Област Враца


Регионален център: Враца - http://oblast.vratsa.bg/

Площ: 3937 км2

Население: 186 848 души (по данни от преброяване 2011)

Общини: 10 - община Борован, община Бяла Слатина, община Хайредин, община Козлодуй, община Криводол, община Мездра, община Мизия, община Оряхово, община Роман, община Враца

  • Разположение, релеф и природни дадености

    Разположена е в северозападната част на България. Граничи с областите: Монтана, Ловеч, Плевен и София, на север с р. Дунав.

    Град Враца е пресечна точка на два от най-големите европейски транспортни коридора — коридор №4 и коридор №7. От Враца до Оряхово също има добре изградена пътна инфраструктура.

    През област Враца преминава международната магистрала, която води началото си от Централна Европа, минава през Крайова, Видин, София, Кулата и свършва в Солун.

    Искърският пролом свързва областта с населените места, разположени на юг от Стара планина.

     

    Релеф

    Областта включва в себе си част от териториите на Дунавската равнина и части от Стара планина. Релефът е разнообразен - от равнинен покрай река Дунав, последващ хълмист в посока север, с преобладаваща надморска височина 150-300 м,  a на юг (Врачанска планина) – планински.

     

    Природни дадености

    Сред защитените територии в областта са Природен парк “Врачански Балкан”,  пещерата Леденика, водопада Скъкля, пролома Врацата, Божият мост (скално образование до с. Лиляче), скалните образования Ритлите край Лютиброд, 15-вековни дъбове край Бяла Слатина и  др.

  • Климат, почви, води и гори

    Климат

    Климатът на област Враца е умереноконтинентален и притежава всички типични характеристики. В южната част на областта, той се влияе от Стара планина. Поради тази причина летните валежи в тази част на  Врачанско, са два пъти по-големи от зимните. По отношение на равнинската част, през летните месеци се наблюдава засушаване, като повечето от валежите падат през есенно-зимния сезон и ранна пролет.

     

    Почви

    По своят характер и тип, почвите в област Враца са разнообразни. Видът на почвите в посока север юг е карбонатен чернозем, отличаващ се с голяма плътност, дълбок орен слой и значително съдържание на органично вещество и калциеви карбонати около поречието на р. Дунав, излужен чернозем в района на община Бяла Слатина, оподзолен чернозем на територията на община Борован.

    В предпланинската част на областта преобладават кафявите горски почви с рендзини, а по поречията на реките Искър, Малък Искър, Въртешница, Ботуня и Скът са разпространени наносните алувиално-ливадни почви.

    В планинската част на област Враца, масово разпространените почви са светлосивите горски  (псевдоподзолистите). Същите са се образували под въздействие на планиският климат и горската растителност. Най-разпространени са черноземните почви, следвани от сивите горски почви, кафявите горски и планинско- ливадните.

     

    Води   

    През земите на областта текат реките Огоста, Скат и Искър. Средно 1,8 % от общата територия на област Враца е заета от водни течения и водни площи. Това представлява 67 059 дка. Най-голямата река, преминаваща през територията й е р. Дунав, други по-големи преминаващи реки са р. Искър,  разположена в източната част на областта и р. Огоста, намираща се в северозападна посока от административния център Враца. По-малки реки с местно значение са Ботуня, Скът, Въртешница, Малък Искър и други. За нуждите на земеделието и промишлеността в района са изградени и функционират 62 хидротехнически съоръжения (ХТС) – язовири. Голяма част от тях са предназначени за напояване.

     

    Гори

    Растителността е обособена от климатичните и релефни особености. Наблюдава се зониране на горската растителност – до 700 м преобладава съобществото на дъбовите гори, а над 700 м - това на бука и иглолистните. Други често срещани дървесни видове са липа, орех, акация, топола и други.

    Храстовата растителност е от люляк, шипка, леска, глог. Висшата флора е представена от над 1000 вида висши растения, което представлява около 70% от семействата и около 25% от видовете в страната.

    На територията на област Враца се намира и Природен парк “Врачански Балкан “ – вторият по големина в България.

  • История

    Последните находки от разкопките край село Оходен доказаха, че първите европейци са живели във Врачанско.

    Най-древната цивилизация, заселила по-късно  континента Европа, е имала свои градове в региона. Тук е кипяла търговия и са се произвеждали стоки за бита още в VIII - VII в., преди новата ера. В последните няколко години екипи, ръководени от археолози, правят проучвания в местността „Валога”, село Оходен, Oбщина Враца, и местността „Езерото” край село Борован, община Борован. По времето, когато северна Европа още е била скована от ледове, тук е процъфтявала първата европейска земеделска цивилизация. Това са потвърдили при посещението си в Оходен учени от Шотландия и Австралия, които са се възхитили на уникалните находки. Потвърдена е и първоначалната хипотеза на българските археолози, че тук е бил най-големият център на древните занаяти за изработка на инструменти от кремък, като суровината се доставяла от Североизточна България и дори от Карпатите.Обработката на този по-твърд от гранита камък е загадка, която тепърва трябва да се разкрие от експерименталния център за древни технологии, който може да се развие тук. Сензационно откритие представлява находката на скелет на млад мъж, живял преди близо осем хиляди години. Според археолозите тази находка е първата в България на мъж, живял в ранната новокаменна епоха. Също е намерен един от най-старите скелети на жена у нас. За него изследванията и в чужбина доказаха, че е на възраст почти 5800 години пр. Хр. Тези находки и резултатите от проучванията на артефактите, излезли от земята край Оходен, дадоха основание да се заговори в професионалните среди, че това е първата земеделска цивилизация не само в България, но и в Европа. 

    Враца е била и част от царството на тракийското племе "трибали", чиято принцеса е погребана в Могиланската могила. Недрата на земята са побрали безброй съкровища и артефакти от 4 епохи. В манастира “Иван Пусти” е живял Иван Рилски, а на килийна тереса над тихите води на Искър е творил Иван Вазов. През региона преминава и 120-километровия “Път на Ботевата чета” - от дунавския бряг на Козлодуй до Врачанския балкан.

    В близост до гр. Враца се намира действащият и до днес Черепишки манастир "Успение Богородично”, основан през XVI в., обявен за паметник на културата от национално значение. В съвременния си вид манастирът представлява завършен архитектурен комплекс, който включва гостна, приемна, училище, магерница, параклис, жилищни и представителни сгради, стопански сгради.

    Тук са открити множество безценни със своето времево измерение тракийски съкровища, които показват точно и ясно как са живели нашите предци по тези земи: Врачанското съкровище, датиращо от IV в., пр. н. е. и намерено на Могилинската могила край град Враца  и  Рогозенското съкровище – открито е през 1986 г. край едноименното село Рогозен, чието име носи. Датира от IV - V в., пр. н. е. По данни на учени археолози, то е било собственост на знатно тракийско семейство, и е най-голямото, което е откривано досега. Елементите му са 165 на брой и са изработени от масивно злато и сребро.

Чудесата на България


Няма намерени резултати