Област Благоевград


Регионален център: Благоевград - http://www.bl.government.bg/

Площ: 6449,5 км2 (трета по големина в България)

Население: 324 110 души (по данни от преброяване 2011)

Общини: 14 на брой - община Банско, община Белица, община Благоевград, община Гоце Делчев, община Гърмен, община Хаджидимово, община Кресна, община Петрич, община Разлог, община Сандански, община Сатовча, община Симитли, община Струмяни, община Якоруда

  • Разположение, релеф и природни дадености

    Разположена е в югозападна България. Гранична област на юг – Република Гърция, а на запад – с Република Македония. Във вътрешен географски аспект граничи с областите Кюстендил, София, Пазарджик, Смолян.

    През територията й минават главен път Е 79, международната ж.п. линия София- Кулата-Атина, част от теснолинейната ж.п. линия Септември-Добринище и автомобилни пътища от I, II, III  и  IV  клас. Структурата и развитието й са определени от релефа на територията. Обособени са в основни направления – долините на Струма и Места, с напречни шосейни връзки: Симитли-Предел-Разлог и Катунци-Попови ливади-Гоце Делчев.
    На територията на Благоевградска област са разположени 4  ГКПП-та: Станке Лисичково и Златарево – на границата с Р Македония, още Кулата и  Илинден – на границата с Р Гърция.

    През областта минава и един от десетте международни транспортни коридори - МТК№4.

     

    Релеф

    Релефът е разнообразен - и котловинен и планински. В нея се включват изцяло или отчасти най-високите планини в България – Рила, Пирин и Родопи, в които има територии с високопланински,  среднопланински и предпланински релеф. Макар и с по-малка височина, но с  планински релеф са и частите от останалите планини в границите на областта. По долините на реките Струма и Места са формирани редица котловини – Благоевградска, Симитлийско-Орановска, Санданско-Петричка, Разложка и Гоцеделчевска.

     

    Природни дадености

    Тук са разположени 10 планини – Рила, Пирин, Родопи, Влахина, Малешевска, Осоговска, Беласица, Стъргаш, Славянка и Кожух. Минават две от най-големите реки - Струма и Места и техни притоци. 

    На територията на областта са  обособени два национални парка – “Пирин” и “Рила”, един природен парк – “Беласица”, още десет  природни резервата – “Баюви дупки – Джинджирица”,  “Ореляк”, “Тисата” и “Юлен” в Пирин, “Парангалица” в югозападна Рила - “Соколата” в Малешевска планина, “Конгура” в Беласица, “Али ботуш” в Славянка - “Тъмната гора” и “Конски дол” в западни Родопи.

    Има обявени и 69 природни забележителности, както и  четири защитени местности. Териториите на областта са характерни с богата флора и фауна, и живописен релеф. Срещат се редки и защитени дървесни и тревни видове. Висшите растения са около 1400 вида, 58 от които - лечебни, 51 вида са защитени, а  101 са включени в Червената книга на Р България.

    Тук са съсредоточени 70% от всички минерални извори в България - над 230 топли и студени минерални извори бликат на територията на областта. Разположени са в почти всеки район – Сандански, Марикостиново, Рупите, Кресна, Симитли, Благоевград,  Огняново, Добринище, Разлог, Баня, Елешница и Якоруда, те са чудесна предпоставка за изграждане на мрежа от модерни лечебно-оздравителни комплекси и плувни бази, за развитие на туризма като цяло.

  • Климат, почви, води и гори

    Климат

    Специфичните климатични условия и релеф формират климатичното разнообразие: на север – област с преходноконтинентален климат, на юг – с преходносредиземноморски климат, а във високите части на планините – планински.

    Средиземноморското климатично влияние е изразено най-силно по долината на р. Струма и по-слабо в Гоцеделчевската котловина, по долината на р. Места. Това създава условия за развитие и отглеждане на голям брой топлолюбиви средиземноморски растителни видове и култури, за разлика от останалите райони в страната.
    Годишното разпределение на валежите е типично средиземноморско – с пролетен и есенен максимум в котловините и по ниските места и със зимен максимум във високите райони. Характерни за областта са летните засушавания, които в ниските части са продължителни.

     

    Почви

    По-голямата част от територията на областта е заета от канелените горски почви, подходящи за отглеждане на тютюн, лозя и овощни насаждения. Широко разпространени са и кафявите горски почви, които са заети от горски масиви, както и алувиалните и делувиални почви край реките, подходящи за зеленчукопроизводство. Най-високите части на планините са заети от планинско-ливадни почви, върху които са развити богати пасища.

     

    Води       

    Водното богатство на Благоевградска област се формира от двете главни речни артерии - Струма и Места и техните многобройни притоци – Благоевградска Бистрица, Лебница, Демяница, Пиринска Бистрица, Струмешница, Белишка река, Глазне, Канина, Туфча и др. Има и много карстови извори в планините Пирин и Славянка и над 160 циркусни езера в Пирин и Рила. Изключително природно богатство са минералните извори. Общият им  дебит представлява 70% от дебита на  минералните извори в страната.

     

    Гори

    Горският фонд в областта заема 346 739 ха /58%/ от територията й.  Делът му е предопределен от преобладаващият планински характер на релефа. Богатството му се формира от иглолистни /предимно от бял и черен бор/ и широколистни гори /бук, дъб, топола, кестен и др./ и  пасища. В планините растителността е етажирана – по-ниските части са заети от горун, воден габър и кестен /в Беласица/, черен бор и мизийски бук. Над тях е поясът на обикновения бук, смърча, бора , елата, бялата и черната мура. Най-високо е разположена аркто-алпийската растителност.

    Освен защитените територии в Благоевградска област има 109 402 ха гори, обособени като гори със специално предназначение. Лесистостта на територията на горския фонд е висока /52,6%/, което е около 1,7 пъти по-високо от средната за страната. По лесистост  областта е на второ място в страната след Смолян.

    Богатата растителност и подходящите климатични условия са предпоставка за изключително богат и разнообразен животински свят – насекоми, влечуги, птици. Те са благоприятни и за развитието на популациите от различни видове дивеч – благородни елени, сърни, диви кози, муфлони, диви свини, мечки, глухари и др.

  • История

    В региона са намерени останки от тракийски могили и антични селища. Има останки от величествените средновековни крепости, служели за охрана на планинските пътища. А само на 20 км. oт Благоевград в посока Мечи връх в Рила планина бе открито и най-голямото тракийско мегалитно светилище - обсерватория на Балканите. Храмът разположен на площ от девет километра и няма аналог на Балканския полуостров.

    Античността е белязана с  останки от Римски град /I – III в./ под днешния гр. Сандански; гр.Нейн / I -  III в./ близо до с. Долна Градешница, община Кресна; Римски град /I  - III в./ в м. “Рупите”, близо до гр. Петрич и Никополис ад Нестум /I  -VI в./ в община Гърмен.  В Благоевград и  в землищата на почти всички селища съществуват многобройни ярки следи от древните траки, римляни и гърци.

    Най-малкият град в България – Мелник, е истинска съкровищница на археологически, архитектурно-художествени и исторически паметници от Средновековието и Възраждането.

    Богата илюстрация на Средновековието са и Роженският  манастир, църквата “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в с. Добърско, както и останките от Самуиловата крепост край с. Ключ, строена в края на Първото българско царство.

    Възраждането е оставило ярки следи на територията на областта в развитието на занаятите, в строителството на къщи, църкви и метоси,  в създаването и утвърждаването на културно-просветни и художествени центрове. Добре запазени и поддържани са архитектурните резервати Ковачевица и Долен и много къщи, днес паметници на културата, а в Разложки и  Гоцеделчевски район има и много интересни църковни храмове.

    В Мелник и Банско възникват художествени средища на зографи, резбари и строители, които влияят плодотворно върху художественото мислене през Възраждането. Наследството им се нарежда сред най-значимите постижения на народния гений. Мелнишкото художествено средище и  Банската художествена школа са едни от най-ярките проявления в историята на българската култура.

    В гр. Банско са родени родоначалникът на  Българското възраждане Паисий Хилендарски, видният възрожденски книжовник, църковен и просветен деец Неофит Рилски, създателят на Банската художествена школа и  плеяда представители на школата и  участници в националноосвободителните борби. Банско е родно място и на световноизвестния поет Никола Вапцаров.

Чудесата на България


Мистерията на Рупите – Хераклея Синтика

Мистерията на Рупите – Хераклея Синтика


Един от първите тракийски градове на Балканите
детайли
Рилски манастир

Рилски манастир


Един от паметниците на световното културно наследствона ЮНЕСКО- суровият и величествен действащ Рилски манастир, се намира в Рила планина, само на 35 км от транс европейски коридор номер 4 (север-юг).


детайли
Чудото на Златолист и Преподобна Стойна

Чудото на Златолист и Преподобна Стойна


След гр. Сандански по пътя за Петрич, на 10 км от село Катунци в югозападна България, е разположен един от най-чудните храмове у нас, наречен на името на Св. Георги и познат още като храмът на Преподобна Стойна.


детайли