Област Видин


Регионален център: Видин - http://www.vidin.government.bg/094/60-16-16/index.html

Площ: 3033 км2

Население: 101 018 души (по данни от преброяване 2011)

Общини: 11 - община Белоградчик, община Бойница, община Брегово, община Чупрене, община Димово, община Грамада, община Кула, община Макреш, община Ново село, община Ружинци, община Видин

  • Разпожение, релеф и природни дадености

    Разположена е в Северозападна България. Област Видин е областта с най-малко жители в България. Граничи на север с р. Дунав, на запад с Република Сърбия, на изток е област Монтана.
    По държавната граница със Сърбия има два контролно-пропускателни пункта и един при ферибота Видин-Калафат, към Румъния.

    През територията на област Видин преминава европейски път E79, съвпадащ в този участък с първокласен път 1. Той пресича областта от север на юг, преминавайки през Ружинци, Димово и Дунавци и завършва във Видин. В областта се намират и второкласен път 12 (Видин-Брегово), още второкласен път 14 (Видин-Кула-Връшка чука), както и началният участък на второкласен път 11 (Дунавци-Арчар-Лом, продължаващ край  Дунав до Никопол).

    Ж.п. линиите в област Видин са Брусарци-Гара, Орешец-Видин и удължението Видин-Кошава. Линията Брусаци-Видин е свързана с румънската железопътна инфраструктура посредством ферибота Видин-Калафат.

    Пристанището на град Видин е първото в българския участък на р. Дунав.

     

    Релеф

    Областта включва четири основни морфографски зони, като средната надморска височина нараства от североизток на югозапад (150-200 м). Достига на югозапад до склоновете на предбалканските ридове. Между Дунавската равнина и същинска Стара планина се намира най-западната част на Предбалкана. Планината се пресича от два високи прохода - Белоградчишкият проход и Свети Никола.

     

    Природни дадености

    В област Видин има един биосферен резерват - "Чупрене" с площ 1439 ха. Има още: 3 защитени местности, 12 природни забележителности и 5 исторически места. Тук влизат световно известните скални образувания - "Белоградчишки скали", "Боров камък" (община Белоградчик), "Чутурите", (гр. Грамада) и пещерите "Магура" (край Рабиша) и "Венеца" (край село Орешец - Димовска община).

    Гр. Белоградчик - намира се на 52 км югозападно от гр. Видин и северозападно от гр. Монтана. Белоградчишките скали се разпростират на 30 км дължина и 5 км ширина. Народът е оприличил скалните образувания на хора и животни, като всяка от скалите е свързана с легенда.

    Пещерата "Магура" и "Рабишкото езеро" обхващат Рабишката могила (461 м надморска височина), благоустроена и осветлявана с петромаксови лампи. Подземните й лабиринти имат дължина около 2.5 км с импозантни зали, сталактити и сталагмити и редки пещерни образувания.

    На територията на област Видин са разкрити полезни изкопаеми главно от седиментен произход. Най-перспективно и с най-голям икономически ефект е находището на гипс край с. Кошава, единствено по рода си на Балканския полуостров. Разкрити са и значителни количества варовик и глина. Има и минерални извори в околностите на с. Сланотрън (два извора с дебит 2460 л/мин, температура 42 °C и минерализация 56 000 мг/л). Край с. Кошава има извор с дебит и 60 литра в минута, температура 33 °C и минерализация 34 000 мг/л.

  • Климат, почви, води и гори

    Климат

    Климатът в област Видин е умеренoконтинентален и планински в по-високите части на Стара планина. Средните юлски температури са около 20°C, а средните януарски - около 0°C. През лятото преобладават северозападните ветрове, а през зимата - североизточните.

     

    Почви

    Непосредствено до р. Дунав се намират крайбрежните Видинска и Арчаро-орсойска низина, които имат средна надморска височина 30 м и са покрити с алувиално-ливадни почви. Основната част от територията на областта попада в Дунавската равнина, с преобладаващо черноземни почви.

    Между Дунавската равнина и същинска Стара планина се намира най-западната част Предбалкан. Той заема ивица с ширина 10-20 км, разположена в направление северозапад-югоизток. Включва ридовете Връшка чука и Белоградчишки венец и долините на протичащите там реки. В Предбалкана почвите са предимно сиви горски. Районът е известен с характерните денудирани антиклинали и скални образувания като Белоградчишките скали. Югозападно от Салашко-превалското понижение се намира западният дял на Стара планина.

    В област Видин се намира и неговата най-висока точка - връх Миджур (2168 м). Почвите са кафяви горски, по билните части - планинско-ливадни.

     

    Води  

    По-големите реки в областта са: Тимок, Тополовица, Видбол, Войнишка, Арчар и Лом. Всички те извират от Стара планина и Предбалкана и се вливат в р. Дунав. Цялата територия на област Видин се намира във водосборния басейн на река Дунав. Тя е единствената плавателна река в България, а водите ѝ се използват за напояване в крайбрежните низини. Втора по големина река е Тимок - служи и за граница между България и Сърбия. Третата по големина река е Лом, извира под връх Миджур, преминава през югозападната част на областта и я напуска при село Динково. Сред реките в нейния водосборен басейн са Стакевска и Чупренска река. Притоци на р. Дунав, намиращи се изцяло в област Видин са Арчар, Видбол, Войнишка река, Делейнска река.

    Най-голямото естествено езеро в област Видин и най-голямото вътрешно езеро в страната е Рабишкото. В миналото низините край р. Дунав са били силно заблатени, но в средата на XX в. са изкуствено отводнени, за да се ограничи разпространението на маларията и земите да се използват за земеделие. По-големи язовири в областта са Дреновец, Полетковци, Делейна.

       

    Гори

    В Предбалкана и Стара планина има много широколистни гори. В областта се намира биосферния резерват "Чупрене" с площ 1439,2 ха, разположен по северните склонове на Стара планина, който е включен в списъка на ЮНЕСКО за биосферни резервати. 

    Целта на резервата е да се запазят непокътнати последните останали в този район гори Picea excelsa, единствените и най-големи смърчови гори в цяла Стара планина. Над 90% от територията на резерват "Чупрене" е покрита и с други видове гори - защитени видове от българската флора и фауна.

  • История

    Видин е град с многовековна история. Създаден е още през древността на място на древното келско селище - Дунония, където римляните по-късно построили крепостен град с името Бонония и който българите нарекли Бдин (по-къснопреименуван на Видин). По време на Римската империя градът е един от главните градове на провинция горна Мизия, обхващаща територии от днешна северозападна България и източна Сърбия.

    В пещерата Козарника на територията на област Видин са открити едни от първите следи от хора в Европа. Предполага се, че възрастта им е 1,4 млн. г. и са оставени от представители на вида Homo erectus. Пещерата продължава да се обитава до края на палеолита около 34 хилядолетие пр.н.е. Значително по-късни находки от бронзовата епоха (3000-1200 пр.н.е.) са открити в пещерата Магура.

    Както в по-голямата част от Балканския полуостров, желязната епоха започва около 1200 пр.н.е. и се свързва с миграциите на индоевропейски народи от групата на траките. Към V в., пр.н.е. територията на областта е под контрола на трибалите, които през 339 пр.н.е. отблъскват македонските войски на Филип II. През 335 г., пр.н.е. Александър Македонски им нанася поражение, но те запазват силата си и през следващите столетия нападат римската провинция Македония. През III в. през областта преминават групи келти, като някои от тях се установяват трайно. Едно от келтските селища е град Дунония на река Дунав, днешния Видин.

    Територията на област Видин е завладяна от Римската република през 30-28 г., пр.н.е., е включена в новообразуваната провинция Мизия, а след разделянето ѝ през 86г., пр.н.е. - в Горна Мизия. Римляните създават свои военни гарнизони, главно по течението на р. Дунав, която е външна граница на Империята. Основен център е град Рациария, близо до днешното село Арчар. До днес са запазени и римски укрепления при град Белоградчик, началния" етап от изграждането на Белоградчишката крепост. Римляните строят и пътя "Виа Траяна", свързващ Рациария със Сердика и Тракия. След изтеглянето на римляните от провинция Дакия през 272 г., пр.н.е. голяма част от тамошното романизирано население се преселва в Мизия. Днешната област Видин е включена в новообразуваната провинция крайречна Дакия, столица на която става Рациария. При разделянето на Империята в края на IV в. областта остава в Източната Римска империя.

    Видин през Османско владичество е било един от най-важните градове в Балканите. Видин до 1846 г. е свързан санджак на Румелиѝски санджак (след 1846 г. Манастирски вилает).

     

Чудесата на България


Белоградчишки скали и крепост

Белоградчишки скали и крепост


Едно от природните чудеса на света - комплексът Белоградчишки скали, се намира в България, близо до река Дунав. Това са високи до 200 м червеникави скални колони и около 100 различни пещери.


детайли