Област Велико Търново


Регионален център: Велико Търново - http://www.vt.government.bg/

Площ: 4662 км2

Население: 68 783 души (по данни от преброяване 2011)

Общини: 10 - община Елена, община Горна Оряховица, община Лясковец, община Павликени, община Полски Тръмбеш, община Стражица, община Сухиндол, община Свищов, община Велико Търново, община Златарица

  • Разположение, релеф и природни дадености

    Разположена е в централна северна България - на север от река Дунав и на юг от Стара планина. Граничи с областите:  Плевен, Ловеч, Габрово, Стара Загора, Сливен, Търговище и Русе. На север област Велико Търново има за граница р. Дунав. При гр. Свищов с изградено речно пристанище, осигуряващо връзката на областта с централноевропейските страни, през които преминава р. Дунав.

    Област Велико Търново е  важен кръстопът на национални и международни транспортни артерии. През нея преминава един от десетте международни транспортни коридори - МТК №9 (Хелзинки-Москва-Букурещ-Александруполис), който осъществява и връзката на Европа с Азия и Близкия изток. Той се явява връзка с МТК №7 (р. Дунав), МТК №8 (Адриатика-Черно море) и МТК №4 (в участъка София-Свиленград).

    В посока запад - изток през територията на областта преминава националната автомагистрала Хемус с направление София-Варна. С новите планове за строителството на Автомагистрала Хемус (А2) Велико Търново трябва да бъде свързан със София и Русе до 2015 година. Така градът ще запази статута си на най-големия пътен транспортен център в северна България, поради географското си положение в северна България и Предбалкана.

    Областта има излаз на международно летище - в гр. Горна Оряховица, оборудвано с най-модерна техника, с 24-часов режим на работа и прием на товарни, пътнически и чартърни полети от страните от Европа, Азия и Африка.

    Ж.п. възел Горна Оряховица е втория с национално значение за републиканската железопътна карта след София. В Горна Оряховица се пресичат част от европейската линия Е680, в частта й София-Варна и направление по европейска линия Е95 Русе-Горна Оряховица-Подкова. Тези линии са категоризирани в европейското съглашение за комбинирани превози.

     

    Релеф

    Релефът в региона е разнообразeн, съчетава планински, хълмисти и равнинни области. Територията на Предбалкана се отличава с хълмист, нископланински и отчасти планински релеф. Преобладаващата посока на простиране на планините и ридовете е западно-източна и с типично кулисообразно разположение. В посока север-юг  височината се увеличава.

    Добре изразени в релефа са и 5 до 6 надзаливни, и 2 заливни тераси. Те се наблюдават по долините на големите реки - Лом, Огоста, Бързия, Ботуня, Искър, Вит, Осъм и др.

     

    Природни дадености

    Рекреационните ресурси и многобройните природни забележителности и красивите проломи на р. Янтра /Велико Търново/ и р. Камчия, представляват възможности за развитие на туризма.

  • Климат, почви, води и гори

    Климат

    Областта се характеризира с умереноконтинентален климат. Само земите над 1000 м попадат в Планинската климатична област. Поради простирането си по посока на паралела и значително по-голямата надморска височина в сравнение с тази на Дунавската равнина, Предбалканът представлява съществен орографски фактор в модифицирането на характерния за цяла северна България умереноконтинентален климат. Температурите в Предбалкана доказват определена диференциация в зависимост от преобладаващите форми на релефа. По позитивните форми на релефа (без високите билни части) средната годишна температура е над 11о С, в затворените земеповърхни форми тя е между 10о и 11о С. Средна месечна температура през зимата достига до 3,1оС (абсолютен минимум – -35,4о С) в Севлиевска котловина. През лятото средната месечна температура е в по-тясна зависимост от надморската височина, като се движи между 21,5о - 20 оС. Интересно явление са честата проява на фьонови ветрове.

     

    Почви

    Почвената покривка е представена от сивите горски почви, в чието разпространение се установява известна зоналност. За карстовите терени са характерни рендзините, а за по-просторните долинни дъна - алувиалните и алувиално-ливадни почви. Интензивността на ерозионните процеси е относително най-голяма по склоновите участъци. При отсъствие на достатъчно добре представени дървесни и тревни растителни формации, ерозията е в по-напреднали стадии.

     

    Води   

    Районът е богат на карстови находища. Те подхранват карстовите извори при Монтана, Ловеч и вторият по големина карстов извор в България - Златна Панега (2500 л/сек.). С обилно карстово подхранване са реките Калник, Каменика (десни притоци на р. Вит) и р. Панега.

    Местните реки се подхранват от повърхностни води. По-голямата част от преминаващите през Предбалкана реки водят началото си от Стара планина и се характеризират с добре изразен континентален режим - пролетно пълноводие и лятно-есенно маловодие. В Предбалкана те приемат значителен брой притоци и увеличават водоносността си. Там се образуват и някои малки реки - Цибрица, Скът, Врана и др.

    Важно богатство са минералните води при Шипково (Троянско), Вонеща вода и др.

     

    Гори

    Многообразието на дървесните видове се определя от основните широколистни местни и чуждоземни представите, като: бук, цер, зимен дъб, благун, габър, липа, дива череша, явор, ясен, брекиня, червен дъб, акация, топола и от иглолисните, изкуствено внесен бял бор, чер бор, смърч, атласки кедър, веймутов бор, дуглазка ела и други екзотични видове.

  • История

    Първите следи от човешко присъствие по тези земи се отнасят към епохата на късния палеолит – 43 000 г., пр. Хр. В селищната могила Самоводене е открито най-голямото неолитно жилище в Европа. В праисторическото селище Хотница е открито уникално златно съкровище – накит с тегло 320 гр., което е най-ранното обработено злато в света. Около ХІІ – ХІ в., пр. Хр. възниква тракийско селище на хълма Царевец. Откритото светилище е свързано с култа към слънцето и земята - символи на прераждането и смъртта, който при траките е на особена почит.

    Данни за съществуването на тракийско селище има и на хълма Трапезица. Най – богатото погребение, открито в региона се намира край село Големани. Многобройните златни дарове - торква, огърлица, нагръдник , гривна, пръстен показват, че тук е погребан почитан местен владетел.

    Следи от стилната и високо художествена култура на траките са останали на много места на територията на общината. В началото на нашата ера земите на Балканския полуостров са включени в пределите на Римската империя. Икономически, политически и културен център на провинция Мизия става Никополис ад Иструм. Името означава “Град на победата, разположен край Дунав”. Той е основан през 102 – 106 г., сл. Хр. и съществува до началото на VІІ в. Неговите руини се намират на 18 км северно от Велико Търново. От археологическите открития е видно, че този стратегически римски град има оформени укрепителни съоръжения, площад, улици и сгради с канализация и подово отоплителна система, градски съвет, магазини, баня и музикален театър. Останките днес са експонирани в естествената си среда.

    На хълма Царевец във Велико Търново са открити останки от римско време, върху които през ранновизантийския период (VІ в. сл. Хр.) се разраства важно селище. Части от неговите крепостни стени, базилики, жилищни и занаятчийски сгради са разкрити при археологическите разкопки. През V – VІІ в. на хълма Царевец се намира Зикидева – най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия. През ІХ в. тук възниква селище, което се разраства по времето на Първата българска държава. През ХІІ в. селището вече е укрепено, построени са болярски жилищен комплекс и няколко християнски култови сгради. Велико Търново е столица на България през ХІІ - ХІV в. През 1185 г. при освещаването на църквата “Св. Димитър”, е обявено въстание за отхвърляне на византийската власт. Оглавяват го българските боляри братята Асен и Петър.

    207 години Търновград е средище на политическия, стопанския и културен живот на българската държава. Столицата се разпростира върху солидно укрепените с крепостни стени хълмове Царевец и Трапезица. По площ и чесленост градът е един от най-големите в европейския югоизток. На хълма Царевец се намира дворецът на българските царе, както и резиденцията на българските патриарси.

    При археологическите разкопки през 30-те и 70 - 80-те години на ХХ в. са открити 23 църкви, 4 градски манастира и около 400 жилищни сгради, обособени в квартали. Изършената реставрация откроява основните обекти на средновековния град – крепостните стени и порти, т.нар. Балдуинова кула, отчасти Дворецът на българските царе, Патриаршеската църква "Св. Възнесение Господне” и други. През столичния период Търновград се превръща в книжовно средище от голям мащаб, значимо за целия славянски свят. Покровители на литературното творчество са висши духовници като Теодосий Търновски , основател на Търновската книжовна и живописна школа и големият писател, реформатор и духовен водач Патриарх Евтимий. Образци от разцвета на този културен живот са запазени до днес. В края на ХІV в. и началото на ХV в. редица духовни водачи , глави на църкви в славянския свят са българи – Митрополит Киприян Московски в Русия, Патриарх Ефрем в Сърбия, Никодим Тисмански във Влахия, Григорий Цамблак в Киев и са тачени като национални светци от тези народи.

    На хълма Трапезица са издигнати 16 храма. В тази крепост е разположен манастирът ”Св. Иван Рилски”, в който по времето на Втората българска държава са почивали мощите на прочутия български светец. В подградието между Царевец и Трапезица са построени манастирът “Великата лавра” с църквата “Св. Четиридесет мъченици”, църквите “Св. св. Петър и Павел”, “Св. Димитър Солунски”, “Св. Георги” и др. Запазените стенописи свидетелстват за изключително високите художествени, религиозни и философски ценности на епохата. Разцветът на политическия, икономически и културен живот на държавата през ХІІ – ХІV в. е свързан с управлението на царете Калоян ( 1 197 – 1 207 г.), Иван Асен ІІ ( 1 218 – 1 241 г.) и Иван Александър ( 1 331 – 1 371 г.). По време на своето управление цар Калоян укрепва централната власт и постига териториално разширение на своята държава. През 1204 г. сключва уния с папа Инокентий ІІІ и е провъзгласен за “крал”, а архиепископ Василий за “примат”. На 14 април 1 205г. нанася катастрофално поражение на кръстоносците при Одрин и пленява император Балдуин Фландърски. Българската държава се утвърждава като първостепенна политическа и военна сила на Балканите. Цар Иван Асен ІІ е известен в средновековния свят като голям дипломат и политик. В годините на своето управление, той установява силна централна власт и поддържа мирни отношения със своите съседи – маджари, латинци и сърби. Като опитен пълководец спечелва Клокотнишката битка на 9 март 1230 г. и разширява границите на България до Черно, Егейско и Адриатическо море. Иван Асен ІІ е първият български владетел, който сече монети – медни, сребърни и златни. По време на своето продължително царуване Иван Александър насърчава развитието на търговията, покровителства и дарява земи и средства на редица манастири и черкви, съдейства за развитието на културата и книжнината. По негово поръчение през 1356 г. е съставено известното в света като Иван-Александрово евангелие, (Лондонско евангелие). Поради икономическата мощ, блясъка и силата на духа, българската престолнина Търновград е наричана от съвременниците си по света “Царица на градовете”, “Великият град Търново”, “Втори Константинопол” и “Трети Рим”. На 17 юли 1393 г. столицата е завладяна и опустошена. За дълго тя потъва в мрака на османското владичество. В годините на чужда държавност населението на Търново участва активно в национално – освободителните борби, за да остане най-значим център на историческата памет на българите.

    Градът е център на пет въстания, от които Априлското въстание е връх в борбата за свобода. През епохата на Възраждането ( ХVІІІ – ХІХ в.) Търново става център на развитието на 22 занаята, чийто образци мерят ръст с европейските, а оживените търговски връзки достигат до страните на Европа, Англия, Мала Азия и Индия. През 1858 г. търновци избират самостоятелна българска община.

    Неповторимата природна красота на Търново, допълнена от оригиналната възрожденска архитектура, сред които се открояват сградите построени от майстор Кольо Фичето – Къщата с маймунката, Конака, църквите “ Св. св. Константин и Елена”, “Св. Никола”, “Св. Спас”, “Св. Атанас” и други, създават атмосфера, която кара всеки, който го е видял веднъж да се влюби в него завинаги. На 7 юли 1877 г. по време на Руско – Турската война старата българска столица е освободена.

    Основите на Третата българска държава се полагат във Велико Търново със заседанията на Учредителното събрание, което на 16 април 1879 г. приема Търновската конституция. На 26 юни 1879 г . Първото Велико народно събрание избира български княз – Александър І Батенберг.

Чудесата на България


Царевец и Трапезица

Царевец и Трапезица


Една от най-силните крепости на средновековна Европа - Царевец, днес гостоприемно показва величавите си руини, а от съседния хълм Трапезица, срамежливо надничат стените на новооткрития средновековен дворец.


детайли