Караокето е вид социално пеене

24.05.2013г.

Караокето е вид социално пеене

Актьорът Иван Матев е най-добрият караоке водещ сред актьорите. На сцената е от 1996 г. Бил е рекламно лице на БТК, водещ на кулинарно предаване, светски репортер, режисьор, консултант. Преподавател е  по актьорско майсторство. Участва и във филмите: „Под прикритие”, „Отплата”, „Етажна собственост”, „Стъклен дом”. От 2010 г. до днес реализира успешно собствено караоке шоу “Super Lubo’s Karaoke”.

 

Той бе специален гост на арт подиума в Планет клуб и демонстрира нагледно как да изваждаме емоцията от себе си по най-правилния начин. „Театърът ме научи на труд, срещна ме с много ментори, показа ми, как да освобождавам фантазията си, да „виждам“ интересното и забавното в сивото ежедневие, и най-вече да откривам пътеките до душите на хората.

 

За любопитната публика на Планет, Супер Любо бе откровен, че караокето не е работа за DJ. Водещият на караоке в цял свят се нарича КJ и е нещо средно между пеещ комик и тон инженер. Още: караоке е вид социално пеене със съвсем различни правила. Измислено е  в Япония през 70-те години на м.в. с цел японците да научат английски език.

 

„По десетобалната давам на изкуството и музиката осмици, защото знам, че можем повече. На държавната политика в областта на културата, пиша 1 с особено мнение!” – бе малката критика на Иван, пардон на Супер Любо.

 

 

Иване, коя от професиите ти, които изброихме се оказва решаваща за твоето самочувствие и израстване като личност и човек?

 - Мисля че актьорската работа е най-значимото ми занимание. Докато в ранното детство се лутах между кариерите на боклукчия, космонавт и водолаз, майка ми ме качи на 5 годишна възраст на сцената. Хареса ми и реших, че това е моята игра. Имах известни залитания към музиката в ученическите години, но театърът се оказа по-силен магнит. Вероятно поради факта, че театралните форми са стъпили в основата си на всички други изкуства и „творческата ми шизофрения“ има широко поле за изява именно там.  Театърът ме научи на труд, срещна ме с много ментори, показа ми, как да освобождавам фантазията си, да „виждам“ интересното и забавното в сивото ежедневие и най-вече да откривам пътеките до душите на хората.

 

Като режисьор и артистичен консултант, кои са най-ценните съвети, които си давал?

 - Винаги съветвам изпълнителите да търсят емоцията в себе си и да изиграват задачата си отвътре навън, да анализират ролята и ситуацията. Емоцията, която пресъздаваме за сцена, филм, фотосесия или концерт трябва да се ражда вътре в нас и чак тогава да има външно изражение. Очите са най-силното, но най-трудно за овладяване изразно средство на човек. През тях прозира душата ни, страховете ни, емоциите и мислите. Изкуството без мисъл се нарича халтура, чалга и т.н. Най-важното е да се забавляваш с това, което правиш.

 

На какво те научи живота до тук?

 - На всичко. Възпитаван съм по метода „сам си счупи главата и си извади поуката от това.“ Може би най-важният урок е,  че животът си е само твой, няма втора серия и е прекалено кратък, за да го губиш в дребни страсти, пестеливост, отчаяние, подчинение някому, преследване на нереални цели и бягство от себе си. Свободата е най-ценното нещо, усмивката - най-силното оръжие. Често си повтарям уроците на Мастър Йода от Междузвездни войни "Силата на джедая идва от Силата. Но пази се от тъмната страна - гняв, страх, агресия. Тъмната страна на Силата са те". Да тълкувам ли кое е Силата?

 

Сега конкурираш DJ-ите със собствено караоке шоу, това свое призвание кога го откри?

 - Първо едно уточнение, караокето не е работа за DJ. Водещият на караоке в цял свят се нарича КJ и е нещо средно между пеещ комик и тон инженер. Даже в идеалния вариант караоке се прави от двама, тон инженер и водещ. Това, че у нас караоке се води от пеещи диджеи е една странна практика, в повечето случаи недоизпипана работа. С малки изключения, разбира се.

Като повечето актьори на свободна практика, преди 4 години, имах един период от 6-8 месеца без работа и без план за по-нататъшно кариерно развитие. Дълго мислих, самосъжалявах се и се вайках, докато един ден не ми хрумна да превърна едно свое старо хоби в професия. Реших да го направя различно от това, което бях виждал по клубовете.  Обикновенно у нас, за да си поръчаш песен, отиваш при един надменно гледащ те човек, извиняваш му се, че го притесняваш и му казваш молбата си. Той те поглежда сякаш току-що му се е наложило да се раздели с единия си бъбрек в твоя полза и след като пусне 10-те поредни парчета на русата виеща мацка, може да получиш, и своето първо парче без ефекти, без представяне, и често без предупреждение.

Поразрових се из интернет, за да проверя световните практики. Оказа се, че Караоке е вид социално пеене със съвсем различни правила. Взех назаем два микрофона от Цецо Елвиса, два дълги кабела от БТК и така започнах.

 

Може ли караокето да развива гласа?

 - Определено, да.  За последните 4-5 години съм увеличил диапазона си с поне 4 тона в низини и височини. Техниката ми е по-добра и не преграквам. Това ако не е развитие, здраве му кажи. Хората, които идват редовно се превръщат в добри певци пред очите ми.

 

Какви хора идват на караоке, всички ли могат да пеят?

 - Всеки път казвам едно и също на хората. „Това е караоке, а не Мюзик айдъл.“ Караокето е измислено в Япония през 70-те години на миналия век с цел японците да научат английски език. На караоке човек идва за да разпусне и да се изяви. Идват от таксиметрови шофьори до политически фигури: лекари, летци, студенти, актьори, брокери, музиканти, бизнесмени… Всичко живо пее! Всички са приятели и никой, никого не освирква. Всеки получава своите аплодисменти. Така ги уча.

 

Какво мислиш  за състоянието на българската музика и изкуство? Как ги оценяваш по десетобалната система?

 - Темата е дълга и болна. Наскоро чух една мисъл: „Правителство, което не подкрепя културата, не доживява края на мандата си“… Видяхте какво стана. Но за един народ можеш да съдиш по културата му. А когато културната политика на едно правителство се заключава до ракийката, „Батальонът се строява” и Винету, нещата не търпят развитие.
Но въпреки държавата, ние имаме своите творци и се радвам, че те не спират да работят. В популярната музика нещата се развиват добре в последно време. Благодарение на телевизионните риалити формати има подем в тази посока. Сериалът  „Революция Z”, пък върна модата на рока, което ме радва. Чалгата няма да я коментирам, въпреки че и там дочувам китарни рифове все по-често. В сценичните изкуства ме дразни комерсиализацията и „наркоманското новаторство“. Марихуаната определено не трябва да се легализира. Пречи на творците. Причинява творческа импотентност.

По десетобалната давам на изкуството и музиката осмици, защото знам, че можем повече. На държавната политика в областта на културата пиша 1 с особено мнение!

 

А за модата? – ти интересуваш ли се от нея. Ти модерен човек?

 - Според мен, подчинението на модни течения е за хората без въображение. Подбирам си дрехите, без да робувам на марки и наложени клишета. Важното е цветовете и материите да се съчетават, останалото е фантазия. Обичам практичните дрехи, веселите неща… Според случая! Важното е да не срещам свой клонинг по улиците.

 

Арт Виза България

Снимка: Алберт Барух