Област Бургас


Регионален център: Бургас - http://www.bsregion.org/

Площ: 7748,1 км2

Население: 409 018 души (по данни от преброяване 2011)

Общини: 13 - община Айтос, община Бургас, община Камено, община Карнобат, община Малко Търново, община Несебър, община Поморие, община Приморско, община Руен, община Созопол, община Средец, община Сунгурларе, община Царево

  • Разположение, релеф и природни дадености

    Разположена е в югоизточна България и е втората по големина след oбласт София. Граничи с областите Варна, Шумен, Сливен и Ямбол. Нейните източна граница е Черно море, на запад - областите Сливен и Ямбол, на север - с областите Варна и Шумен, а на юг граничи с Р Турция.
    Заобиколен е от езерото Вая, Атанасовското езеро и Мандренското езеро.

    През Бургас минава паневропейски транспортен коридор №8. Географското положение на областта е изключително благоприятно и транспортната обезпеченост до основните туристически обекти в областта е напълно осигурена чрез международно летище, пристанища, ж.п. гара, шосеен достъп.

     

    Релеф

    Релефът е разнообразен. Бургаска област включва привлекателните дялове на източна Стара планина, северните разклонения на Странджа планина, Природен парк "Странджа", източните части на Горнотракийската низина, Бургаската низина, а на изток -  южното Черноморско крайбрежие.  Преобладават низини с надморска височина до 200 м и хълмисти земи. Низинният пояс е представен главно от бургаската низина, карнобатското и айтоското поле - удобни за механизирано обработване на земята. Около една трета от територията е заета от хълмисти възвишения, които са удобни за отглеждане на лозя и овошки. Северните части на областта са заети от дялове на източна Стара планина, които слабо надвишават 1000 м и не представляват съществена пречка за комуникациите с областите от Североизточна България. В южната част на областта е разположена Странджа планина с най-висок връх Градище (710 м височина).

    Разчленената брегова линия създава добри възможности за изграждането на пристанища. Широката и дълга плажна ивица, малките острови и полуострови, лагуни и лимани и пясъчните дюни благоприятстват развитието на морския рекреативен туризъм.

     

    Природни дадености

    Бургаска област обхваща изключително разнообразни природни дадености, ценни археологически богатства и културно-исторически паметници. Тя разполага с биоклиматични и балнеолечебни ресурси, горски ресурси, пясъчно-плажни ивици и дюни за развитие на рекреационна дейност.

    Тук се намират 4 от природните резервати с международно: „Узунбоджак”, „Силкосия”, „Ропотамо” и „Атанасовско езеро”. Сред природните забележителности е заливът Алепу. За защитените местности, са определени устието на р. Велека, езерото Вая и Пода, популярни като места за наблюдение на птиците. В областта се намират архитектурния резерват с. Бръшлян и фолклорния резерват - с. Българи.

    Бургас е ограден с три различни по своя характер езера - Атанасовско, Вая и Мандра. Те заедно с Поморийското езеро, образуват най- големият комплекс от естествени влажни зони у нас, с обща площ 9500 ха. Единственото тук в България и Черноморския басейн са запазени традиционните солници - тези на Атанасовско и Поморийско езеро. В езерата са установени 340 от всички 400 вида птици, описани за страната. Заради своята уникалност четирите езера са обявени за Рамсарски територии, а богатството на видове птици ги определя като орнитологично важни места.

    Черноморското крайбрежие, плажовете с фин "златен" пясък и термалните минерални извори предоставят благоприятни условия за отдих и за развитието на балнеологичен и морски туризъм. Лонгозните крайречни гори по протежението на реките Ропотамо и Велека, красивите реки Дяволска и Факлийска, разнообразието от дивеч в Странджа планина и Сакар планина и природните резервати са предпоставка за развитие и на еко и ловен туризъм. Природата е запазена в много резервати и паркове като „Силкосия” (най-старият резерват в България – 1933 г.), Националните паркове „Ропотамо” и „Странджа”, резерватите „Дюни” и „Водните лилии”, и др.

  • Климат, почви, води и гори

    Климат

    Климатът в Бургас и региона се характеризира като средиземноморски субтропичен, със сравнително равномерни валежи през четирите сезона. Лятото е дълго и сухо с максимални дневни температури над 20 °C, зимата - влажна и мека. Средната годишна температура е 13-14 °C, което позволява топлолюбяща вечнозелена флора като морски бор, лаврови дървета, маслини, каменнен дъб и някои видове палма да се отглеждат в региона.

    Гр. Малко Търново е обявен за климатичен курорт от национално значение от 1967 г. Изключително благоприятни за климато и морелечение са всички селища по Черноморското крайбрежие.

     

    Почви

    Основните почвени типове в Бургаска област са смолниците, канелените горски почви и алувиално-ливадните почви.

    Алувиално-ливадните почви са разположени в най-ниските, сравнително недобре дренирани, наносни терени по поречията на реките Средецка (селата Малина, Загорци, Драка и Светлина), Русокастренска (селата Черково, Сърнево, Желязово, Русокастро), Айтоска (между гр. Българово и гр. Камено, в с. Пирне), Хаджийска (селата Ръжица, Страцин, Гълъбец, Оризаре, Тънково и гр. Несебър), Луда Камчия (селата Камчия, Завет, Листец, Билка), Велека (селата Кости, Бродилово, Синеморец) и Ропотамо (от с. Ново Паничарево и с. Веселие до устието).

    В равнинната част и по най-ниските хълмисти терени на областта са разположени смолници, които заемат основна част от обработваемите земи в общините Карнобат, Камено, Бургас, Поморие и малка част в общините Сунгурларе, Айтос, Средец и Несебър.

    По-високите хълмисти области на Карнобатското поле (община Карнобат), по югоизточните склонове на Стара планина (общини Несебър, Руен, Айтос, Сунгурларе) и Странджа планина (общините Средец, Малко Търново, Созопол, Приморско и Царево) са заети с канелени горски почви.

    В източната, причерноморска част на района, в Странджа, са разпространени  жълтоземи, черноземи и инверсно – кафяви планинско горски почви.

    Гористата част от склоновете на планините е разположена върху разновидностите на кафявите почви и много малка част от тях се използва в земеделието, главно за производство на картофи.

     

    Води  

    В областта има термални минерални извори с различна температура и химически състав, които са важни за балнеологичния и морския туризъм.

    Важен ресурс за туризма в областта са минералните извори в близост до гр. Бургас, около които са се развили балнеолечебни курорти.

    Странджанският район е най-водният в цялата Тракийско-странджанска област. Формираният тук речен отток има модул от 4 до 15 дм³/с на 1 км², а в най-високите погранични части на Странджа и над 15 дм³/с. По тези места падат и максималните валежи за областта – около и над 1000 мм годишно.

    Маловодието е продължително, но най-стабилно е изразено през юли – октомври, като минималният месечен отток е през август. Въпреки маловодието реките с малки изключения не пресъхват, поради значителното им подхранване с почвени води. Районът има благоприятни условия за акумулиране на обилни подземни води.

     

    Гори

    Планинските части на източна Стара планина са обрасли с обширни смесени широколистни гори. В дървесния им състав преобладава благун, цер, зимен дъб, обикновен бук.

    В равнинните части все още се срещат малки лонгозни гори от ясен, бряст и летен дъб, по стъблата на които пълзят увивни храсти, скрипка, гърбач, дива лоза, повет и хмел.

  • История

    Бургаският регион се характеризира и с богато културно-историческо наследство. През епохата на античността се тук развиват 4 главни икономически, политически и културни центрове, разположени по крайбрежието - Месембрия, Анхиало, Дебелт и Аполония. Хилядолетната човешка култура е оставила безценни архитектурни паметници: разкопки на антични градове, тракийски светилища и гробници, долмени, уникални паметници на културата - църкви и манастири.

    Красивите местности в Бургаска област, кръстосани от древни пътища и осеяни от руини на крепости и манастири дават възможност за развитие на различни видове туризъм. Антропогенните туристически ресурсите в област Бургас могат да бъдат използвани целогодишно за развитие на вътрешен и международен туризъм. Част от ресурсите са обекти от праисторическите селищни могили, тракийски гробници, археологически находки от римско и византийско време.

    На територията на 52 област са регистрирани 1361 тракийски надгробни могили и 41 праисторически селищни могили. Най-ранните следи са от епохата на неолита.

    В Поморие се намира единственият действащ манастир по българското черноморско крайбрежие „Св. Георги”.

    Созопол е архитектурно-исторически и туристически резерват с ценни археологически паметници. Старинният Созопол е най-старото селище по Черноморието.

    В Приморско са направени проучвания на обектите: тракийско светилище “Беглик Таш” и средновековна църква “Св. Параскева”, които тепърва ще се класифицират за нуждите на туризма.

    В община Царево се намират останки от мегалитната култура на траките. Тук са руините на античните, средновековни крепости “Урдовиза” и “Ахтополската стена”.

    Ахтопол е с най-богата антична и средновековна история от селищата в днешния Природен парк “Странджа”. Тук има находки от тракийската древност, Римската епоха и Средновековието.

    Много специфична е мрежата от праисторически долмени (с. Белеврен, Горно Ябълково, Граничар и др.), тракийските обекти край Малко Търново и Мишкова нива, средновековния землен вал Еркесия, дълъг 120 км по трасе между Черно море и р. Марица.

    Село Бръшлян е обявено през 1982 г. за архитектурен и исторически резерват. Той се състои от 76 къщи – архитектурни паметници на културата, 9 от които са с национално значение, 22 – ансамбли, а останалите с местно значение, както църквата “Св. Димитър” с килийното училище и параклисът “Св. Пантелеймон”.

Чудесата на България


Анхиало и уникалната куполна гробница

Анхиало и уникалната куполна гробница


Кухата могила е едно от най-блестящите творения на античната световна архитектура, непознати за световното културно-историческо наследство.


детайли
Римски град Деултум – с. Дебелт

Римски град Деултум – с. Дебелт


На около 20 км западно от българският бряг на Черно море, на брега на Мандренското езеро се намира село Дебелт. Днес за него даже в България не всички са чували.  


детайли
Античен Несебър

Античен Несебър


Архитектурен резерват, част от световното културно наследство, включен в Списъка на ЮНЕСКО, старинният град Несебър се намира на малък полуостров край българския бряг на Черно море.


детайли
Созопол

Созопол


Преди 7500 г. хората вече са живеели на малкия полуостров в Черно море, където днес се намира прочутият град Созопол. В превод от гръцки Созопол означава „спасения град".


детайли