави глини, изветрителни продукти на мергели, варовици, карбонатни и безкарбонатни пясъчници.

     

    Води  

    Област Габрово се отнася към Дунавския район с център Плевен, тъй като територията и се разпростира по бреговете на реките Янтра, Паничарка, Синкевица, Жълтешка, Росица, Видима, Тревненска и техните притоци. Дебитът на тези реки е малък. Те имат дъждовно-снежен режим с есенен минимум на оттока и пролетен максимум. Река Янтра е най-голямата от тях. Тя води началото си от Стара планина, с обща водосборна област 7892 км2 и дължина 286 км до вливането си в р. Дунав.

    Югозападно от гр. Габрово е изграден язовир “Христо Смирненски”, който е основен източник на питейна вода за града. На територията на Габровска област има 52 язовира (6 държавни и 46 общински). Арендуваните са 26 общински и 4 държавни язовира. От четири рибовъдни стопанства 1 е неработещо, две произвеждат шаран, сом и амур и 1 - американска пъстърва.

    Водоснабдяването на района е важен елемент оказващ влияние върху живота и стопанската дейност на населението. Целият Габровски регион е карстов.

     

    Гори

    Горският фонд в областта възлиза на 85 179 ха (41,6% от територията на областта, при средна за страната 34%). Средната възраст на горите е 46 години.

    Земите и горите в района съхраняват много от защитените растения и застрашените от изчезване видове животни в страната. Обособени са: Национален парк ”Централен Балкан” ( площ 2 897 ха), Природен парк – “Българка” и резерват “Пеещи скали”. Горите в Габровска област имат висок потенциал за развитие на туризъм и рекреация.

  • История

    Габрово възниква през средните векове като стратегическо селище в близост до старопланинските проходи. Според легендата селището е основано от Рачо Ковача. На 2 км източно от града се намира крепостта Градище, съществувала до началото на VII в. При археологически разкопки през 1985 г. и 1989 г., е проучен многослоен некропол в центъра на Габрово, съществувал в периода XIII - XIX в., както и останките от църквата „Св. Петка“. Така е потвърдено съществуването на селище на габровска територия още по времето на Втората българска държава.

    Първото известно име на селището Габрува е от 1477 г., а днешното - Габрово, се появява през XVII в. (от дървото габър).

    В края на XII в. тук се развиват занаятите и търговията, както и производства, свързани с обслужването и опазването на проходите през Балкана - ковачество, оръжейничество и др. В годините на османското владичество Габрово е голям занаятчийски и търговски център. През XIX в. тук се практикувт 26 занаята - ковачество (налбанство), ножарство, чаракчийство, грънчарство, гайтанджийство, кожарство, бубарство и др. Първата текстилна фабрика (1882 г.) е основана от Иван Колчев Калпазанов с помощта на Васил Карагьозов, в съдружие с Петко Цокев.

    През 1860 г. Габрово е обявено за град. Феликс Каниц казва за него, че през 70-те години на XIX в. “е една голяма работилница” и че е “град, който живее от водата”, имайки предвид масово използваната водна сила. Славата на габровските изделия се носи из цялата Османска империя и извън нея. В Букурещ и днес има улица с името “Габровени”.

    Бързият икономически възход и националното пробуждане са причина още през 1835 г. тук да се открие първото българско светско училище. През 1872 г. то прераства в средно училище, а от 1889 г. - в Априловска гимназия, наречена така в чест на основателя си Васил Априлов, виден възрожденски деятел. Строят се красиви възрожденски къщи, църкви, мостове, чешми, часовникова кула (1835 г.).

    През 1868 г. Левски създава тук революционен комитет. Градът е родно място на Васил Априлов, Цанко Дюстабанов, Поп Харитон, композитора Емануил Манолов, Тодор Бурмов и много други.

    Община Севлиево досега не е известна в страната като туристическа дестинация, макар че на територията и има интересни обекти, свързани с историята ни. В непосредствена близост до града при археологически разкопки са открити руини на средновековната град-крепост Хоталич. Счита се, че крепостта е играла важна роля на стратегическа твърдина по пътя от Търновград към Дунава. Археолозите са консервирали крепостните стени, останките от жилищни сгради, работилници и църкви и днес те са открити за посещение.

Чудесата на България


Няма намерени резултати