Георги Петров

Георги Петров


Георги Петров е роден на 25 юли 1978 г. в Добрич. Живее и работи в София. Възпитаник е на Лесотехническия университет и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив. завършил е магистратура по арт мениджмънт. Собственик на авторска галерия в гр. Добрич. Твори предимно съвременна пейзажна живопис.

“Живописта за мен е сърцебиене, любов, усещане, хъс, състояние, настроение, преживяване, емоция, понякога спонтанна, но винаги правена с отворена душа… Тя се ражда от взаимодействието между двата свята – в нас и извън нас, създаваща друга, своебразна реалност, вдъхновена обаче невинаги от измислени герои и случки…“

Рисуването е едно тайнство. Попаднеш ли във водовъртежа му, отпадат всякакви правила, канони, забрани. Всичко прелива в една условност, в която даваш особена, непредсказуема, освободена изразителност на натрупванията, на изригванията в душата. Получава се многопластов екстаз – на движението, на ритъма и разгръщането на цвета. Някаква своеобразна магичност, на която си подвластен.

Тогава изгубваш представа за реалност, за време. Всичко е там – във фокуса на един градеж, една мистерия, която превзема пространствата извън тебе, за да сътвори нов свят, понякога труден за осмисляне или сложен като емоция, която си успял повече или по-малко да синтезираш в творбата си.

Оттам и различният прочит на картината, различното въздействие и възприятие"- думи на Георги Петров.

Живописта за него е любов. С нея изразява своите мисли, чувства  и видения. Може би затова реалността, която изобразява е сюрреалистична, но и импресионистична, прокрадва се от време на време като вятър модернизмът на Дали и превръща в символични абстрактни пропорции цветята и морето, брегове и гори, къщи и хора.  Друго характерно за него е, че обича да експериментира и всеки път внася нови и нови елементи в картините си. Той го нарича развитие, но според негови колеги е по-скоро професионализъм и уравновесеност. И въпреки всичко стилът му е разпознаваем и без подписа му в долния ляв ъгъл на платното, нещо достатъчно показателно за бъдещето на автор, за когото тепърва ще се говори и пише.                                                                           

 

По-важни самостоятелни изложби:

2011 г. Банско, Кемпински Хотел Гранд Арена

2010 г. Питсбърг, САЩ, Галерия BMNECC

           Бостън, САЩ, Галерия Спрингстеп, фейсбук изложба „Парола любов“           

           Ню Йорк, САЩ , Галерия на Генерално Консулство на Р България

           Ню Джърси, САЩ  Алфа Арт Галерия

           София, Radisson Blu Grand Hotel, Facebook изложба “Парола Любов” 

2009 г. Пловдив, Салон на изкуствата “Импресия“

           София, Къщата на Jessica, под надслов “Петият сезон” 

           Братислава, Словакия , Галерия БКИ 

2006 г. София, Галерия „Асен Василев“ под надслов “България – моята приказка”

           София, Народно събрание на Р България

2005 г. София, Галерия Маестро 

            Братислава, Словакия , Галерия БКИ 

2004 г.  Виена, Австрия, Дом Витгенщайн 

            София, Галерия на вестник Труд

            Добрич, Откриване на авторска галерия “Георги Петров” 

            Париж, Франция, Посолство на Р България

2003 г.  Берлин, Германия, Български културен институт                                     

            София, Галерия “Триадис”

            София, Унгарски Културен Институт

2002 г.  Варна, Галерия “Актив Арт” 

            Будапеща, Унгария, Български културен институт 

            Варшава, Полша, Български културен институт

2001 г. София, Народно събрание на Р България

           София, Кемпински Хотел Зографски 

           Варна, Галерия “Артеа” 

2000 г. София, НДК, Салон на изкуствата

1999 г. София, Галерия “Драка” 

1997 г. София, Галерия “Старинния файтон” 

1995 г. Добрич, Художествена галерия 

 

Участия в колективни изложби:

2009 г.  София, Галерия Лик – “Приказки от безкрая” – съвместно с Aлександрина Караджова

2007 г.  София, Галерия „Бохеми“ – изложба живопис под надслов “Реалното и извън него”

2006 г.  Бизнес парк София, “Business 2 Art” Ace HR services

2005 г.  Мюнхенгадбах, Германия, Замък Вилкрат Насауер Щал

2004 г.  Париж, Франция, Откриване на Български културен институт

2002 г.  София, Унгарски Културен Институт

            София, Галерия “Триадис” – Изложба с благотворителна цел

            София, Галерия “Витоша” под надслов “Духовни послания”

2000 г.  София, Галерия “Ирида” под надслов “Носталгични пейзажи”