Анхиало и уникалната куполна гробница

Област Бургас


Анхиало и уникалната куполна гробница

Ако внимателно се вгледаме в плана на архитектурния паметник край Поморие, ще забележим, че той определено прилича на "ключ". Като че ли изключителен тракийски архитект ни напомня, че той наистина е изградил съоръжение, с което може да отключи портата на невидимия свят и да ни въведе в него. Какво още може "да отключи" този ключ? Археоложката Цоня Дражева - директор на Регионален музей - Бургас, уточнява, че всъщност некрополът е бил с много повече могили. Това е бил Градът на мъртвите на Анхиало. Поне 16 могили от него са били описани през 1912-1942 г. А още има хора, които убедено разказват, че от тази гробница тръгвали подземни тунели, които водели чак до края на стария град на Палеокастро.

 

Един друг въпрос изниква с опознаването на този античен паметник. Това, че по едно и също време нашите тракийски предци изграждат под обичайните си могили - сгради, които имат доста различна архитектоника. Очертават се главно три типа: такива, които са оформени отвътре с гладко издялани камъни, като тази в Мезек. Другият маниер наподобява архитектониката на гръцки храм в дорийски стил като тази в Старосел и с кариатидите в Свещари. Третият тип са оформени с мазилка и изографисани.

 

Това разнообразие от стилове не е предизвикано само от различния персонаж, поставен в тях, а говорят за едно различно естетическо виждане за живота в отвъдното.

 

Независимо, че гърците са възприемали населението от Дунава до Егейско море и западната част на Мала Азия под общото название траки, племената и народите с това име се оказват доста различни.

 

Кухата тракийска могила край Анхиало е била за първи път изцяло проучена и по археологичен път през 1972 г. Михаил Лазаров е археологът, Тома Петров е архитектът, които правят разработката за нейната консервация и реставрация, а проф. Иван Венедиков, когото наричат създателя и вдъхновителя на тракийската археология, е бил научен ръководител на екипа реставратори.

 

Тогава могилата е била подготвена за среща със съвременните хора. Безспорно тракийската архитектура, скрита под могилите и достигнала до нас след хилядолетия, си е направо загадка, която учените тепърва трябва да разгадават. За голямо съжаление често археологическите проучвания разпокриват могилните насипи, демонтират до последния камък съоръжението, без да го реставрират, както това стана при Мишкова нива в Странджа и в нос Колокита край Созопол. А навярно и на много други места.

 

"Могилите са не само източник на исторически сведения, а и силни енергийни "съоръжения", които правят страната ни силна и уникална.

 

Преди Анхиало (днешният град Поморие) да се превърне в колония на Аполония (днешния град Созопол), той е бил тракийско селище. С неговото завладяване аполонийците са смятали, че ограничават влиянието на Месембрия върху местното тракийско население от вътрешността на крайбрежието. Колонизаторите обаче не са били в състояние да приобщят траките към своите сакрални обичаи. Гърците са погребвали своите мъртви в индивидуални гробове, а траките в повечето случаи са ги изпращали при боговете чрез трупоизгаряне.

 

Анхиало е получило автономия по времето на император Траян (98-117 г.) и една доста обширна територия за управление. Това е привлякло голяма част от тракийското население на областта да се пресели в него и да го превърне за кратко време в многолюден град.

 

Най-точна представа за материалното състояние на крайбрежните градове ни дават сечените монети в този период. От І до ІІІ в. Аполония е сякла 20 типа монети, Месембрия - 57, а Анхиало - 199 вида. Последвалият невероятен просперитет на Анхиало се дължи на това, че римляните заварили един център на тракийската стратегия - административна област от времето на последните тракийски царе Реметалк І (12 г. пр.Хр. до 12 г. сл.Хр.), Реметалк ІІ (19 г.- 38 г.) и Реметалк ІІІ (38 г. - 45 г.). През късната римска епоха Анхиало е голям и красиво устроен град.

 

Според изискванията на тогавашното градоустройство, той е бил укрепен с високи крепостни стени. Внушителният им силует за пръв път е гравиран върху монетите, сечени по времето на император Комод (176 г. - 192 г.).

 

Има много и различни хипотези по предназначението на античната сграда под могилата край Поморие, епохата на изграждане и ролята й в социума на тракийското общество. Всички те доказват само едно – този архитектурен паметник е уникален по замисъл. Кухата могила е едно от най-блестящите творения на античната световна архитектура, непознато другаде.

 


Куполната тракийска гробница от Анхиало

 

Куполната тракийска гробница край Поморие е куха и наподобява култова сграда, която археолозите отнасят към ІІІ век пр.Хр. Паметникът е от римския период при строителството, на който е използван тракийският модел на куполния свод. Гробницата се намира под насипа на надгробна могила, със западен коридор дълъг 22 метра, кръгла камера с диаметър 11,60 м. и височина 5,50 м. Съоръжението е изградено от камък и тухли, с оригинално засводяване на централното помещение.

 

Едно от интересните неща, което се набива на пръв поглед, е централната колона, в която има врязана спираловидна стълба. Тя отвежда до горната част на гробницата и я отличава от останалите тракийски гробници, познати на археолозите. Типично за всички останали е, че те са затваряни отпред. Останалото се допълва от разказите на археолози и архитекти.

 

През 40-те години военните си избрали върха на могилата, за да изградят отбранително брегово съоръжение. Така са били унищожени дромусът - дългото преддверие, отвеждащо към централното помещение, и две странични помещения. По-късно иманяри на свой ред пробили свода пред входа за дромуса и голяма част от могилния насип се е свлякъл във вътрешността. Част от повърхността на свода и зидарията на централната колона са били вандалски разрушени. Въпреки, че липсва част от детайлите и оформлението, архитектониката на сградата е уникална и много красива. Това разказва арх. Дунка Герганова, имала задачата през 1956 г. като архитект на тогавашния Окръжен музей в Бургас да почисти вътрешността на могилата от пластовете пръст, за да се разкрие пространството в нея. Дотогава паметникът не е бил обект на експониране и опазване от страна на държавата. Тя твърди, че гъбовидното пространство с кръгла средна колона е единственото по рода си в световното културно-историческо наследство и че кухата могила е едно от най-блестящите творения на античната световна архитектура.

 

В онези години от могилата са изнесени около 250 - 300 куб. м пръст, а реставрацията на разрушената зидария е възложена на преподавателя по въведение в архитектурата във Варненския университет проф. Петър Карасимеонов. Знаци сочат, че сградата е била крематориум. Следите от различни цветове по стените кара специалистите да предполагат, че помещението е било изцяло изографисано. Това е отбелязано и в книгата "История на Поморие" от проф. М. Лазаров. Коминът е достатъчно висок, за да създаде необходимата тяга. Ако е било направено изследване на саждите, хипотезата е имала шанс да стане научен факт. Впоследствие, когато се разкрили цялата дължина на дромоса и фланкиращите го помещения, това предположение се затвърдило.

 

По всяка вероятност в тези помещения се е извършвала предварителната подготовка на тленните останки за кремиране. В дясното крило вероятно са подготвяли телата на мъжете, а в лявото - на жените. Вътрешният диаметър на колоната е малко повече от метър и не може да става и дума за натрупване на дърва подобно на кладите, осъществявани на открито. Възможно е да е използвана мазнина или спирт.

 

Въпреки, че могилата е имала определено утилитарна функция, тя е била и една храмова сграда с духовно предназначение, свързана със специфични вярвания на тракийците. По дълбоките следи, оставени на входния камък от желязното мандало на вратата, се съди, че тя многократно е отваряна и затваряна или дори, че се е използвала ежедневно.

 

У нас са открити и проучени могили, които са правени някога специално за погребването на видни личности - царе или знатни хора. Такива са Казанлъшката гробница, Могилашката могила във Враца, Северната могила над Палеокастро, гробницата в Свещаре. В голям град като Анхиало обаче са умирали и редови граждани, за чиито близки е било непосилно да им устроят богато погребение. Те не са разполагали със средства да си направят персонална могила. В същото време е било немислимо да не спазят ритуала. Вероятно така е построена тази "специална сграда". Така арх. Герганова обяснява появата на тази изключителна архитектурна творба, която е необичайно голяма за паметник на една единствена личност. Тя допълва, че никой архитект не би изградил такъв свод, който не би могъл да покрие, а впоследствие да прави средна колона, за да го укрепи.

 

 

Арт Виза България