Мистерията на Рупите – Хераклея Синтика

Област Благоевград


Мистерията на Рупите – Хераклея Синтика

Търсенето на името на античното селище в местността Кожух има дълга история. Хераклея Синтика е един от най-значимите археологични комплекси в долината на Средна Струма, а най-ранните писмени сведения за района се срещат още в Омировите "Илиада" и "Одисея", книгите на Тукидид и Аристотел. Макар историческата информация от античността да е сравнително подробна, един от големите проблеми на съвременната наука е точната локализация на древните полиси. През 1930 година селището се споменава за първи път в публикация, като се основават на сведения от Тит Ливий за нападенията на Филип V Македонски срещу крепостта Петра, обитавана от тракийското племе миди. През 1958 година след изследвания се потвърждава името на града – Петра. През 1965 година останките от града са обявени за археологически и природен паметник на културата с национална важност.

 

Въпросът за името на античния град е решен едва през 2002 г. Тогава във фонда на Исторически музей - Петрич, е предадена масивна мраморна стрела с надпис на латински език, от който става ясно името на античния град - Хераклея Синтика. Епиграфските сведения намират потвърждение в книгите на Тит Ливий, Диодор, Страбон, Плиний Стари и Клавдий Птолемей.

 

Градът е бил населяван първоначално от тракийското племе синти. През античността те са живели в земите на Стримон (териториите по течението на река Струма). Изглежда че обществено-икономическото състояние на синтите в долината на Стримон било толкова напреднало, че започнала появата на селища от градски тип в техните земи. Намерените писмени находки са основно на гръцки език, но съществуват и такива с латински надписи. Открити са останки и от население с трако-гръцки произход, като не се изключва възможността да е имало и романизирана класа. При проведени археологически проучвания се установява, че градът е имал интензивен живот, за времето си е бил модерен – има наличие на канализация и са открити останки от занаятчийски работилници с множество готови и недовършени фигури. Открити са още монети и две оброчни плочки – на Херакъл и на Артемида. Влиянието на средиземноморския климат, наличието на извори с топла минерална вода, естествената природна защита, икономическата стабилност на местността и минаващия оттук път от Егейско море към вътрешността са предпоставка за активен културен и търговски живот. В резултат на направените научни публикации заключението е, че Хераклея Синтика е един от малкото сигурно локализирани големи антични центрове в района на Средна Струма.

 

След подновените разкопки на 26 септември 2012 година се установява, че древният град Хераклея Синтика край Петрич не е Петра!

 

Сотир Иванов, директор на Историческия музей в южния град разказва,че името на града идва от тракийското племе синти, живяло първоначално на Лемнос около VІІІ век пр.Хр. Самите гърци, от Омир насам, пишат за синтите, че под натиска на гръцката колонизация по крайбрежието, синтите се изнасят и заемат това пространство, което ние определяме като средна Струма – между Рупелския проход на юг и на север Кресненското дефили по долината на р. Струма. Определят ги като трако-пелазгийско племе. Пелазгите са, според древните гърци и техните автори, са най-древното население. Пелазги, траки и след това гърците - това са миграционните вълни, оказали влияние архитектурнип и облик на региона и неговата история.

 

Синтите са били интересни с това, че секли собствени монети. В средата е кривакът на Херакъл - отгоре Хераклея, а отдолу Синтике. Градът се самоуправлявал. На този етап на разкопките, Хреаклея Синтика съществува като град с градски институции от ІV век пр.Хр. до VІ век след Хр., или в продължение на 1000 години. В Исторически музей в Петрич се пази надпис на император Галерий от 308 година, по който се разбира, че той е посетил град Хераклея Синтика, и неговото обръщение към магистратите на града е поставено върху камък. Това са 24 реда латински надпис, с намирането на този надпис през 2004 година, стана ясно името на града – Хераклея Синтика.


Разкопките през 2007 г. разкриват градската инфраструктура, занаятчийска работилница, улици и стълби. Открита е и работилница за теракотени антични маски и фигури, включително и образци на баски, както и калъпи за тях. В нея са се правели и различни статуетки - на бог Дионис, предназначени за украса, което улеснява датирането на работилницата на ІІ – ІV век. Благодарение на нея се разбира и за движението на нашественици в региона - по времето на упадъка на Римската империя. Тук е имало четири пожара свързвани с класическите готски нашествия и действията на военните императори по време на кризата в Римската империя. Първото нападение е през 248 година, второто - в 268 година, когато готите са разгромени от император Клавдий ІІ Готски, третото - в края на ІІІ век и четвъртото - в началото на ІV век.


Директорът на историческия музей в Петрич припомня, че пророчицата Ванга, приживе твърдяла, че в града до Кожух е бил убит царски син. Дълго време се е смятало, че това не е истина, защото се считало, че Хераклея Синтика и Петра са еднин и същи град. "Но след последните разкрития, това наистина е възможно", коментира Сотир Иванов.

 

Хераклея Синтика е свързана и с последните трагични събития в македонския царски двор. Предпоследният македонски цар Филип V има двама сина – Персей и Деметрий. Разликата между тях е много малка тъй като те са от различни майки. Те имат доста различна политическа ориентация – Персей е антиримски настроен, докато Деметрий е проримски настроен. Персей, който се страхува, че властта може да премине в ръцете на неговия брат Деметрий, организира едно религиозно честване в Хераклея Синтика, което е много подробно описано в античните извори. Персей все пак се страхува от гнева на баща си и твърди, че няма нищо общо, затова натоварва своите хора в Хераклея Синтика да поканят Деметрий на това тържество и по време на вечерята е отровен, но тъй като не умира, е удушен с възглавница от един от приближените на Персей. Така се потвърждава тезата, че тук наистина е бил убит принц от царския двор и вероятен наследник.

 

Филип V се разгневява и решава да накаже своя син Персей и да обяви за царски наследник своя племенник Антигон, но умира от инфаркт. Няколко години по-късно Персей е разгромен от римляните и умира в римски затвор, а Македония губи своята независимост и постепенно се превръща в римска провинция.

 

Хераклея Синтика също е римска провинция и показва на света римска култура. Ясно се вижда и каква културна, икономическа и политическа разлика се получава в един регион, който е с много малка територия, но гъсто населен и много интересен – долината на средна Струма.

 

 

Древни светилища на Рупите

Местността Рупите се намира в Югозападна България, на 8 км. от град Петрич. Разположена е в землището на селото със същото име и е в близост до река Струма. Местността е оградена от хълмовете Кожух и Пчелина и е разположена в кратер на изгаснал вулкан, последния изригвал на територията на страната преди милион години. В тази област са разположени множество термални извори с слабо минерална вода, привличащи многобройни посетители.

 

Местността Рупите е популяризирана и от българската пророчица Ванга, наричана от народа баба Ванга или леля Ванга. Тук тя е живяла и приемала посетители. Когато я питали, защо е избрала да живее в на това място, тя отговаряла: "Имам определено време колко да стоя тук. Това място тук е много особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие една голяма тайна."

 

Този хребет, които споменава Ванга, всъщност е Кожух планина. Името на планината идва от формата на възвишението, наподобяващо наметнат кожух. Най-високата му точка е 281 м., но поради ниското Петричко поле се извисява величествено. През 1962 година е местността Кожух е обявена за природна забележителност заради вулканичния й произход и наличието на редки и защитени от Червената книга растителни и животински видове. В района се срещат 201 вида птици и оттук минава един от двата основни миграционни пътя на птиците през територията на България - Виа Аристотелис. Рупите са известни и с лечебната си минералната вода– с температура 75 ˚С, дебит 35 л/сек. и слаба минерализация.

 

Според ясновидката Ванга тази планина е ключ към разгадаване на миналото ни. Баба Ванга твърдяла, че там, където е кратерът, в древността е имало голям град, който бил погребан под огнената лава. Жителите му били високи и едри, обличали се в тънки и блестящи дрехи, наподобяващи станиол и били много образовани. В древността в района е имало три големи храма – „Света Петка”, „Света Богородица” и „Свети Панталеймон”. Според пророчицата нейната къща била в центъра, който свързвал трите древни светилища.

 

 

Легендата

Легендата, свързана с града, е разказвана от българската пророчица Ванга. Градът носи името на красива девойка - Струмица, дъщеря на местен владетел. Той живеел в палат горе на хълма, а дъщеря му в дворец долу в полето. Когато градът бил нападнат от силна татарска войска, храбрите му граждани не се предали и смело отбранявали входа към Хераклея Синтика. Струмица се качила на покрива на палата, за да наблюдава битката и видяла младия предводител на татарите. Влюбила се в него и поискала да го види от по-близо. Чрез таен проход излезнала извън града и доближила татарина. От близо й той се сторил още по-красив. Затова, когато я заговорил и попитал откъде е дошла, тя бързо издала тайния проход към Хераклея Синтика. Така неприятелската армия успяла да влезе в града и бързо го превзела. Много от жителите му били посечени, а баща й пленен. Когато разбрал владетелят, че дъщеря му е предала Хераклея Синтика и по нейна вина са убити хиляди жители, той я проклел, когато умре душата й да не намери покой, а земята седем пъти да отхвърля тялото й… На края на града местните жители казват, че от край време има издълбани седем стъпала - така земята отхвърляла тялото на Струмица.

 

Арт Виза България