Караджов камък, Кръстов камък и Белинташ

Област Пловдив


Караджов камък, Кръстов камък и Белинташ

Село Врата е единственото в България, което се намира до три природни забележителности - тракийското светилище Белинташ, Караджов камък и Кръстова гора. Заради причудливите скални образувания тук се носят легенди за кацащи извънземни кораби и обикалящи напред-назад великани.

 

До селото, в което живеят 11 жители, се стига по тесен живописен път, който наскоро е преасфалтиран, на много места има чешми и беседки за почивка. На три километра нагоре е Белинташ, а по друга пътека се тръгва за Караджов камък, най-далеч остава Кръстова гора.  Доскоро повечето от каменните домове бавно се рушали, но вече за част от къщите има купувачи. Надеждата е в туризма - селото се пълни през уикендите, а и все повече чужденци посещават Врата. Идват японци, американци, дори нигерийци, дъхът им спира пред величествената природа. През лятото за 2-3 месеца тук се заселил и руски автор, за да се усамоти и напише роман. Създали му всички удобства, заради него в селото дори прекарали интернет. Гостоприемството на местните е известно - свикнали са да упътват объркал се турист или да го приютят и нагостят с родопски специалитети.

 

Врата е последното селище преди загадъчното скално плато Белинташ - делят ги 3 км. Масивът се намира на 1260 м над морето в Родопите. Изкачването е за около час бавно ходене, наклонът не е много стръмен. "Дори дърветата имат причудливи форми, сякаш си попаднал във филм за Хари Потър", казва 40-годишната Ивелина Стоева от София. Тя посещава за втори път Белинташ, а целта й е да стигне до Дървото на мечтите на върха и да остави салфетка с пожелания.

 

В района на централни Родопи, в землището на селата Мостово и Сини връх са пръснати няколко светилища. Те представляват тракийски модел на света, а трите извисяващи се върха – Караджов камък, Кръстов камък и Белинташ – олицетворявали съответно света на мъртвите, света на боговете и този на живите.

 

През времената центърът на този комплекс от светилища се е менял – в древна Тракия център е бил връх Белинташ, през неолита центърът се измества на Караджов камък, а за християнската религия от най-голямо значение бил Кръстов връх (другото наименивание на Кръстова гора). Съвпадение или не, съвсем наблизо се намира и друго свещено място, свързано с мюсюлманската религия – Енихан Баба теке. Средоточието на толкова окултни места, обединяващо различни религии само потвърждава осезаемата и без друго положителна енергия на Родопите.

 

И до днес местността е от най-големите загадки на Родопите. Историци и експерти развиват различни теории за значението на Белинташ. Археологическите проучвания са на път да докажат, че светилището е от времето на каменно-медната епоха, т.е. 5 хилядолетия Пр. Хр., което го прави по-старо от Перперикон. Мястото се смята за средище на бесите и тракийското божество Сабазий. От върха на платото пък се открива невероятна гледка. Според археолозите платото е било обградено от каменна стена през IV-III в. пр. Хр., а след това скалните късове мистериозно са съборени. По скалите са изсечени стълби, вдлъбнатини, дупки и рисунки, които според изследователите датират от 5-ото хилядолетие преди н.е. или 2000 г. преди Хеопсовата пирамида. Светилището е оформено като каменна чаша от риолитна скала. Кладенците на платото туристите определят като космически кратери, а някои астрономи пък виждат в тяхното разположение копирани съзвездията Малка и Голяма Мечка, Лъв и Орион. Белинташ е един от "кандидатите" за мястото, където Ной привързал кораба си след потопа. И за това, както и за кацащи извънземни, поне засега доказателства не са открити.

 

При последните си проучвания археолози са открили фигурки на жена, сребърно капаче, стрела, рибарски мрежи, тежести за стан, вретено и керамичен съд за разтапяне на метал от каменно-медната и късната бронзова епоха. На скалите има фрагменти от огнища и олтар с украси, където се е изливало вино, мляко или кръвта от жертвени животни. Олтарът е обърнат на изток, което говори, че древните хора издигали в култ слънцето. Те използвали платото като обсерватория да наблюдават движението на небесните тела.

 

Друго интересно място, която тръгва от Врата, е Караджов камък. Мястото представлява кръгло скално образувание, а на средата има заседнал огромен каменен къс. Не е обезопасено, но туристите използват метална стълба за изкачване. Местните разказват, че на скалите древните хора почитали мъртвите. Караджов камък наподобява Белинташ, но е по-малък.

 

От другата страна е Кръстова гора, където според легендата в недрата на планината е заровена частица от разпятието на Христос.

 

 

Автор: Арт Виза България

Снимка: Милена Колева