Институционалният сайт в ролята на социален регулатор?

25.12.2015г.

Настоящата статия има за цел да очертае една нова съвременна комуникационна потребност и реалност - интерактивна и динамична, наложена ни от развитието, както на технологиите, така и на медиите. Малцина знаят, че сайтовете на институциите след 2000-та г. бяха заложени като новата комуникация на държавата с обществото - моделът на вътрешна и външна комуникация, който да осветли дейностите на административния апарат, и да постави акцент на нуждите на обществото от бърза и навременна информация.

 

На практика това още не се е случило, и сайтовете на институциите у нас днес представляват своеобразно струпване на информация, с карта за ориентир за това кое къде да намерим.

 

В сегашният си вид, масово като по калъп, всички пресслужби на институции произвеждат на сайтовете си „новини”, които всъщност не са новини, а информации за медиите, от които медиите да направят новини. Вместо съобщения пък публикуват обяви за търгове и обществени поръчки. В информационен поток „На фокус” на  сайта на Министерство на младежта и спорта е публикувано дори политическо обръщение на министър, което е недопустимо за всяка демократична институция.

 

Факт е, че информацията дори да е налична, е разхвърляна така, че в повечето случаи отнема един или повече дни, за да бъде открита, събрана, прочетена и използвана, а това създава сериозна предпоставка за дезинформация и объркване. Разглеждането на комуникациите и PR-а като  експликация на качествено  променените форми на социалност, ги обвързва с нови изследвания и измерители, а  това може да постави основите на ново мащабно социално явление, в което всеки гражданин да може да участва отговорно и равностойно.

 

Участието в социалния живот е културна норма. Тя предполага реализъм, самодисциплина, контакт с другите представители на обществото и най-важното - обмен на информация, идеи и коментари. За постигане на нормална комуникация е нужно, както отделните личности, така и администрациите на различните корпорации и организациите, били те частни или държавни,  да имат определено ясно поведение на обществената сцена.

 

Медиите придават публичност на всяко значимо обществено събитие. „Връзките с обществеността” на институциите в практически аспект са ИНСТИТУЦИОНАЛНИ КОМУНИКАЦИИ (ИК), с които се осъществява информационна политика, адекватна на целите на организациите, с оглед постигане на разбиране и одобрение от различните публики. Под медийна политика в публичната комуникация днес се разбира специфичната и професионално реализирана дейност на администрацията на всяка структура или организация с медиите за постигане на основната цел – пълноценно и ефективно сътрудничество на една организация с нейната целева публика, спечелване на общественото мнение.

 

В 2014 г. гражданският одит на Програма „Достъп до информация” (ПДИ),  обхванал 490 институции - органи от системата на изпълнителната власт на централно, териториално и местно ниво, независими органи на власт и Националния осигурителен институт (НОИ), и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), препоръча  следното (Годишен доклад за 2014 (Жулева Г, 2014)[1]:

  • да се определи звено в администрациите, координиращо онлайн публикуването;
  • вътрешните информационни системи да са ориентирани към публиката;
  • да бъде определен редът за публикуване и  да се осигури на актуалността на информацията;
  • да се унифицира реда за работа с електронните заявления, който да не противоречи на ЗДОИ;
  • да се определи звеното в администрацията, отговорно за осъществяването на контрол на работата по заявления и активното публикуване на информация;
  • да се вземат мерки за повишаване на финансова прозрачност и бюджетната прозрачност включително и на договорите за обществени поръчки.   

 

Констатации  и проблеми

 

Наблюдава се значително подобряване на онлайн публикуването, свързано с административните актове на органите на власт, добро изпълнение на публикуването на актовете на общинските съвети, подобрява се активното публикуване на бюджетите, на онлайн регистрите, услугите. Наблюдава се изключително разнообразие на структурата, съдържанието и форматите, в които се качва задължителната за онлайн публикуване информация. Не съществува обаче унификация на страниците, с изключение на областните администрации, регионалните здравни инспекции, регионалните инспекции по околна среда и водите.     

 

Очевидно в много малко институции публикуването в интернет е свързано с формирани вътрешни екипи, които да определят задължителната за публикуване информация. Тази констатация, може да бъде направена и на основата на прегледа на вътрешните правила по ЗДОИ  на много от органите на власт. Необходима е детайлизация на някои от сега съществуващите категории подлежащи на онлайн публикуване. Няма унификация на работата с електронните заявления и изпращането на информация по електронен път. Но липсата на координиращ и контролен орган за активното публикуване на информация в интернет страниците, става основен проблем на администрациите.

 

Нуждите на новото гражданско общество катализира все повече интеграционни процеси в ЕС, където страната ни е пълноправна членка и се налага във всеки един момент заинтересованите комисии, и структури на тази общност да знаят  какво става у нас. В този ред на мисли предизвикателството пред сегашната система за институционална комуникация и пресцентрове е огромно, защото в България липсват адекватни изградени такива комуникационни стандарти, професията е все още нова, а ролята й се подценява от органите, както на законодателната, така и на изпълнителната власт.

 

Д-р Мария Любенова