За изкуството и пеперудите - монолог на един млад художник

09.10.2015г.

За изкуството и пеперудите - монолог на един млад художник

Родена съм в град Враца на 23.08.1988 г. Като всяко дете, играех, рисувах, бели правех, нормално детство. Първите ми рисунки са с моливи - рисувах всичко което виждах - дървета, цветя, камъни, хора. Когато не рисувах -  танцувах и измислях нови модели дрехи…летях. В основното училище във Враца, където учех, си спомням и сега като много специален момент малката изложба на измислени мои комикси, която бе открита и споделена със всички много време. В средното училище вече знаех какво искам и записах моделиране и конструиране на облеклото. Там съчетавах двете си страсти рисуването и модата. После завърших в ЮЗУ „Неофит Рилски”, Благоевград „Промишлени изкуства и мода” – бакалавър, както и магистърска степен по „Маркетинг и реклама в модния дизайн”. В момента работя в модно ателие за развитието на нова марка дамско облекло.

 

Трудно ми е да опиша как изглежда творческият процес за мен. То просто е вътре в мен и понякога започва да прелива и шуми, търсейки си нетърпеливо изказ и път в различни форми. Това, че се занимавам в момента с мода - работя като дизайнер, ми помага много да живея в хармония със себе си и изкуството. Някои от идеите в картините ми идват именно от там.

 

Хората наричат процеса вдъхновение, а аз порив. Най-често рисувам със сух пастел, защото техниката и резултатът е същия като този с въглена. Вдъхновението идва с рисуването, смесването на цветовете един в друг, това ме надъхва още повече и с нетърпение чакам крайния резултат. Няма определени правила или техники, които спазвам – въпрос на усещане е.

 

Нямам и еднакви картини, нито любими теми, просто рисувам светлината.  Обичам да се поставям на мястото на публиката, която докато  гледа картината, търси някакво обяснение, а такова всъщност няма. Това те именно грабва в тях. Абстрактното ме привлича особено, заради цветните състояния, които се получават на листа – вълшебно  е да работиш с инструменти като хармония, цвят, форма, любов, чувства. И е много е трудно, но предизвикателно. Затова и абстрактните картини се приемат с душата, а не с очите и с разума. Както при музиката - не я виждаме и разбираме, но това не пречи да ни вълнува. Трябва да се слуша, не да се разбира.  

 

От световните художници, които ме вдъхновяват на първо място е Салвадор Дали. Няма негова картина, която да не харесвам. На второ място са художниците импресионисти от 19 век - Пол Сезан и Клод Моне. Едгар Дега също е специален за мен – може би заради балерините му. А от българските художници харесвам Бенчо Обрешков, Златю Бояждиев и Владимир Димитров Майстора.

 

Но професията „художник” в България е много трудна. Почти невъзможно е само от това да живееш. Ако искаш непременно изкуството да е твоя живот, то тогава трябва да са няколко – за да можеш да преливаш и балансираш, а и да се зареждаш от тази промяна на състояния. При мен работи прекрасно съчетанието с модата, въпреки, че не все още не съм известно име.

 

Като равносметка от всичко до тук мога да кажа, че изкуството и   модата ме научиха на много неща за живота и хората. Може би съм вече и малко психологJ, но друго искам да кажа - трябва да се научим да летим като пеперудите и когато кацаме на различни цветя, да можем да съзерцаваме света през очите на любовта и мига. Но преди това трябва да сме се научили да обичаме и ценим първо себе си и да уважаваме своите потребности. После разбирането на другите става лесно и всичко си идва на мястото!

 

Цветелина Горанова