Област Варна


Регионален център: Варна - http://www.vn.government.bg/

Площ: 3818 км2

Население: 475 074 души (по данни от преброяване 2011)

Общини: 12 - община Аксаково, община Аврен, община Белослав, община Бяла, община Девня, община Долни чифлик, община Дългопол, община Провадия, община Суворово, община Варна, община Ветрино, община Вълчи дол

  • Разположение, релеф и природни дадености

    Разположена е в североизточна България, в източната част на Дунавската равнина.  През нея преминават три паневропейски транспортни коридора:№7 (Дунавският воден път), №8 (Дурас-Скопие-София-Бургас-Варна), №9 (Хелзинки-Киев-Русе-Александруполис).

    Има много добре развит ж.п. транспорт и активно работещо летище. Варненския летищен комплекс е един от най-големите в страната.

    Във Варна се намира и един от най-големите морски пристанищни комплекси на България, който разполага с пет пристанища: Варна-Изток, Варна-Запад, ТЕЦ Варна и пристанището в с. Тополи.

     

    Релеф

    По-голямата част от повърхнината е хълмиста. В границите на окръга са разположени Франгенското плато (Варненско плато), Момино плато (Авренско плато), изт. части ла Провадийското плато (Добринено плато), югозападните, части на Добруджанското плато, Камчийската планина от източна Стара планина. По долините на р. Камчия и Провадийска река релефът е равнинен. Черноморското крайбрежие па север започва с плажовете на курортните комплекси „Златни пясъци" и „Дружба", при които гористите склонове на Франгенското плато се спускат терасовидно към морето и достигат самата плажна ивица. Пясъчните ивици следят крайбрежието и достигат лиманното устие на Камчия. На юг към Камчийската планина брегът отново се издига и непосредствено до морето се спускат гористите склонове на източна Стара планина.

     

    Природни дадености

    В област Варна се намират общо 31 защитени територии. Тук са резерватът „Камчия” и поддържаните резервати: „Вълчи преход”, „Киров Дол”, „Върбов дол”, „Калфата”. Най-големият Природен парк на територията на областта е „Златни пясъци”.

    19 са защитените местности, сред които – „Ракитника”, „Петрич”, „Славейкова гора”, „Ятата”, „Тулумова пещера”, „Аладжа манастир”, „Снецанска кория”, „Водениците”, „Побити камъни”, „Лиман”, „Преграда”, „Казашко”, „Голямата канара”, „Камчийски пясъци”, „Рояшка скала”, „Голямо и малко було”, „Козя река”, „Горска барака”.

    Обща площ - 4199,51 ха.

  • Климат, почви, води и гори

    Климат

    Районът, в който се намира град Варна и околността попада в най-северната част на средиземноморската субтропична област, Характеризира като континентално- средиземноморски - мек през зимата и прохладен през лятото. Температурата на морската вода е между 22-25 °C през летния сезон.

     

    Почви

    Преобладават сиви горски почви и карбонатни черноземи. По-малки площи заемат излужените черноземи, типичните черноземи, оподзолените черноземи, канелените горски и алувиално-ливадните почви.

     

    Води 

    Най-големите преминаващи през областта реки са Камчия, Провадийска  река и Батова река. Останалите са къси и маловодни.

    Най-големите езера с Варненското и Белославско, областта е богат на подпочвени и на карстови води.

     

    Гори

    В област Варна преобладават смесени буково-дъбови и габърови насаждения. Горите в източна Стара планина са от източен горун и източен бук, габър, мизийски бук. В долините на Камчия и Батова река има лонгозни гори. А в блатистите места растат тръстика, папур, камъш, песъчар и класник.

  • История

    История

    Най-ранните човешки следи в историческо време във Варненско са от старокаменната епоха (палеолита) преди около 100 000 г., както и от мезолитните находки от района на м. Побитите камъни. Тук са открити едни от най-древните поселения по Черноморието с над 7000 годишна давност. През 1972 г. е открит Варненският халколитен некропол, който датира около 4200 г., пр. Хр. В него е намерено и най-старото златно съкровище в човешката история, още - предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина.

    В старата част на града, на брега на Варненския залив, се е намирала крепостта Одесос (в превод от старогръцки – Варна), основана през IV в. пр.Хр., в близост до старото тракийско селище, от милетски колонисти. Сред най-популярните и почитани е бил тракийският бог Дарзалас. Счита се, че градът е имал и храмове на Аполон и Дионис. През следващите години и векове крепостта е била под властта на много завоеватели, между които и Александър Македонски.

    В началото на новото хилядолетие Одесос е център на търговски съюз-федерация между пет града: Одесос (Одеса), Томи (Констанца), Калатея, Месемврия (Несебър) и Аполония (Созопол). Първите монети на Одесос са с лика на великия бог Дарзалас, представен в легнало положение и държащ "рога на изобилието", както и с амфора в обърнато положение. На монетите е изобразен и монограм на града. Рогът е символ на богатство и плодородие, а амфората символизирала виното, произведено във варненския край.

    След разделянето на Римската империя през 395 г. градът е включен в границите на Източната Римска империя (Византия).

    Нападенията на готите от север, както и последвалата обществено-икономическа криза, нанасят сериозни удари върху града. През 447 г. император Теодосий II сключва примирие в Одесос с Атила, вожда на хуно-българите, като така успява да го отдалечи от града. По този начин Одесос започва своето възраждане, като по времето на император Юстиниан I градът изживява голям икономически и културен подем.

    В края на XI в. крепостта е напълно разрушена от нашествията на авари и славяни и името Одесос се заменя с Варна. Счита се, че новото име има тракийски произход. За първи път е упоменато във византийските хроники от Теофан Изповедник и Патриарх Никифор, след поемането на контрола на земите отвъд Дунав от аспаруховите българи и тяхната победа при Онгъла над ромеите през 680 г.

    През XII в. хан Аспарух превзема Варна и се установява в дворците на неговия акропол. Тук е бил подписан от посланиците на византийския император Константин Погонат и Аспарух (679 г.) и актът, с който е провъзгласено основаването на българската държава на Балканския полуостров. Вярва се, че в същата зала е била подписана и конвенция между Аспарух и славянските племена, живеещи между Дунава и Балкана за защита от външни нападения.

Чудесата на България


Няма намерени резултати