Времето на New-age обществения дневен ред и интернет

25.12.2015г.

Новите технологии, особено комуникационните, имат уникалната способност да създават мигновени представи за леснота и достъпност, и да повишават самочувствието, и самооценката. В своята историческа хронология, масмедиите не помнят подобна форма на внушение и умножаване на възможните сценарии за различност,   и екстрена информационна еволюция, както днес.

 

Какво са медиите – начин на общуване между хората, средство за препредаване на информация; средство за манипулация; платформи за диалог между институциите; фактор за взаимодействие на индивидите със заобикалящия ги свят; социализация, културен феномен или комуникационна сензация?

 

Който и отговор да предпочетем, трябва да знаем, че медиите не са това, което бяха – традиционни, печатни или електронни, а вече ново New-age поколение. Терминът се отнася и до организациите, които контролират всички тези технологии.

 

Настоящата статия акцентира на постижението на дигиталната глобализация  - New-age медиите и сайтовете на институциите в България, на които с развитието на икономиката на знанието, са  вменени голям брой разяснителни и образователни функции, насочени към гражданите, и бизнеса. Всъщност ролята на образователен интернет пътеводител, превърна сайтовете на институциите в новите институционални медии, които всеки ден ни помагат да бъдем по-независими и да се информираме директно от първоизточника.

 

Образователният профил на сайта-институция, е нов образователно-информационен феномен, който тепърва ще се развива и модернизира. Новото дигитално общество, част от което сме всички, с новите ни потребности от бърза и навременна информация, е реалната причина за медийните трансформации и в институционален план.  

 

Няма да сме далеч от истината, ако допуснем, че многобройните и разнопосочни източници на новини и информация достъпни в интернет, е възможно да предизвикат, и края на явлението „адженда сетинг” в досегашният му вид, още да спомогнат за установяването на нов медиен, и обществен дневен ред. Някои социални наблюдатели предсказват дори край на възможността за определяне на дневния ред на обществото от медиите, понеже публиките се разпадат и сливат, и на практика всеки придобива правото да създава свой уникален дневен ред, базиран на многообразната комбинация  от новини и информационни източници[1].

 

Представата за бъдещето на медиите вече се основава върху множество медийни и персонални "адженди" с малка социална кохезия, с широко разнообразие, и възможност за постоянно обновяване на информацията.

 

Новите възможности и техническият прогрес промениха всички сфери на социалния живот, предизвиквайки фундаментални преобразувания. Очевидно е, че сме свидетели на процеси, в които дневният ред на обществото се подменя с включването на нов дигитален ракурс. Съвременното виртуално общество сигнализира за нуждата от различни модели на общуване с институциите и властта; изисква модели базирани на мрежовата комуникация и дигиталния език, и свързани с изразните средства на новата мултимедийна среда.

 

Всъщност обществото има потребност от изцяло обновен комуникационен апарат на действащи институции, от предефиниране на медиализираната реалност, от внедряване на нови модели и канали на обществена комуникация.  

 

Все по-належаща става е нуждата от внедряването на нов модел на образователни институционални медии, които да гарантират достъпа до информация, развитието на гражданските комуникации, прозрачността и диалога. За да се промени картината, е необходима динамична комбинация от различни инструменти и нови модели на публична комуникация, защото:

 

1. Институционалният сайт трябва да изгражда и формира модерната визия на институционалния PR, а не просто да бъде някаква платформа с информация в пространството. В този смисъл той – сайтът, трябва да дава постоянно обновена информация на своите граждани и публики.

 

2. Всяка институция контактува с различни публики, по различно време и на различни нива и потокът от информация трябва да бъде целенасочен, контролиран и динамичен.

 

3. Институционалният сайт днес вече се разглежда като специфична образователна медия, защото е носител не само на информация, но също и на формиращи познавателни диспозиции.

 

Въвеждането на нов вид про-активен подход е изключително необходим и внедряването му би решило същностни информационни, познавателни и комуникационни проблеми, свързани с прозрачността, достъпа до информация, и реалните граждански свободи.

 

Разглеждането на институционалния сайт като образователна медия налага и един иновативен подход, като експлицира няколко важни акценти, свързани с факта, че той трябва също да стимулира анализаторското отношение на публиките към ставащото в институциите, да активизира мисленето на хората, да стимулира търсенето от страна на социалните субекти на нови знания и информация. Това са все интерактивните индикатори на модерното образование. В този смисъл въвеждането на фигурата „образователна медия”, инициира идеята за новото предназначение на институционалния сайт в условията на дигитална глобализация и го причислява към категорията медии от ново поколение - New-age.

 

Новите комуникации са интерактивни. Днес светът е информационно - глобален, под мощното въздействие и обхват на средствата за масова комуникация, материално-техническата унификация и урбанизация. Преходът към „информационно общество” няма алтернатива. Целта е огромното количество информация да бъде представено по най-ясен начин за най-кратко време, а този комплексен процес на функционална диференциация и структурно изграждане на разширяващите се нови медийни системи е във фокуса и на модерната семиотика.

 

Мрежата е медията на мислещите хора, но тя изисква действеност и активност. Истината е, че като всяко ново средство за масова комуникация, което се налага върху останалите, интернет изисква бързи промени на мисленето и на медии, и на политици, и води след себе си сериозни структурни модификации. Интерактивността е явлението, което ще променя реалности и политики, като въздейства многостранно, интегрирайки много видове комуникационни техники и канали, и ние ставаме свидетели на  зараждането на общество, в което институциите, лидерите и обикновените хора, имат равен шанс, и равни права да участват в общуването със собствените си позиции, вярвания, професионални възможности.

Д-р Мария Любенова

[1] Доклад на ЛАБОРАТОРИЯ ЗА МЕДИЕН МОНИТОРИНГ, февруари 2014: www.fmd.bg, www.kas.de